Историята на 1-та сесия и това което остана след нея:

Всичко започна след РД-то на Цецо(за мен и него може би и по-рано, защото поучихме малко когато бяхме изоставени в СГ, но това може да не се броиJ ) и както обикновено при такъв род празници не веднага, а след 1 ден съживяване.Започвайки своето 1-во сериозно студентско учене имахме малшанса началото да е с тази така любима на всички ни математика.След решението да не се четат лекции(защото 5 страници от тях ти съкращават живота с 1 ден) минахме на кой каквото си е записвал на упражненията и на намерени някакви части от учебници и отделни задачи. Така мъчейки се да схванем нещо и ако някой схване нещо, мъчейки се да го обясни на другите и гледайки приятели (който стана „сесиен сериал”) минаха 1-те ни „учебни” дни. Аз заедно с Денито БС бяхме 1-те на заколение 1 ден преди другите. Отивайки без особена вяра и връщайки се тя като 1 от малкото взели изпита, а аз с 1-ва загуба от университета (временен резултат 0:1) и със солидното чувство, че съм бил пре**** (поради яките резачки дори и за нищожни грешки и повишаването на нужните точки за така бленуваната 3-ка). След 1 бързо минаване през СГ, където за 15-20 минути успях с новини и факти от изпита да спека 7-8 души и след пожелания за успех хванах пътя към Карлово, където трябваше да си видя родителското тяло (не ги бях виждал повече от месец) и да поуча за строителните материали, който се водеше (не на шега) за също мега гаден изпит. Твърдо решен да уча във влакапостинах неуспех, защото настроението ми беше минорно и изобщо не ми се поглеждаха лекции. Това се промени когато на гарата в Карлово ме чакаше баща ми с усмивка на лице и репликата, че 1 архитект ако не е имал проблеми с математиката и не е бил скъсан не е никакъв архитект. Тези думи вляха нови сили у мен и върнаха усмивката на лицето ми, както и „желанието” ми за учене. На другия ден след изпита на всичката друга паплач и след като разбрах, че и от тях 80% са върнати (новина която приех със смесени чувства: от 1 страна съжалявах и ми беше кофти за тях, но от друга, колкото и егоистично да звучи се радвах, че няма да съм сам на поправката) не се сдържах и зжъннах на Цецо и му казах думите които ми каза баща ми и доколкото разбрах после са имали същият ефект като при мен. Използвах времето вкъщи за ядене, сън и учене (което се оказа доста полезно). При завръщането си в София разбрах, че народа точно започва да учи (от тези прословути лекции на Дима), а аз като понапреднал го раздавах по-айляк (в мое отсъствие при смяна на темата от математика към строителни материали са били измислени тематични свалки за станалите култуви инженерки:Пр. „искам да изпробвам якостта ти на опън”, „ела да видиш колко ми е твърдостта по Моос” и др. Които самите създатели трябва да споделят). В този ден беше и така очаквания от нас концерт на ПИФ, където просто се размазахме и освободихме напрежението, но за това също е писано в друг пост (на Цецо). Ученето по строителни се осъществяваше основно в стаята на фиданките, където Марто и Денито учеха по своя собствена програма, аз и Денито БС го карахме кой както може, а другите го раздаваха индивидуалисти и се включваха към нас само ако имат някакви проблеми и въпроси. В процеса на това учене се родиха толкова простотии и идеи за асоциативно учене, че едва ли мога да ги изброя всички, но ще спомена някои:Тревата на Данито, която доста хора повярваха,че е мега силна и държи няколко дни,а тя всъщност беше брана от някоя поляна; Заспиванията докато се учи кой където намери без значение чуждо легло,под и тн; Падането на леглото на Денито – каквото четеш когато падне това ще ти се падне на изпита (не помня сбъдна ли се обаче); Агресивни води – превод на Денито:лайна и пикни; Бигор и травертин – най-великата асоциация която едва ли някой ще забрави: това са бисексуален и травестит а скалите са химично утаени защото любовта е химия; и много други глупости за които сега не се сещам или ме мързи да ги описвам. Този път реда на ходене на изпит беше обратен, като датата на която беше основната група – 2-и февруари, а аз и Денито Бс на 3-и. След като по-обяд ми се обадиха с добри новини (и крещене „ почеши гипсаааа”) веднага литнах към фалшивата дупка където се поливаше изпита, там разбрах основната история: не били при Рибка (която ни четеше лекциите),а при други 2-ма от които 1-я някав див „соц”, който изобщо не гледал какво си писал и питал тъпи въпроси,а оценките при него били 3 и 4 и разбира се колегите от loser тима веднага се нахакали при него, като Чолаков и цецо недоволни от оценките си останаха за повишаване, а училите заедно Марто и Дени изкарали очаквани еднакви оценкиJ, другият дето изпитвал бил 1 образ който понякога ни беше на упражнения и който пишел супер лесно оценки, а на Владо дори като му казал „кажи ми нещо че да мога да ти пиша оценка” и при отговор „копче” му писал 4. Така след изпити доста доста бири на различни места, гледане на „Седем” (уникален филм който бях гледал само 2 пъти преди това) и довършване в строежа, като в промеждутъка успях да направя само някакви пищови (които така и не ползвах) и така бях готов за изпита на другия ден. Изпита протече странно добре и по-малко от 2 часа след началото му с Денито Бс вече пиехме бира в истинската дупка с 6-и в книжките ,усмивки до ушите и смях на всяка глупост + потвърждението на максимата „полят изпит – взет изпит” и като добавка за 2-и пореден ден крещене с Марто по телефона „почеши гипсаааа”. Последвалите 2-3 дена бяха доста бездейни за мен, докато другите „учеха” по основи, тъи като имах 3 дни повече на разположение. Прекарването на 5-и и 6-и е описано в друг пост, като само ще добавя, че ме успокоиха още повече с взимането на изпита след 1 ден (не повече само 1) учене и минимален брои върнати (Владо добре дошъл в нашата партия и Чолаков), което още повече уби желанието ми за учене. След тежките 6-и и 7-и дойде време да поуча малко в деня преди изпита, което се оказа достатъчно за взимането му. А на 8-и вечерта бе мега простотията, вечер в която на някой му хрумна гениалната идея да гледаме порно и то не какво да е а hentai. Тогава се запознахме с великия филм “Bibli black” който остана в нашите сърца и всеки имитираше как на гадната и излиза ***, а пък оттам тръгна и постоянното говорене на главата на Денито „Джазас Джазас Наста Наста Джазас”. И след като отново с Денито Бс минахме бързо останахме отвън да простеем с все още не миналите дойде време и за малко учене за следващият изпит на другия ден по история на изкуството (известен като мега лесен и направо пародия), малко Heroes3 и редовното напоследък гледане на приятели. Изпита на 10-и бе взет по план без особени проблеми, но отново loser тима се изяви като всички се забихме най-отпред, където е малко некултурно да се преписва. Последва правене на подарък и ходене на РД-то на Маргото (да купон у тях, колкото и да не вярвахме сбъдна се), а на другия ден просто уникално отпускащата идилия, която изпитах (надявам се не само аз) при зациклянето на терасата на 11-я етаж след взимането на книжките с нанесен изпита. После започна голямото спиране на тока и голямото изчезване на хора (взелие всички изпити към дома, Чолаков на уроци по математика, Стенци на редвен воайаж до Пловдив, и Марто до Стара Загора с пътуване за което е описал доста и на което сигурно е намразил тенис масите) + големия hate (който по-късно стана известен). През това време Владо учеше по основи, Цецо по строителни, а аз и Денито официално учехме по математика, но всъщност се мотаехме и от време на време пречихме на Цецо. След 1 голямо изпростяване на 12-и вечерта с Цецо изпълнихме обещанието си към Владо да го изпитаме за предстоящата поправка на другия ден и след “n” повтаряния на думата колега (любима на Михов и станала омразна на Владо) му писахме оценка която на другия ден наистина получи, а тази поправка бе успешно взета и от Чолаков. Деня преди изпита по математика с Цецо и Денито си изпробвахме издръжливостта на болка, изчислявахме пари и събирахме за билети за Fun Lovin, а след като се прибра и Марто направихме 1 14.02 парти с вино и любовни смс-и които стреснаха някой хора (Гачкоооооооооо убичами тъъъъъ). Изпитът на 15-и протече със същата песимистичност като 1-я, но този път неоправдана. На писмения пазач ни беше поредния „соц”, но колкото и да се надъхваше не успя да ни попречи да препиваме (което ни спаси). След това изживяхме 1 от най-дългите минути в живота ни, докато разберем минали ли сме или не, в крайна сметка върнаха само Станчата, а някой от нас успяха най-после да завършат сесията си, но и така наечения „устен” не мина без перипетии. На мен и на Денито Владо тройката не ни предложи да ни пише направо 3-и след изкараното на писмения (а трябваше), а трябваше да се мъчим с някакви тъпи и неразбираеми задачи, докато в това време в изблик на радост от взетия изпит Марто и Рай решили да се прегръщат докато скачати коляното на Марто засрещнало междукрачието на Рай, но за всеобща радост Рай запази шанса си да има внуци (лаф използван от Тодоров, че ще се срамуваме от внуците си ако имаме 3-и по математика, като на въпроса му „ами внуците” неразбралата отново за какво става въпрос Дени изръси „ми аз нямам внуци”). Вечерта продължихме със строеж парти, където Марто и денито се напиха доволно и прибирайки се докато аз се изкъпя те трябваше да изпитват Цецо (който не дойде с нас за да учи) за изпита му на другия ден, но когато се качих след има няма 10 минути те вече спяха сладко-сладко, което не ни попречи с Цецо да простеем до 2:30 и доколкото разбрах той е учил още доста след това. На другата сутрин ме ядосаха защото бяхме обещали на Цецо и Чолаков, че ще отидем с тях във ВИАС за морална подкрепа, а алкохолиците сумтяха, почесваха се, похъркваха ужас спят ви казвам, след доста усилия от моя страна и малко викане най-после отидохме до ВИАС, където със солидна наша помощ Цецо повиши значително оценката си (а може би това стана защото учи доста или защото този път мина при Рибка незнам). Денят бе довтршен кой както намери за добре: сън, висене пре компа, филм и тн, а вечерта след доста спопрове и чудене мина под знака на RnB, но не музиката, а ракията с бира, след които аз и Цецо заминахме на заслужена почивка и сладки сънища (неговите наистина са били добри), а другите отишли на купон на 7-я етаж в читалнята, но се оказало, че е яко чалга и се преместили у Рай, където докато Марто и Чолаков си играеи на евреин и хитлерист главата на Чолаков съвсем случайно срещнала ръба на леглото в резултат на което имаше 1 красива черта на челото. На другата сутрин (обед) Чолаков и Денито заминаха към Пловдив, а ние останахме на дипломната защита на брата на Марто, където намерихме „краля на соцовете”, ч от комисията (които бяха на средна възраст 78 години), който нео не знаеше на архитектурна или инженерна защита е и задаваше само инженерни въпроси опитвайки се да оплюе яката сграда, но за радост накрая всичко е свършило добре. Ние не дочакахме резултати, а веднага след като свърши излетяхме за стопа, който се оказа доста успешен, макар, че Цецо отново се опита да спича (1 път заради куките с извадени автомати около нас и 2-и път заради облаците на небето които направиха света мрачен и хладен). Вече в Пловдив видяхме Чаушев за малко, но достатъчно да се посмеем здравата и продължихме в Петното (как сме изкарали там знае всеки ходил с компания от над 20 души).

И въпреки, че датата на публикуване на този пост е късна това го пиша във влака Пловдив – Карлово, след като си отпочинах от Петното. Именно защото тв този влак и по това време осъзнах, че сесията е свършила а с нея и целия семестър преминали в изключително добр настроение (колкото и някой хора да мислят обратното депреса н пречи на това) с някой минимални изключения. Време за което мога спокойно да кажа, че промени част от мен и то което нямам с какво да се оплача, дано продължим в същия дух.

Che’s Crew : UACG 1:0