Липсващото звено

Последните няколко дни не мога да се оплача от нищо в моето ежедневие с изключение на това, че по незнайна за мен прчина имам постоянното чувство, че нещо ми липсва, че нещата не са в напълно идеално състояние, че някъде дълбоко в мен има някаква дупка.

Дни прекарани в приятна компания, но някак си колкото и добре да се чувствам усещам някаква липса, а останалото време бе запълнено отново с интересни за мен неща и пак това чувство за нещо недовършено докрай, слушане на хубава музика, която незнайно защо не ми повдига настроението, уговорки с близки хора невиждани от мен от много време, но отново нещо не е както трябва не се чувствам весел от това, а търся това което ми липсва. Опити за учене напълно неуспешни и то не без помощта на точно това чувство което разсейва ужасно, загуба на желание за правене на каквито и да е смислени неща, а само на такива при които мисловния процес бива насочен в 1 посока и не му се позволява да се отклонява и да заработва над някой проблем.
ЗАЩО???
Кое е нещото което ми пречи на това да се чувствам добре да съм в прекрасно настроение и да мога да се съсредоточа над каквото и да е? Опитвам се да измисля, минават ми какви ли не идеи, кои идиотски, кои леко логични, но нищо което да нарека "виновник за това". Дали за това са виновни хора, дали просто някакви външни неясни фактори или си е просто нещо от мен (може би най-вероятното) надявам с да узная скоро за да успея да променя, унищожа или развия причинителя. Дотогава може да не съм най-приятната компания, но поне тук в Студнтски разбрах, че когато си в такова настроение има с кой да го споделиш и на кой да се опреш, но някак си това не ме успокоява...защо...какво е това...колко време ще продължи...как да се измъкна от тази дупка...къде да се скрия за да осмисля всичко...защо се случва това?!?