Идилия

Мрачно е за да не кажа направо тъмно, нищо че е едва 5 следобед. Кучи студ е сковал отвън и леки снежинки прхвръкват покрай прозореца, но тихото бръмчене на печицата пречи на този студ да проникне до мен. Приятна успокояваща музичка се носи от колонката, а филията с лютеница бавно намалява в ръката ми. Намира се с кой да вържа 2 думи онлайн тъй като наоколо няма никой, а на 15 см от компа ми ме чака 1 купчинка листове част от които трябва да станат на нещо подобно на чертежи, както и няколко листа с задачоподобни купчини числа. Някак си всичко това ми навява хубави мисли и чувства, въпреки че като погледна всяко нещо поотделно няма нито 1 весело, но може би помага факта, че ме връща в 11 клас и ми пълни главата със силни асоциации. Или казано с 1 дума - ИДИЛИЯ.