Няма край

Еми заверките свършиха след 1 седмица на безсъние, търчене из ВИАСът, много кола/пепси, забравяне на флашки, мускулна треска от макетен нож и много простотия изведнъж всичко остана в миналото, но след минимална почивка идва 2-а част. Може би доста по-лесна или казано по-точно маловажна все пак и за нея ще има малко гърч. Та в следващите няколко седмица се отдавам на перистила, шибъра и момента (както и на доста празници ама тва е друга тема:) ). И както някой умен човек е казал че каквото не ни убие ни прави по-силни заверките не ни убиха ама трябва да проверим дали сме станали по-силни (малко се съмнявам ама карай:) ) . И като за финал една велика мисъл която за жалост май напоследък изобщо не спазвам:
Платон: Хората трябва непрекъснато да пият и танцуват