"Денят на детето"(или по-точно на "детето в мен")

Хм ми мина още 1 празник. Ден изпълнен с емоции и какви ли не простотии, то не бяха тераси на 11-я, то не беше наливане на Маргото, то не беше пиене на бира с гръцките култови личности и тн. Като за капак на всичко се получи и детското парти със солидната идея и достатъчното хора да се включат качествено в простотията. Но на фона на всички тези весели неща, докато около мен подскачаха хора всички направени да изглеждат на 1/2-а от възрастта си усетих, че някакси колкото и да се опитваме да върнем детските радости чувството сега е различно, и че колкото и да не ми се иска да си го признавам и колкото и да ме боли от това имам чувство че губя част от детското у себе си, нещо което не съм искал никога да се случва. Дано този процес не продължи защото ако загубя детето в мен загубата ми би била огромна.