Take me down to the paradise 36-и блок:

Ето малко информация и за рожденния ден на Райчо. С малко по-солидно от нормалното закъснение, но нещо нямах никакво желание и муза за писане напоследък, ама ето че няколко обешания и малко добре свършена работа върнаха това желание (уф пак взех да се отплесвам). Та дойде време и нашия райски събрат да остарее в студентски град. Това че ще си изкараме добре беше вече подразбираемо и не учуди никой, че стана така. Одисеята по правене на подарък обаче не мина по-план :). Макар да беше измислен отдавна, набавянето на материали се оказа сериозен проблем, а свързването им в нещо смислено също не беше леко, но в крайна сметка с малко закъснение (т.е. към 10:30 вечерта) всичко бе готово и Денито "долетя" до стаята на Рай с ангелски крилца на гърба и ореол на главата подкрепяна от "Този Рай води в ада, този Рай води в ада... :). Това че домакинката се направи на интересна и не успяхме да осъществим нещо солидно в читалнята не попречи изобщо, защото стаята се превърна в площ с "избухващи" по нея хора, които се забавляваха, прегръщаха, поздравяваха, пяха, танцуваха, пушиха наргиле, пиеха, незнаеха къде се намират и тн. Някой дори щяха да се пребият (в тази бройка и аз) на разлятото шампанско от предната вечер пред стаята, шампанско което заедно с 1 странна торта отбелязаха същинския рожден ден 5-и Март 01:20 часа. Като резултат на всичко мога да кажа, че се надявам Рай да не реши да изпробва дали крилата работят, да слуша с радост ПИФ и Остава, че се радвам че го зарибихме по някой песнички култови за нашия loser тим и че се надявам скоро да нямам толкова брутално главоболие както на 6-и Март. И за финал нещо между пожелание и молба: Рай тъй като си райско създание ще станеш ли наш ангел пазител?