Детство мое

Колко е странно развитието на всичко и тоталните обрати. Много хора(за да не кажа всички) в една определена възраст искат д аса по-големи, по-възрастни, по-улегнали и тн., но идва време когато тази мания отминава (за някой хора може и да не отминава ама тях ги игнорираме щото не стават:) ) и някак си идва точно обратното настроение. Момента в който усещаш че губиш малко по малко удоволствие от нещата носили ти до скоро всичко от което се нуждаеш и имайки нужда от нови такива, искаш да се върнеш назад към старите и познати удоволствия, но всичко е различно и дупката в теб си остава. Колкото и да звучи в стил "празника на детето" си така е, търсейки какво да възродиш у себе си което обикновенно е доста безсмислено, но си е нещо класическо. Нещо почна да ми се губи смисъла затова ще приключвам, с идеята че това да се мъчим да изпреварим и унищожим детското в себе си е напълно глупаво и безсмислено, но като че ли го осъзнаваме късно. Точно затова тотал риспекта за хора които не са загубили това и които се опитват да го възродят въпреки всички трудности свързани с цялата тази история. Успех и до нови детски срещи...