Размисли и чувства

Ей го отива си 1-та година изкарана като софиянци и студенти и какви изводи могат да се направят от това. Смесени чувства колкото ти душа иска, теми за размисъл 2 пъти повече:). Ама айде подред.Дойдохме тук 15-20 души пловдивчани + 1 заралия уж познати ама май само уж, защото поне аз не мога да кажа че познавам хора с които съм си разменял по 3 приказки 1-2 пъти в седмицата, а с някои и по-малко. Не че нямаше такива които се познават и си бяха 1-ви дружки и преди да дойдат тук, но като цяло мисля че бяхме 1 група хора с елемент на общо минало и общи интереси (като май-май аз и Марто бяхме най-незапознати с остатъка от хората), но точно това за мен е най-ценното от престоят ми тук досега: толкова хора всеки със своите странностите, със своите лудости, паранои, мании, добри и лоши страни,със свой различен начин на възприемане на света и поведение, различен начин на живот и въпреки всичко с течение на времето като че ли всички започнаха да стават все по-близки, с по-голямо доверие помежду си и някакво чувство за сигурност и спокойствие сред тези хора. Не че няма разделение на някакви групички то това май си е нормално за навсякъде, но ако става въпрос за нещо по-сериозно то тези разграничения отпадат. И всичко това като резултат от 1 опознаване (за него малко по-късно:) ) което смятам, че все още продължава но вече с по-намалени темпове и като следствие от 1 трудно, но ползотворно начало. И на кой дължим всичко това (освен на самите нас си) предполагам всеки от нас би се сетил за 1 човек - Чаушев. Той има пряко и важно участие в това да сме тук и косвено за тези взаимоотношения между нас и всеки който го познава знае, че такива хора не се срещат навсякъде и да познаваш такива хора си е истинско богатство.
Колкото и положителна да беше тази промяна с течение на времето имаше 1 друга която беше също толкова отрицателна, а именно промяната в настроението и забавлението. В началото беше нещо като безспирното идеално прекарване на време с постоянната забава и без никакви терзания, но като че ли изведнъж всичко това се преобърна. Как, кога и защо едва ли някой знае, как да излезем от тази дупка също. И тук се връщаме на опознаването, то беше може би най-приятната част. Винаги е интересно да опознаваш нови и различни хора кои повече, кои само бегло, но се стига и до момента в който от това остават само добрите спомени и то приключва може би не напълно, но основната му част е свършила. И като че ли това е основното за тази промяна в настроението, но определено не е единствената. Някаква промяна имаше и в самите нас може би започнахме да осъзнаваме защо сме тук и какво трябва да правим, и че животът не е само пиене и пеене, а има и доста неща с коитотрябва да се хванеш сериозно или поне да се позамислиш за тях. Изглежда че започнахме да гледаме малко по-сериозно на нещата, разбира се за според някой хора все още супер несериозно, но за нашите си стандарти с голямо повишение (и тук е момента да кажа че това а може би и изобщо от началото може би малко грешно използвам "ние", заото това си го пиша аз и се изказва лично, но ако бях писал навсякъде "аз" мисля че щеще да звучи кофти, а ако има обидени, хора не на това мнение и т.н. им се извинявам и просто да не приемат, че е писано за тях). А и много неща започнаха да се повтарят твърде много пъти и да стават малко еднообразни, а точно новите неща ти дават усещането, че си жив. За жалост те липсват напоследък и проблемът е, че май не знаем как да ги върнем обратно при нас, но надеждата остава. Стигайки до фазата, че чакам от университета да ми разнообрази живота (нещо до което не съм си представял, че ще достигна) с правенето на макет - занимание напълно ново за мен и в случая доста интересно и хпденето на практика на някое интересно място сред различни хора. Като цяло усещането в момента е същото, както след 1 много яко изкаран ден следващият ти е криво защото някак бледнее спрямо предишния и каквото и да прави през него имаш чувството, че не е достатъчно, но всичко това мащабирано във времето до 1/2 година. Ще видим 1 лято какво ще промени и ще промени и нещо в цялата тази картинка.
И като за финал нещо изцяло личностно. След това време прекарано в нова обстановка и сред нови хора мислех че ще се променя, че ще започна да се държа и мисля различно, ще се развия в някаква посока, но имам чувството че не е така, че съм си все същият аз, че в дадено отношение съм пропилял ценно време от живота си и това не ми харесва, въпреки че стари познати и не чак толкова познати ми казват точно обратното - че съм се променил доста и че СГ оказва своето влияние върху мен и това не се харесва на тях. Кой ли е прав в крайна сметка те ли грешат или просто аз се спичам за глупости не се знае, но някакси се надявам да се разбере. В крайна сметка аз съм си аз и не бих тръгнал да се променям драстично някой или нещо, а може би казано по-точно не мога да направя това. Затова трябва да се учим даа възприемаме хората, а не да се опитваме да ги правим като нас както като че ли е масовата практика и по тази причина по улиците можеш да видиш безброй еднакви хора - нещо адски тъжно.
Толкова от мен който разбрал какво имам предвид - разбрал, който не - готов съм да давам консултации:)