Вечният град за и против

Дойде времето и аз да шавна малко навън от нашата мила родина. По този начин успях и за 1 път да полетя и то с 1 розово-лилаво създание, което все пак ни закара и върна живи и здрави. Та насладаа започна още от това да погледаш планини, морета и радове от доста солидна дистанция. Някъде от тук започна моето прескачане от възхищение към разочарование и обратно. Наистина гледките от 11км височина си струваха, а тези от малко по-ниско където можеш да видиш подредбата на 1 цял град, може би още повече, но бях леко разочарован от летенето така да се каже очаквах го "по-страшно", по действащо на глава, стомах и тн., но за добро или зло не се оказа така. На италианското летище срещнахме 1-я голям образ, а именно този който проверяваше билетите за рейса, та пича беше в някакъв хипер пауър и ръсеше глупости и майтапи постоянно, но докато пътувахме усетих поне за малко доброто усещане от семинарията следобед с 94. Най-големия шаш се оказа в хостела, където 1-я от домакините (или както се водят) се оказа българин и по някакви доста култови чехлички ни заведе до стаите, които се оказа по-просторни и приятни от очакваното и с явно типичния италиански изглед - към вътрешен двор към който гледат още "n" стаи при които в стил СГ - "няма скрито-покрито". Разходката из вечерен Рим се оказа доста шриятна след жегата която ни посрещна при кацането, но поне за мен всичко това бе смазано от Колизеума. Това велико постижение на строителството в момента няма 1 допирна точка с това което е било. Целия обграден и подпрян с метал не успя да постигне в мен очаквания ефект, а точно обратно почувствах се излъган и прецакан от това, че унищожих 1 свое мнение. При време за 1 ядене беше логично да потърсим не какво да е, а именно пица/лазаня (не съм сигурен имат ли изобщо нещо друго ама карай:) ) и я намерихме в култовото заведение, което върна в мен увереността, че дори в град поддържан едва ли не само за туристи може да намериш нещо със свой облик и неповлияно от тази турист мания. Последва похапване, пийване на учудващо добра италианска бира и някаква тамошна версия на мераклийско вино (ама беше евтино поне:) ), забава на това как се празнува рожден ден по италиански (май като всичко друго с яко показност) и на държанието на шефа на заведението който постоянно танцуваше, пееше, смееше се и тн, и като за финал 1 солиден лаф с сервитиора, който се оказа че кацал по погрешка в БГ и за когото се зароди спор от къде и после се разбра, че е от Сенегал. След последвалото спане за набиране на сили дойде и началото на голямата обиколка. Аз лично си мислех, че Рим е голям град, сеа мога да кажа, че частта му със забележителности не е нищо впечатляващо като площ. Метрото в което се возихме на път за Ватикана беше единствения ни превоз из града през целите 2 дни. Във ватикана дойде и най-големия пропуск а именно никаквия шанс да се влезе в музея заради километричната опашка (в пряк смисъл), но той беше бързо прескочен и донякъде заличен от красотата на Пиетата в Свети Пешо, която е черешката на тортата в тази сграда за която имената на хората работили по нея говорят достатъчно. Последва приятно лутане из улички с леки губенета от време навреме, и след още няколко обекта които бяха минати малко на по-бърза ръка, пред мен изникна друго велико постижение на римската архитектура, но там поне очакванията ми бяха потвърдени и дори мога да кажа надминати в Пантеона. Каквото и да си говорим е голям, наистина голям, мега голям, като в случая голям може да се разбира като просторен, висок и създаващ чувството, че си нещо малко вътре. Там се роди и лафа "В НДК 1 пикня може да е 50ст ама до Пантеона няма дори къде да я пуснеш". Последва храма на Адриан (ако не ме лъже паметта, че имат много еднакви имена тия:) )който за жалост беше в процес на реставрация и се наслъждавах само на макета му, но вътре въпреки, че отвън се работеше бяха направили галерия в която видях едни от най-добрите стълби които съм виждал някога. И тук стигаме до върха на всичко може да е правен в доса по-съвременно време, може да не е нещо супер известно и да няма огромните мащаби на по-горе изброени неща, но Fountain de Trevi ме грабна от 1 поглед и за мен това е най-красивото нещо в цял Рим, повече няма и да кажа за него трябва да се види:). Последва площад испания - стълби и цветя, цветя и стълби и луда панорама за десерт като стигнеш горе и след него парка на Медичите (кои по д******е са Медичите? - ми бях слушал доста за тях: богати, известни, със сума ти впечатляващи сгради строени специално за тях и тн като цяло 1 от най-известните за да не кажа и най-известната италианска фамилия, но не се бях сблъсквал с това което са правили) то бива бива парк ама тия са се престарали, то не са поляни (със свой градски транспорт едва ли не), не са фонтани, музеи, езера с патки,гъски,лебеди и тн, портокалови дръвчета, розови дървета и нечовешкото количество торсове на какви ли не хора (+ ненамерения от мен капитан Петко Войвода), няколко класически обелиски (те са навсякъде на всяко площадче по 1 :) ) статуя на Сенкевич с цитат от "Quo Vadis" и още какво ли не. След минаване през тоталната реклама на Италия за евро 2012, изрудския фонтан и на нощна светлина (1 доказателство че италианците сакват с осветлението) и 1 лек дъждец достатъчен да те намокри качествено последва релакса преди парт 2 на обиколката. 2-я ден беше на тема форуми, императори и музеи. Останките от форум романум и палатин (за който имаше вход :( ), впечатляващият храм на Венера на чиято стена сега са сложени каменни карти на развитието по територия на Рим във вековете и има интересното движение от континент и половина до точка(град), от хълм на хълм км капитолия където Микеланджело наистина се е попрестарал с до болка познатото нещо - перспектива и поредните количество впечатляващи статуи и доказателства за показността на италианците (2 сватби) и намиращият се под него паметник на Виктор Емануел 2 който се извисява над вечният огън, около който има статуя, статуя, статуя, полицай, статуя, полицай, статуя, статуя, статуя, но полицайте се сливат с обстановката защото дори не мигват само "малките" автоматчета ги издаваха. И се стигна до така любимия на някой познати Аполодор и неговия форум на Траян. И тук изпитах най-голямото си разочарование от местните, еми 1/2 форум е застроен, запазени са основно библиотеките и колоната и мола може да се добави, но той наистина си струва да се види, защото дори сегашните могат да му завидят за площ, подредба и тн. След него другите форуми малко бледнееха(или по-точно останкие от тях защото нито 1 не е в здрав вид), но "ходещата" статуя си беше напълно здрава и ме шашна тотално (човек облечен и оцветен като статуя на когото като пуснат пари в шапката пред него шава). тук дойде време за обяд и разбира се наглите българи си намериха бири за под 1 евро в упермаркет вместо да дават 3евро за кенче. Последва изложба на Шагал - добър пич, но не мой тип, но видях най-доброто решение функционалност+вид в галерията, както и оригинал на Малевич, и се оказа че е останало малко време за основната следобедна цел - музея за съвременно изкуство 19+20 век. Луда крачка по Via del Corso сред тълшпи народ пред които бутаницата събота следобед по капитан Райчо е разходка на безлюден остров и леко обикаляне заради идеята да стигнем по-бързо и по-напряко, но все пак успех и влизане в музея 20мин преди да спрат да приемат посетители, но за алост 1:30 не беше достатъчно време за целия музей и бяхме изгонени преди да обиколим целия, но не съйалявам за 15мин циклене пред Мондриан, както и 2-а художници с чието творчество смятам да се запозная в близко бъдеще чрез интернет след това което видях там. Това търчене си каза думата и след музея нямаше ч нормално ходещ хапнахме на същото култово място като 1-а вечер и после по леглата пренебрегвайки единствената пропусната дестинация - циркус максимус. Сън, ставане в 4 , полутичане до спирката на рейса, смях на табела за вц на летището, същият розово-лилав самолет полет над и сред облаци (ненормално красиво) и отново вкъщи където няма смартове на всеки ъгъл и статуйка на всяка сграда. Здравей панелна действителност колкото и странно да звучи липсваше ми.
Ciao Roma