3-и Март:

Ден който тази година освен по традиционнния начин ще запомня и по още 1 специален начин:

1-ят - традиционният е важността на този ден за всеки 1 Българин. Това е може би най-истинския празник сред своите събратя. Не някакви измислени религиозни или сложени от незнам си кой официални празници, дори и над личните празници които за теб са си нещо уникално, но какво са за другите? 3-и е празник за всички, за това как много хора са се борили за да имаме ние това което имаме и някак си не върви тези хора да не бъдат почетени, нещо важащо още повече за тяхното дело, дело позволило ни да сме тук, позволило ни да сме си ние, а не просто част от нещо. Затова днес е според мен най-великия Български ден и не трябва да забравяме това, защото по този начин бихме се обърнали с/у своето минало и бихме станали неблагодарници. Днес освен ден за радост и веселие от постигнатото от нашие прадеди (с малко чужда помощ) е и ден за размисъл (поне аз така го разбирам), ден в който да си дадем сметка какво правим на този свят, каква е нашата цел и как да направи съществуването си по-полезно, по-смислено, такова каквото е било на всички тези които са извоювали нашата свобода, това е тежка и доста неприятна за много хора тема, но трябва да бъде поставяна от време на време. Така че за мен 3-и Март е изписан с големи букви в календара.

2-ят - специалният по който ще запомня този ден е по-обикновен и не толкова важен и смислен, но все пак запомнящ се, а именно ходенето в строежа. Това толкова приятно място в което напоследък се чувствах някак си не на място, защо не знам просто усещане. И последните няколко мой пребивавания там бяха сравнително кратки, не особено забавни и някак песимистични, но днес всичко се завъртя с главата надолу. Точно на този велик ден аз изживях 1 от най-добрите си осещения в строежа. Поредното отиване "за 1 бира" което обикновено завършва с махмурлук на другия ден (а дано този път не) престой с добра компания, с интересни теми за разговор, да не забравим алкохола, а музиката просто избруталя по някое време. Около 12 минаха на БГ парти а точно в 12 пуснаха и химна на който хората присъстващи в почти запълнения строеж деряха гърла и имах чувството, че съм на стадион Васил Левски, химна бе последван от най-доброто от БГ музиката в насоката на това което се пуска в строежа: Контрол, Хиподил, Милена и тн. и точно когато бяхме решили да си ходим 1 песен или може би е по-правилно да кажа ПЕСЕНТА ме накара да остана, а тя беше Freak on a Leash - песен която е в личния ми топ3. След нея последваха още солидни парчета които доведоха до още бири и така след 2 хот-дога за 1:20лв съм си у дома с леко замаяна глава, приповдигнато настроение и желание за писане в най-доброто време за това (както беше казал Марто) 2-3 часа посред нощите.

Макар 2-те части на този пост да са някакси крайно различни за мен те са солидно свързани не с някаква логика, тематика и тн, а просто с чувства и усещания.