Rinsuind

Don't touch me

2009-09-05T23:16:00.001+03:00

...I'm gonna love you, till the heavens stop the rain...
Според синоптиците това ще е около сряда.

Откритието

2009-05-10T12:22:00.001+03:00

"И откриваше, тук, в тази нощ, че миналото е по-добро място за съществуване."

Имало едно време ...

2008-09-19T19:24:00.000+03:00

... през две планини в трета едно забравено от света място, в ъгълът на това място имало едно нещо на което никой не можел да даде име, но всеки се плашел от него освен част от живеещите в него, които се приспособявали и се чувствали у дома си т.е. в своята кочина сред другите кочини. Та на това затънтено място в ъгъла на отдалеченото нищо жиеели група хора сред които имало един принц несретник, които понякога удрял и малко късмет и тук-там се случвало да има и по някой хубав ден. Той се опитвал всячески да достигне до своята принцеса (ква принцеса същинска гадина ама кой каквото си харесва), ама все нещо му пречело, я лошата ламя (даскала по сградо), я роднините на принцесата (шефката и), но той си имал едно успокоение - че все някога ще достигне до нея преборвайки всички пречки и когато това станело нямало да му пука за нищо друго. Случило се един път точно този несретник да има хубав ден, едно на милион ама става от време на време (да се пита Пратчет за каква е вероятността да се случи нещо "едно на милион") в този ден всичко му вървяло колкото и странно да звучи като по вода. Взел важни решения по управление на замъка (решил си задачите по механика), измислил как да направи живота на гражданите си по-лесен и по-приятен (т.е. бунгалата по основи), изровил от библиотеката безценна книга по история на нищото (за презентацията по история на архитектурата), ходил до оръжейницата (на рисуване) и показал завидни умения с меча и арбалета срещу достойни противници (харесали му черепа, който е надраскал за час и половина) и взел новият си меч (някой заработен лев), прибирайки се яхнал новия си здрав и силен кон (хванал 280 и избегнал задръстванията). След това на път към кралицата на съседното кралство (сестра ми) срещнал няколко няколко придворни дами които му повдигнали духа (3 типки с фазери които помислил за свои хора, но се оказало че нямат папки което било силно разочароващо) и след бързо прибиране на доспехите (изпрани гащи и чорапи) се завърнал след приятна разходка сред тучните поля на градините пред замъка (по пътя на 94) и точно пред замъка видял своите бойни другари да си купуват ейл и подправки (понормалному - пиринско и цигари). С тях тои отишъл до покоите на единия, където се билс събрала цялата рицарска гилдия с изключение на тези които били на бойна мисия - трепане на дракони, спасяване на принцеси (по родните си градове) и други тривиални неща, след солидният пир (каквото открили по хладилници и прозорци) и след дълги истории за бойни подвизи (на кой къде и как му се айлячи) те преминали към планът за атака и превземане на съседни територии (рисунка за подарък), които планове разбира се вървели по-добре с ейл в ръка. Когато се присъединили още от рицарите нашият принц-несретник решил да отиде до покоите си да си оправи постелята (да пусне една вода) и точно по пътя получил съобщение от вестоносеца глобук (да не става реклама), което накарало сърцето му да подскочи и забравяйки постелята си (т.е. кенефа направо му идело да се напикае) седнал над мастилницата и перото и започнал да пише послание което да изпрати чреьз верният си, но понякога малко залюхан и често пиян вестоносец айсикю. Изпращайки доста съобщения чрез този вестоносец докато той припадал няколко пъти нашият лирически герой успял да осъществи някакъв контакт със своята дулсинея (кой не знае дулсинееееееееея... упс друга приказка), което му вдъхнало мови сили да издържи гдългата и студена нощ на този студен нар (с два дюшека и две одеала), но в този ден за него имало още една добра новина - той бил поканен на турнир в замъка на краля, където се подвизавала и неговата възлюбена принцеса, та оставил той своят кон да си почива за да бъде готов за дългият път и да го измине безпрепятствано и бързо и знаел, че когато втората луна мине 3/4-и от пътя си (т.е. петък след три часа) ще потегли на път и само някой проблем с коня или нещо непредвидено биха осуетили неговият поход. А когато стигне в главният замък той щял да бъде близо до неговото щастие или неговото наказание или и двете взети заедно....
А какво ще стане след това ще научите в следващата книга

ПП:Текстът е с някои редакции с цел дообяснение на някои неща и поправка на безбройните правописни грешки на оригинала по обясними причини:) .

Уникално

2008-07-28T00:20:00.002+03:00

Металика в София 25.07.2008 или казано с други думи КОНЦЕРТЪТ. Когато преди няколко месеца научих че Металика ще идват в БГ луднах от кеф няколко дни издирвах информация в нета кога къде и по колко ще пуснат билетите за продажба, ходих специално до офиса на фирмата да проверя лично кога ще ги пускат за да съм сигурен че ще си взема от 1-е (освен всичко си бяха и с 10лв намаление:) ) и след няколко дни търчане и ровене си взех сигурно 10-ят отпечатан билет,но... С времето някак желанието и въодушевлението ми за този концерт почнаха да поугасват, малко по малко започнах да го приемам едва ли не като задължение, а не като удоволствие. Дори последните няколко дни преди него не слушах групата на чийто концерт отивам (както обикновенно се надъхвам) ами нормалните неща които ми бучат от плейъра. И тогава дойде денят, много хора ме навиваха да сме кибичели от 3 часа следобед на стадиона, че да сме отпред ... не мерси мен не ми се умираше защото очаквах някакви грандиозни погота отпред. Затова най-мирно си отидох в центъра към 5 и нещо оправих няколко бири и към 6:30 бях на стадиона, а там какво да видя в най-предната зона доста спокойно и сравнително празно. И още докато си купувах бира (където Наско си набара 20лв паднали на земята:) ) 1-е подгряващи започнаха с 30мин по-рано от обявеното, няма лошо нещо не ми се седеше до след 12 на стадиона затова се позарадвах. Пичовете така и не успях да ги разбера точно какво свиреха защото озвучението им беше меко казано ужасно, ама бяха младички и явно с бъдеще ще ги видим след време. След кратка пауза 1-2 екскурзии до кенефите на стадиона където беше яко меле от пикаещи и лигавещи се хора и виждайки как изнасят 1 неадекватен мега пиян тип най-после се понабутах в мелето за началото на 2-е подгряващи - супергрупата Down. И техният звук не беше на нужното ниво, но въпреки това ми оставиха доста добри впечатления което беше и очаквано все пак дори имаше хора дошли не за Металика а за да чуят бившият вокал на Пантера. Типовете изкараха 1 мини концерт някъде към 50мин и бих казал че това беше най-доброто подгряване което съм виждал/слушал, като накрая дори попитаха публиката биха ли отишли на техен самостоятелен концерт - въпрос който бе посрещнат с доста положителни възгласи. Последва едно солидо пренареждане на сцена и техника и като качество и като продължителност, но си струваше - звука който изкараха Металика благодарение на това пренареждане беше най-чистият звук който съм чувал на концерт всеки инструмент се разграничаваше лесно на моменти вокалите малко се губеха, но това май е типично като цяло за концертните изпълнения. Най-жалкото на това чакане беше музиката за фон от местните dj-и и то не заради качествотро си - музиката беше супер добра ама я бяха пуснали толкова тихо че дори хората отпред едва я чуваха. Когато вече се постъмни към 9 часа както беше официално обявено всички започнаха да препират за началото на шоуто и когато 1 тип с камера излезе на сцената и започна да снима н към публиката а навътре се разбра какво следва. И от този момент нататък аз си възърнах първоначалното желание, плам и радост от това че съм на концерт на Металика. Още с излизането си започнаха с здрави и силен звук и подбрани така песни които не дават миг покой на публиката. В началото ми се струваше малко странен факта че не правят никакви паузи между песните, дори не даваха време на публиката да се порадва, повика и поръкопляска след края на дадена песен ами почти веднага хващаха следващата, но после изобщо не съжалих за това, защото по-този начин изпълниха повечко песни и направиха така че феновете им да стоят трудно на краката си не получили никаква почивка за тези 2 часа. По този начин с минимален контакт с публика почти никакви приказки между песните ми позволиха да запомня този концерт не с някоя култова фраза, четка към публиката, лигавня или нещо такова, а с най-важното - със самата музика. А за музиката какво да кажа само най най. Дори в най-смелите си мечти не съм очаквал такъв сетлист, Никакви песни от задаващият се албум, никакви от St anger и само 1 песен от албумите след 90г т.е. с 2 думи - яко класики. И това си повлия защото 50 хиляди гърла се драха от началото до края на концерта и без никакъв проблем James можеше да си вземе 1 столче да поседне и изобщо да не си отваря устата през цялото време защото още на 5-10 секунда от интротата на песните вече стадиона ги подемаше и като ритъм и като текст. Незнам как е било по-назад и искрено се надявам да е било подобно на като при мен и хората които са били дошли да чуят "ти повече не си ми майка" да са били наистина малко, но около мен всичко живо се размазваше на всяка 1 песен. Дори на Sanitarium която сигурно беше в сетлиста за малко поуспокоение и мирване на публиката на припева изобщо не чувах оригиналните вокали. И както всеки на всеки концерт и аз исках няколко други песни от които най се учудих че не изпяха Battery, а за Fixxer и Turn the Page си знам че не ги вадят по концерти, но все пак съжалявам че не ги чух. Разбира се най-голямо шоу си стана на Master-а и на финала със Seek & Destroy чакана от много хора 9 години. При прибирането на групата не се викаше "още" "more" или нещо такова а целият стадион скандираше "Seek and Destroy" и след като не попадна в първите две песни на биса направо си имаше отчаяние че пак ще се рамзине без нея, но точно тогава James в май единственото си по-дълго говорене изръси "Виждам че искате още 1 песен" и след заигравка с публиката с въпросът кой на колко концерта на Металика е бил изкрещя "и сега специално за вас Seek and... от тук нататък вече не го чух доста време защото бях в страната на крещящото щастие кръжащо навсякъде около мен и не само това че ипълниха песента ами и това че го направиха да изглежда все едно попринцип не я изпълняват и сега само заради нас ще я изсвирят макар на всички да им беше ясно че не е така си беше яко. Но други 2 песни оставиха най-силни чувства в мен - For Whom The Bells Tolls която си м ие най-любима и на която спокойно мога да кажа че за 1 път в живота си крещях истерично от кеф и One която беше за мен най-добрата песен за концерта не само заради уникалните пироефекти (и на Fuel имаше ама на One къртеха просто) ами и затова че разбрах че всички критици обвиняващи James че остарява няма глас и тн плямпат глупости, защото на тази песен показа че има още много какво да даде на феновете си. Другата ми приятна изненада беше Трохилио или както там му е сложното име:). Когато го взеха в групата не вярвах дас е върже в старите парчета, мислех си "ОК нови с него да и без това ще звучат иначе ама старите няма да може да ги изкара", ама пича доказа че който си може си може и направо къртеше с баса през цялото време а и накрая като каза благодаря на български с някакъж уникален акцент направо ме пръсна. Иначе любимият ми момент за концерта си остава обръщането на James с гръб към публиката и огромният екран който показваше само ръката му която правеше жестове повтаряни от десетки хиляди ръце по стадиона.
И отново ми се потвърди правилото че където и когато ходя ненадъхан и без огромни очаквания си прекарвам най-яко и тези моменти остават в съзнанието ми защото това определено беше най-добрият концерт на който съм бил (и не само като музика бих добавил организация като време започване и тн и ефекти - мога да ги сравня само с тези на Tool ама тук бяха малко по разнообразни) и незнам скоро нещо ще го мине ли. Пробрах се без глас, на другият ден не можех да си стъпвам на 1-ят крак от преумора и за 2 път ми се случи да не усетя дъжд който се излива над мен в продължение на 10мин преди някой да ми го покаже. И като за финал чакаме хората които ни показаха защо са толкова големи да дойдат отново и да опрвдаят очакванията ми които имам след като чух демото на новия албум звучащо доста прилично, както с удоволствие чакам и Down да дойдат за някой самостоятелен концерт до нови срещи и нови такива дни превръщащи се в рай за някои хора облечени в черно и наливащи се яко с бира.

Хубав дей

2008-06-24T23:20:00.003+03:00

Днес ми се случи едно много приятно дежа ву, за втори път в съзнателният ми живот, а именно да се прибирам към вкъщи ухилен до ушите без да мога да обясня (в по-малко от 10 минутен разговор) ако някой ме попита защо. Та днес ходейки към спирката на 94 в 7 и нещо (доста късен час за край на работния ден ама аз сам си бях виновен заради своята глупост и завеяност:) ) вървях и не можех да отлепя края на ухуилените си устни от ушите си. И защо - ми всъщност и аз незнам. Може би защото тотално изтрещял видях около себе си по-изтрещели дори от мен хора с които напълно неочаквано си прекарах много добре и може би точно това напълно неочаквано и изненадващо в ситуацията е толкова радостното. И не че съм нямал моменти когато съм се прибирал усмихнат, но за втори път беше без наистина да знам точно защо. А също и се върнах мислено в първата ми подобна ситуация, точно преди 3 години, 2 месеца и 1/2 - априлската ваканция (последната ми пролетна ваканция :( ) педи кандидатстването. Един дълъг ден започнал с уроци по математика бързо хапване на крак и бегом при Чаушев за да рисувам разни подло проникващи един в друг кубове. А там култова компанийка моя милост, адаша Пенов, Отеца, Рай, Гач и разбира се Чаушев, мисля че тогава за първи път се сблъсках с ситуацията Рай + Гач в пауър и съжалих Отеца, че ни познава. Ден в който рисуването почти липсваше, валя уникален град (все още май не съм виждал по-големи топки лед), търсихме уиски да не става зян леда и много други подобни простотии които не си спомням. Всичко това свърши с класическите Чаушеви вечери (само който е бил там след 8 часа когато са останали малко хора знае какво имам предвид) и прибиране с рейса в който след като си взех билетче установих, че съм останал само с 5ст (които много отчетливо не подрънкваха в джоба ми защото нямаше в какво да се удрят). И въпреки че се бях смазал цял ден да седя по разни столове, бях отказал някакво пиене рпедната вечер за да издържа този ден, карах на едно парче пица, боляха ме очите от взиране, сдухвах се от идващите изпити, вонях на хлебна гума и мечтата ми беше 1 хладен душ все пак там в полупразното 99 сам, прегърнал папката си се чувствах най-щастливия човек на този ***** свят. Такива чувства ме обзеха отново днес, забравих за всички глупости и проблеми налегнали ме напоследък, те станаха някаква незначителна брънка в далечината които ще минат и други ще дойдат, но тези щастливи мигове ще останат в сънанието ми да ме топлят. Или казано обобщено използвайки цитат от джендема - "Хубав дей".
ПП:Даже Tom Yorke беше грубо изритан от плейъра и заменен със Сиренчо :)

Що е то рожден ден?

2008-05-16T02:44:00.002+03:00

Какво беше преди и какво е сега. Преди рд-то беше 1 щастлив момент в който се събираш със съученици ядете многото направена от мама храна, играете някакви весели за вас игри и общо взето се забавлявате (отзявате) яко. Но... защо винаги трябва да има шибаното "но". Идват други времена нещата се променят и рд=то става момент в който си даваш 1 равносметка, а тя е какво си променил в себе си към по-добро през последната година (за много хора този момент е нова година за мен е рд-то) и къде изниква проблема? Когато си дадеш тази равносметка и видиш, че последната година не си мръднал нито крачка напред някак е странно, започваш да се чудиш дали и другата година няма да е така и якия цикъл :(, но най-лошото става като усетиш че в някой отношея си дори по-назад, тогава започваш да се чудиш дали това е по твоя вина или просто света ти е крив и когато чуеш вярната фраза употребена от друг човек но жегваща те директно от ляво, разбираш че това трябва се промени по един или друг начин, по кой зависи май не само от теб за жалост. Обещаваш си да се опиташ да направиш това в следващата година и да си набиеш шамарите ако не успееш. С пожелание всички да изпънят това което си обещават в периода за който искат ви оставям, а за мен остава да се надявам тази реплика да не е само за сега:
"za sia caisa na 22 pove4e mi haresva"
ПП: Мерси за мен значеше много :)

Чуденка

2008-04-23T21:02:00.001+03:00

"Опитвам се в ръце да побера
цялото небе.
Опитвам се да ти го подаря
цялото небе."

Напоследък се чудя защо се мори толкова лирическият герой, дано не съм прав, но започвам да мисля че е просто защото е будала.

Приятели

2008-04-11T03:46:00.002+03:00

Пазете приятелите си, защото в каквото и настроние да сте това са хората които могат да ви накарат да се чувствате добре и да забравите всички глупости които са ви на главата със своята идиотия. Горд съм че познавам хора които могат да те откъснат от всичко и да те вкарат в идиотията без около теб да има нещо друго което принципно те гложди, просто то е изчезнало в тои момент.
И помнете "Ако живота беше хубав нямаше да започва с плач".
ПП: Пожелавам на всички хора приятели като тези които имам.

Накъде върви света

2008-03-30T05:35:00.002+03:00

Малко интро към цялата история: послените 3 вечери прекарах може би най-уникалната си серия от адски много време насам. 3 различни компании, 3 различни места, 3 ралзини идеи, 3 напълно различно прекарани пиянски вечери, но на еднаква степен интересни, забавни и донякъде поучителни.
И да дойдем на момента с поучителността:
Тук мисля да пропусна 1-а вечер ако тръгна да пиша за нея ще трябва да ударя 2 страници, а и да сложа някои снимки от които дори аз се плаша, така че минавам към другите 2 и филмите които ми вкараха след последната.
Ще споделя 2 неща много различни, но еднакво плашещи и крайни и 2-е ще бъдат свързани с цитати които пиша по памет.
1. "Само ние ли сме дошли тук да се кефим, а не да зарибяваме нещо от другия пол" фраза която първоначално приех с малко недоверие, но след някои наблюдения и спомени от предната вечер осъзнах че е адски вярна. В заведенията 95% от хората са: пичове които седят и зяпат по мацките дебнейки да им се обърне някакво внимание (да добавя зяпайки и неправейки нищо за да подпомогнат съдбата си а като че ли чакайки някаква божествена намеса за да им излезе късмета), и втората категория - мацки които едва ли не си навират срамотиите в мъжките погледи за да привлечат някакво внимание, което в даден момент започва да изглежда дори грубо и грозно. А хората които са отишли в това заведение просто за да си направят кефа, да отпуснат, дори и просто за да се напият са една нестандартна и някак нетипична сган за околните. Хората които просто се смазват от кеф а не гледат цел за приплющяване за тази вечер като че ли са все по на изчеване :(
2. Малко противоречиво на 1. , но също толкова крайно и плашещо (да уточна за по-добро разбиране цитата е от мои приятел няколко години по-възрастен от мен).
"Аз няма да се оженя. Социално осигурен съм - изкарвам предостатъчно пари да живея дори повече от добре, имам личен апартамент (собствено жилище) , но просто постигайки всичко това нямам никакво време което да отделя на една жена за да бъдем заедно за по-дълго време"
От това наистина много се изплаших, защото според мен не е единичен случай, а е болест на днешното съвремие и си обещах да правя всичко по силите си да не влизам такав ситуация, защото това не е нормален живот, а едно поробване към задълженията.

Като за финал само мога да кажа: Хора забавлявайте се не всичко е цъкане и либоф, но стигне ли се дотам отделяйте нужното време и внимание на тези хора, защото те го заслужават (в повечето случаи).
От мен толкова утре като е събудя ще прочета какви глупости съм написал ще осмисля отново нещата и се надявам да не съм чак толкова уплашен, но засега наистина незнам накъде върви този шибан свят.

Хмм

2008-03-25T22:27:00.002+02:00

"Мъж който се окаже най-могъщият на света, трябва да има до себе си жена. Но от това не следва, че жена от същият мащаб има нужда от мъж до себе си."

И какво постигаме с това?

2008-03-06T14:11:00.002+02:00

Докъде стига всичко, колкото и странно да звучи като че ли адски много от цлеите ни стигат до 1 и също място, място което си е там още от ранно детство и само леко променя фасадата си през времето. В какво се изявява точно това - детското желание на всеки "да порастне" все още живее из нас, но леко изкривено зад заглавието "да бъдеш самостоятелен". Поредното нещо за което най-вероятно в бъдеще поглеждайки назад ще си кажем "е тогава не разбирах и си мислех, че така е правилно, но съм се лъгал". Детското желание да подражаваш на "големите", все още съществува и е дори все по-извратено, заради изпълнението му с пълно и ясно съзнание. В тази категория мога да вкарам постоянното желание за работа, задължения и тн (изключвайки случайте когато е наистина наложително) с цел единствено да се почувстваш "самостоятелен", но по този начин убивайки много радости от живота и изкривявайки мисленето си от твърде рано и затъвайки в сивотата на ежедневието. Но това бледнее пред другия плашещ факт (защото предното има донякъде своето финансово оправдание, поне в някои случаи) - желанието за изграждане на собствено мнение. Желание създавано едва ли не насила с бруталното престараване на изграждане на "личност". Пълното несъгласие с чужди мнения, факти, причини, виждания и тн без никаква причина, а просто за да изглежда, че си достатъчно "зрял" за да имаш свое мнение по въпроса е за мен една от най-големите глупости, но и най-често срещана. Нямам предвид че е лошо да имаш свое мнение, но то трябва да се крепи на някакви основи, да бъде изграждано постепенно с време и опит, а не 1 ден да се събудиш с решението, че вече знаеш и можеш всичко и не ти пука кой какво мисли по даден въпрос. И като за финал нещо което взима ефекти от първите две, а именно масовото желание всичко да си вършиш сам и със собствени сили, защото така изглеждаш можещ, знаещ, напрао си ебаси пича, без да ти пука дали ти е коствало 3 пъти повече време от алтернативния вариант или е станало 2 пъти по-зле, важното е че си си го свършил сам и си героя на деня и си спокоен, че винаги когато ти се наложи ще можеш да се оправяш сам без да ти пука за ситуацията около теб,но. Винаги има 1 "но" (лудото клише) къде остават близките, хората които те обичат и които ти обичаш, къде остава взаимопомощта. Не е ли точно това един от главните "плюсове" да имаш такива хора около себе си, а именно да ти помогнат, когато имаш нужда - пряко или просто да се подпреш на тях когато се умориш и да ти вдъхнат нови сили да продължиш, но не както решаваш си че сам можешп и по този начин дори се отдръпваш от тях, отблъскваш ги и после седиш и се чудиш защо е станало така.
Който разбрал разбрал, незнам дори дали и аз се разбирам, но до тези заключения ме докараха не някакви единични факти, а съвкупност от действия и мисли - някои мои, на някои мои близки хора + неща с които се сблъсках -нека го наречем обобщено - в медиите.

Детство мое

2007-11-25T02:16:00.000+02:00

Колко е странно развитието на всичко и тоталните обрати. Много хора(за да не кажа всички) в една определена възраст искат д аса по-големи, по-възрастни, по-улегнали и тн., но идва време когато тази мания отминава (за някой хора може и да не отминава ама тях ги игнорираме щото не стават:) ) и някак си идва точно обратното настроение. Момента в който усещаш че губиш малко по малко удоволствие от нещата носили ти до скоро всичко от което се нуждаеш и имайки нужда от нови такива, искаш да се върнеш назад към старите и познати удоволствия, но всичко е различно и дупката в теб си остава. Колкото и да звучи в стил "празника на детето" си така е, търсейки какво да възродиш у себе си което обикновенно е доста безсмислено, но си е нещо класическо. Нещо почна да ми се губи смисъла затова ще приключвам, с идеята че това да се мъчим да изпреварим и унищожим детското в себе си е напълно глупаво и безсмислено, но като че ли го осъзнаваме късно. Точно затова тотал риспекта за хора които не са загубили това и които се опитват да го възродят въпреки всички трудности свързани с цялата тази история. Успех и до нови детски срещи...

Дълбокото и Лилавото в моя живот

2007-11-01T23:32:00.000+02:00

Мина още един мой ден с уникален завършек. И откривайки факта, че винаги в някакви не особенно приятни и изнервени/натоварени за мен моменти се случва да има концерт на Пърпъл. Предишният, преди 3 години, дойде точно по-средата на изпитите ми за кандидатстване, но въпреки това пропътувах цяла България за да отида и след това изобщо не съжалявах. Този път ми беше направо по съседски само на някакви си 5-6 спирки с 280, но като че ли чуденката дали да ходя беше малко по-голяма. За радост направих отново правилният избор и отидох за първи засега път повторно на концерт на небългарска група. Изпелнен с не много приятни емоции и залят с мисли се запътих към концерта от който честно казано не очаквах нищо по-впечатляващо от предишният. Но всичко това започна да се променя рано-рано. Цялото ми настроение започна да се променя осигурявайки билет за 1 приятел който е 10 пъти по-фен от мен (да не е и повече), като се има предвид че билети нямаше от поне месец и колкото и егоистично да звучи тази постъпка повиши моето и поскапано настроение. Събирането с хора с които рядко се виждам, а значат много за мен допълнително извъртя релето в мен. След по 1 водчица и малко кибик на Плиска се отправихме към залата, зала която свързвам с много добри спомени, а именно така залегналите в сърцето ми Korn. И въпреки частичната промяна в настроението ми още бях някак си негативно настроен за концерта. Ранното отиване ни помогна, въпреки че кибичихме адското време на студа пред залата и на задуха вътре, да се намъкнем много отпред дето се вика да усещаме плюнките на Гилън. Последваха странно яките парчета пуснати от DJ-a (Pearl Jam, Rage against, Oasis, Korn) и малко трудното издържане на група Конкурент (с 2-е си култови бек-вокалистки:) ), които ме накараха да обикна БТР, които в сравнение с тях са мега добри и да направим кавър версия на припева "дай ми време, за любов ти дай ми време" променен на "дай ми пърпъл, махай се и дай ми пърпъл", с който зарибихме поне 10-15 души наоколо които с усмивка на лице започнаха да го припяват вместо оригинала. И след всичко това дойде същината на вечерта, която започна малко плашеща с остригания Йън Гилън в стил Владо преди САЩ, но това че е остриган и че вече минава 60-е не му попречи да прави уникални неща. Изобщо бях смаян как хора на възраст 50-60+, които са били под сериозното влияние на алкохол и наркотици (най-верояно) могат да бъдат толкова жизнени и себеотдаващи се. След типично малко по-спокойното начало, се заредиха някои от най-големите им хитове , но най-доброто беше, че нямаше значение известна или не чак толкова е песента - цялата публика пееше, пляскаше, крещеше, мяташе дрехи и тн. или казано с 2 думи - се размазваше - нещо което беше оценено и от Гилън, който през цялото време не свали усмивката, стигаща от ухо до ухо, от лицето си, усмивка която някак си неусетно се прехвърляше и върху теб. Точно тогава цялостното ми настроение смени коренно своята насока, след всичко това нямаше начин да не се почувстваш значително по-щастлив, спокоен и повече непукист. Солата на които седиш със зяпнала уста и се чудиш как по дяволите може да се прави това и цялото отношение към публиката просто допълнително нажежаваха атмосферата и подготвяха финала. Самият край беше избаран от всякъде - Space Truckin, Smoke on the Water, а след солидно крещене и пеене на публиката бис включващ - Hush и така желаната и скандирана Black Night, с която всичко свърши и чак някак си се чувстваш гузно да мрънкаш за още защото виждаш умората по лицата на тези хора опитвайки се да дадат всичко от себе си за твоята наслада. Последвалото класическо хвърляне на предмети завърши с 2 доста интересни случки.
1. В човек от компанията попадна перце на Стив Морс, което е може би най-добрият спомен от такъв консерт.
2. 2 мацки се биеха за хавлия хвърлена от Гилън, дърпаха я 10 минути поне падаха ставаха, но никоя не пускаше направо Girls fight, който снимахме и на който се смяхме.

И като заключение мога да кажа, че за мен Пърпъл са група от която всички мега звезди в днешно време трябва да се учат: нямаше нито 1 песен която просто изсвириха, с всяка имаше заигравка или с интро или с припев или с пеене от публиката или с промени в мелодия и тн.; връзката публика-група беше на невероятно високо ниво и то не постигано чрез класическото "вокала насочва микрофона към публиката и тя пее" не това се случи само в 1 песен, а просто чрез жестове, поведение и взаимно уважение; въпреки своята възраст концерта се доближи до 2 часа (по мои сметки беше 1:50), което надминава всички на които аз съм присъствал напоследък.
ПП: Дано дойдат пак, а дотогава все ще са намери на какво друго а се понасладим, макар и най-верояно това да беше последният ми голям консерт за тази календарна година през която не мога да се оплаача, че имаше липса на такива.
ПП2: След като изписах всичко това веднага след като се прибрах за да не изпусна някое впечатление, макар че бях мега гладен, вече мога да седна да хапна слушайки Child in Time (която за жалост никога няма да мога да чуя на живо). От мен лека нощ и дано всеки намери нещо такова което съвсем неочаквано да поставя усмивка на лицето му.

Дигш

2007-09-28T11:10:00.001+03:00

Никога не играйте beer pong...

Музиката напоследък

2007-08-28T23:19:00.000+03:00

Да пооткрадна 1 идея за класация на музика. Малко попроменена и все пак класация. А именно кои песни най-много ми повлияха в послкедните няколко месеца и съответно на които наблягах в слушането:)

9.Nirvana - Silver

Просто Nirvana, реших да се върна малко към тях и това беше новото ми откритие като тяхна яка песен която досега не бях забелязвал.

8.Джендема - Хубав Дей

Най-положителната песен с която съм се сблъсквал напоследък, винаги след като я чуя на физиономията ми с епоявява 1 усмивка :)

7.Richard Cheese - Last Resort

Сиренчо е уникалния олигофрен който се гаври с каквото види, но точно тази пародийка ме спечели най-силно.

6.Tool - Schism

Да се поповторя леко просто Tool и любимата ми тяхна песен от преди доста години, а наскоро се сетих за тях и сега ще ги видим как са на живо :)

5.Archive – Friend

Жегна ме още първият път като я чух, след това съм я употребявал не 1 и 2 пъти в дадени случаи.

4.Iron Maide - Fear of the Dark

Колкото и да не ме кефят това е едно от най-уникалните мелодии, а за интрото да не говорим.

3.Faith No More – I Started a Joke

Срам не срам доскоро изобщо не слушах абсолютно нищо тяхно, ама тая песен ме смаза с текста си.

2.Мarylin Manson - Don't like the Drugs

Донякъде свързано с концерта. Незнам защо точно тази песен може би защото хем е уникална, хем не е от най-комерсиалните които се въртят редовно и леко са поомръзнали.

1.Фактор - Приятели

Най-силният текст в българската рок музика, а може би и най-реално звучащия, пък и колк хора си припомниха тази песен покрай мен не е истина:)

Мада Факин Мерилин Менсън

2007-07-05T01:44:00.000+03:00

Мина дългоочаквания концерт, не е като да не се бяхме подготвили с билети от 1-е 1000 като най-евтини:). След кратка подготовка в студентски тип ракийка и уиски, мотня около стадиона, издирване на хора, губене на хора и подобни се намъкнахме вътре точно на Type O Negative, както беше казал някой - те си заслужаваха собствен концерт, ама и в ситуацията си свършиха идеално работата, а и след тях музикалното оформление от DJ-a или каквото там беше си беше смазващо Rage, Blur - Song2, Pantera - Walk и подобни преди да се появи изчадието адово, което направи смазващия концерт (като изключим ефекта "яко гъч от хора, нямам някъде да шавна", ама айде карай преживява се:) ). Не бяха събувания на панталоните, изнасиване на разни подиумчета по сцената и подобни + култовия момент в който фен гол от кръста нагоре се качи на сцената и прегърна ММ, а зад него тичаха 3-а охранители за да го спрат, това беше причина концерта да спре за 5мин някъде , но нищо особенно само тема за смях:). Като песни освен няколкото от новия албум ни позволи да се насладим на всичко по-комерсиалнйо и известно, разбира се след това всеки съжалявае, че не е чул някоя своя любима и не чак толкова известна песен, но това като че ли се случва след всеки концерт. Като цяло мога да кажа - мега добро, но малко кратко - час-час и 1/2, но колкото толкова:). Последва дългия път към дома с не по-малко запомнящи се действия. Като се започне с търсенето на магазин за бира, пиенето и пред магазина и виждайки много познати да се изнасят от концерта, взимането на 2-а бира и потеглянето към СГ, отзяването по разни пейки, късането на няколко пъти на плакати за да съберем хубави, здрави и добре скъсани, намирането на якия матрак, носенето на якия матрак, отзяването в/у якия матрак, качването на якия матрак в офиса и се стигне до мига в който аз седя пиша и си слушам мада гакин Мерилин Менсън, който заслужи изцяло уважение с изявите си днес. Ще чакаме да дойде пак да се накефим отново.

Свърши се (отново)

2007-06-14T03:59:00.000+03:00

Отиде си още 1 семестър заедно със чарът на своите заверки, че има разни изпити е само някаква подробност- за пореден път книжките лежат в канцеларията с надежда още доста пъти да им се случва:). Поредният семестър с върхове и падения, с радости и неволи, с притеснения и айляк, който като цяло може да се каже, че затвърди усещанията и мислите изградени досега. Отиде си с рефрени на уста от рода на: "къде останахте, безсънни вечери" и "пак ще се срещнем след 1 семестър". Хайде със здраве до 1 айляк време :)

УАУ

2007-06-06T08:44:00.000+03:00

Извод: всеки архитект чете Пратчет ?!?

Струва си

2007-04-27T20:34:00.000+03:00

Това са моментите, случките и ситуациите за които си струва да живееш колкото и да саква живота. Неща които поставят усмивката на твоята намусена физиономия и се опитват да я задържат там. Дано всеки има повече такива моменти :)

Петък вечер

2007-04-21T02:47:00.000+03:00

За много хора етък вечер си е момент за пиене, купон и тн, еми аз никога не съм си падал по тая тема т.е. всичко това трябва да се случва когато се случи, а не точно "петък вечер", но точно днес шетък вечер се роди пред мен. От доста време Златката говори там за якъв купон в нашия блок и ние с Цецо логично си подкарахме доста бъзици на темата (дето се вика ей така за лафа:) ) и ей го на дойде. Дори доста се чудех дали да ходя - кво някъв купон на който познавам има-няма 2-3 души и както яко ме мързеше бях на крачка да не отида, но реших се. И може би надмина очакванията ми - очаквах цяла вечер чалга пауър, но не намериха се хора да пуснат дори radiohead и други които да се кефят на това, еми тотал респекта за това. Вечерта логично не мина в силна социализация - не съм и предполаал, че може да протече тка, но мина в някой доста смислени (колкото и странно да звуч) рзговори, приятно солидно пийване, малко но качествена простотийка и добра доза откровения - дето се вика "какво повече да искаш от 1 вечер". А самия аз осъзнах някой неща които едновременно ме радват и плашат, но някак си беше странно че ги разбрах точно сега. A прибирайки се ПИФ от горния етаж ме свали на земята в преносния и в прекия смисъл на думата и това допълни усещанията ми от вечерта (коя беше песента - тайна:) ) и сега седя и пиша в класическата ситуация: 3 часа стомаха ти леко протестира и иска някой не много хубави неща, а ти си залят от мисли и чувства които може би искаш да утолиш зспивайки и отчсти забравяйки, но знаеш, че това няма да ти се отдаде и затова сядаш да попишеш малко да се успокоиш - действа или не няма значение важна е идеята. След всичко напоследък имах нужда от нео такова за change и за поемане по нов-стар път и с 1 доволна усмивка слагам точка и отивам да ударя 1 фифа и после да се подготвя за адмирала утре:) Лека на всички четящи това (нз кога го четат :) ) и до нови приятни мигове рано или късно.

Вечният град за и против

2007-04-16T21:37:00.000+03:00

Дойде времето и аз да шавна малко навън от нашата мила родина. По този начин успях и за 1 път да полетя и то с 1 розово-лилаво създание, което все пак ни закара и върна живи и здрави. Та насладаа започна още от това да погледаш планини, морета и радове от доста солидна дистанция. Някъде от тук започна моето прескачане от възхищение към разочарование и обратно. Наистина гледките от 11км височина си струваха, а тези от малко по-ниско където можеш да видиш подредбата на 1 цял град, може би още повече, но бях леко разочарован от летенето така да се каже очаквах го "по-страшно", по действащо на глава, стомах и тн., но за добро или зло не се оказа така. На италианското летище срещнахме 1-я голям образ, а именно този който проверяваше билетите за рейса, та пича беше в някакъв хипер пауър и ръсеше глупости и майтапи постоянно, но докато пътувахме усетих поне за малко доброто усещане от семинарията следобед с 94. Най-големия шаш се оказа в хостела, където 1-я от домакините (или както се водят) се оказа българин и по някакви доста култови чехлички ни заведе до стаите, които се оказа по-просторни и приятни от очакваното и с явно типичния италиански изглед - към вътрешен двор към който гледат още "n" стаи при които в стил СГ - "няма скрито-покрито". Разходката из вечерен Рим се оказа доста шриятна след жегата която ни посрещна при кацането, но поне за мен всичко това бе смазано от Колизеума. Това велико постижение на строителството в момента няма 1 допирна точка с това което е било. Целия обграден и подпрян с метал не успя да постигне в мен очаквания ефект, а точно обратно почувствах се излъган и прецакан от това, че унищожих 1 свое мнение. При време за 1 ядене беше логично да потърсим не какво да е, а именно пица/лазаня (не съм сигурен имат ли изобщо нещо друго ама карай:) ) и я намерихме в култовото заведение, което върна в мен увереността, че дори в град поддържан едва ли не само за туристи може да намериш нещо със свой облик и неповлияно от тази турист мания. Последва похапване, пийване на учудващо добра италианска бира и някаква тамошна версия на мераклийско вино (ама беше евтино поне:) ), забава на това как се празнува рожден ден по италиански (май като всичко друго с яко показност) и на държанието на шефа на заведението който постоянно танцуваше, пееше, смееше се и тн, и като за финал 1 солиден лаф с сервитиора, който се оказа че кацал по погрешка в БГ и за когото се зароди спор от къде и после се разбра, че е от Сенегал. След последвалото спане за набиране на сили дойде и началото на голямата обиколка. Аз лично си мислех, че Рим е голям град, сеа мога да кажа, че частта му със забележителности не е нищо впечатляващо като площ. Метрото в което се возихме на път за Ватикана беше единствения ни превоз из града през целите 2 дни. Във ватикана дойде и най-големия пропуск а именно никаквия шанс да се влезе в музея заради километричната опашка (в пряк смисъл), но той беше бързо прескочен и донякъде заличен от красотата на Пиетата в Свети Пешо, която е черешката на тортата в тази сграда за която имената на хората работили по нея говорят достатъчно. Последва приятно лутане из улички с леки губенета от време навреме, и след още няколко обекта които бяха минати малко на по-бърза ръка, пред мен изникна друго велико постижение на римската архитектура, но там поне очакванията ми бяха потвърдени и дори мога да кажа надминати в Пантеона. Каквото и да си говорим е голям, наистина голям, мега голям, като в случая голям може да се разбира като просторен, висок и създаващ чувството, че си нещо малко вътре. Там се роди и лафа "В НДК 1 пикня може да е 50ст ама до Пантеона няма дори къде да я пуснеш". Последва храма на Адриан (ако не ме лъже паметта, че имат много еднакви имена тия:) )който за жалост беше в процес на реставрация и се наслъждавах само на макета му, но вътре въпреки, че отвън се работеше бяха направили галерия в която видях едни от най-добрите стълби които съм виждал някога. И тук стигаме до върха на всичко може да е правен в доса по-съвременно време, може да не е нещо супер известно и да няма огромните мащаби на по-горе изброени неща, но Fountain de Trevi ме грабна от 1 поглед и за мен това е най-красивото нещо в цял Рим, повече няма и да кажа за него трябва да се види:). Последва площад испания - стълби и цветя, цветя и стълби и луда панорама за десерт като стигнеш горе и след него парка на Медичите (кои по д******е са Медичите? - ми бях слушал доста за тях: богати, известни, със сума ти впечатляващи сгради строени специално за тях и тн като цяло 1 от най-известните за да не кажа и най-известната италианска фамилия, но не се бях сблъсквал с това което са правили) то бива бива парк ама тия са се престарали, то не са поляни (със свой градски транспорт едва ли не), не са фонтани, музеи, езера с патки,гъски,лебеди и тн, портокалови дръвчета, розови дървета и нечовешкото количество торсове на какви ли не хора (+ ненамерения от мен капитан Петко Войвода), няколко класически обелиски (те са навсякъде на всяко площадче по 1 :) ) статуя на Сенкевич с цитат от "Quo Vadis" и още какво ли не. След минаване през тоталната реклама на Италия за евро 2012, изрудския фонтан и на нощна светлина (1 доказателство че италианците сакват с осветлението) и 1 лек дъждец достатъчен да те намокри качествено последва релакса преди парт 2 на обиколката. 2-я ден беше на тема форуми, императори и музеи. Останките от форум романум и палатин (за който имаше вход :( ), впечатляващият храм на Венера на чиято стена сега са сложени каменни карти на развитието по територия на Рим във вековете и има интересното движение от континент и половина до точка(град), от хълм на хълм км капитолия където Микеланджело наистина се е попрестарал с до болка познатото нещо - перспектива и поредните количество впечатляващи статуи и доказателства за показността на италианците (2 сватби) и намиращият се под него паметник на Виктор Емануел 2 който се извисява над вечният огън, около който има статуя, статуя, статуя, полицай, статуя, полицай, статуя, статуя, статуя, но полицайте се сливат с обстановката защото дори не мигват само "малките" автоматчета ги издаваха. И се стигна до така любимия на някой познати Аполодор и неговия форум на Траян. И тук изпитах най-голямото си разочарование от местните, еми 1/2 форум е застроен, запазени са основно библиотеките и колоната и мола може да се добави, но той наистина си струва да се види, защото дори сегашните могат да му завидят за площ, подредба и тн. След него другите форуми малко бледнееха(или по-точно останкие от тях защото нито 1 не е в здрав вид), но "ходещата" статуя си беше напълно здрава и ме шашна тотално (човек облечен и оцветен като статуя на когото като пуснат пари в шапката пред него шава). тук дойде време за обяд и разбира се наглите българи си намериха бири за под 1 евро в упермаркет вместо да дават 3евро за кенче. Последва изложба на Шагал - добър пич, но не мой тип, но видях най-доброто решение функционалност+вид в галерията, както и оригинал на Малевич, и се оказа че е останало малко време за основната следобедна цел - музея за съвременно изкуство 19+20 век. Луда крачка по Via del Corso сред тълшпи народ пред които бутаницата събота следобед по капитан Райчо е разходка на безлюден остров и леко обикаляне заради идеята да стигнем по-бързо и по-напряко, но все пак успех и влизане в музея 20мин преди да спрат да приемат посетители, но за алост 1:30 не беше достатъчно време за целия музей и бяхме изгонени преди да обиколим целия, но не съйалявам за 15мин циклене пред Мондриан, както и 2-а художници с чието творчество смятам да се запозная в близко бъдеще чрез интернет след това което видях там. Това търчене си каза думата и след музея нямаше ч нормално ходещ хапнахме на същото култово място като 1-а вечер и после по леглата пренебрегвайки единствената пропусната дестинация - циркус максимус. Сън, ставане в 4 , полутичане до спирката на рейса, смях на табела за вц на летището, същият розово-лилав самолет полет над и сред облаци (ненормално красиво) и отново вкъщи където няма смартове на всеки ъгъл и статуйка на всяка сграда. Здравей панелна действителност колкото и странно да звучи липсваше ми.
Ciao Roma

Идеали

2007-04-10T00:44:00.000+03:00

Накъде отива този свят и пауъра на идеалите пари,жени и коли и малко доказателства за това ( всичко са цитати по памет може да не са 100% точни):
1.Случка днес от влака:"Отпуска ли за какво ми е така губя пари дори празниците не обичам по тази причина" - еми това е 1-ят човек който чувам да говори против празниците, да му мислят политиците скоро може да има референдум за махане на национални празници, защо ни е 3-и март като може да бачкаме на него.
2.Цитат на познат за жалост не само той мисли и действа така:"Ми преди слушах по-твърда музика ама порастнах, почнах да се заглеждам по жени и по принуда започнах да слушам чалга" - кво да се прави някой си падат по дънки в ботушите и руси каки с минижупи, че дори възгедите си сменят за тях, анатема вам :)
3.Цитат от често въртяна радио реклама:"това е моята нова кола, а това е твоята жена, но вече в моята кола" - бива бива глупост ама тва като го чух за 1 път за малко да падна от стола, то вярно че ценностите за залиняли яко, но това удря всичко в земята: реклама с тема - "купете си нашите коли и по този начин откраднете жените на ближните си" мога да кажа само - мегакул.
ПП: Надявам се никой който отговаря на поне 1 от горните описания не чете това, че може да стане опасно за мен, но тва не са хора това е тълпа, по темата за тълпит енякой друг път, засега толкова :)

Чертожно-рожденни мисли

2007-03-12T23:44:00.000+02:00

Какво се случва с един човек за да започне той да се "отдалечава" от хора с които преди време едва ли не е делил и последния си къшей хляб. Едно много странно явление и за жалост срещано. Какво ли може да се направи по въпроса, защото е лесно да си кажеш "ще направя нещо", но доста по-трудно е да го изпълниш, особенно ако не знаеш къде и дали изобщо в теб е проблема. Точно така се почувствах тази вечер и незнам аз ли бях странен и не на място или просто в околните хора нещо не беше наред и както съм свикнал да търся вината първо в себе си си вадя някой изводи, но до какво ще доведат те кой знае !?!

Задник

2007-03-05T01:19:00.001+02:00

По темата какво би станаало ако цепката на задника на хората беше хоризонтална, а не вертикална:
"Нямаше да можеш да кажеш оле тая мацка къж як задник има защото геравитацията щеще да си каже думата и всички да са супер увиснали"
И продължение:
"Е щеше да казваш оле тая ква яка горна буза има"
ПП: Идиоти в строежа какво да очакваш от тях :)

Минимализъм

2007-02-06T02:35:00.000+02:00

Чолаков: Це ти ще си Кандински на барманите
Денито:Направо Малевич

ПП:За кратък период след това Цецо рева 3 пъти :)

Хубави фрази

2007-02-01T10:43:00.000+02:00

Няколко извадки от 1 текстово документче, които доста ми допаднаха:

Няма нужда да гледаш надалеч,
за да зърнеш някакво чудо.
Какво по-необикновено от гъсеницата,
която се превръща в пеперуда,
жълтъкът - в пиле,
жълъдът - в могъщ дъб?

В едно вестникарско допитване били задали въпроса: „Кои са най-щастливите хора?" Ето четирите наградени отговора:
Занаятчия или артист, който си свирука
след добре свършена работа.
Дете, което прави пясъчни замъци.
Майка, която къпе бебето си.
Лекар, извършил тежка операция и спасил нечий живот.
Както виждаш, в никой от отговорите не става дума за пари, власт или вещи.

Ако познаваш някого, който иска да удави мъката си, добре е да му кажеш, че тя знае да плува.

Големи възможности се разкриват пред онзи, който дава
повече, отколкото се иска от него.
Но опитай, дори когато правиш нещо съвсем обикновено,
да използваш необикновен подход.
Може никога да не ни се удаде възможност да извършим
велики дела по велик начин, но всеки от нас
е в състояние да прави малките неща
по страхотен начин.

И едно доста тематично:

Въпрос:
Кои американски президенти са носили очила?
Отговор: Всички. Изненадан ли си?

А за финал нещо което знам като фраза отпреди, но върна доста спомени (а и си е добра де :) )

Приятелят е човек, който знае всичко за теб и въпреки това те обича.

Тъпня

2007-01-28T18:26:00.000+02:00

Или казано по-точно как една прекрасна идея може да доведе до тотално скапване на настроението и как за пореден път се убедих, че не мога да отстоявам принципите си.

FRIEND

2007-01-25T03:46:00.000+02:00

Един ден с върхове и падения, ден който спокойно може да се определи като странен и може би чисто и просто "добър", и то не само заради така наречения "ден", ами най-вече заради вечерта. Вечер който мога да опиша просто и бързо - "I want to run with you", и точно след такива моменти се чувстваш - "we can walk together". Лека и безпроблемна и до подобни преживявания след има-няма 2 седмици :)

Няма край

2007-01-20T22:42:00.000+02:00

Еми заверките свършиха след 1 седмица на безсъние, търчене из ВИАСът, много кола/пепси, забравяне на флашки, мускулна треска от макетен нож и много простотия изведнъж всичко остана в миналото, но след минимална почивка идва 2-а част. Може би доста по-лесна или казано по-точно маловажна все пак и за нея ще има малко гърч. Та в следващите няколко седмица се отдавам на перистила, шибъра и момента (както и на доста празници ама тва е друга тема:) ). И както някой умен човек е казал че каквото не ни убие ни прави по-силни заверките не ни убиха ама трябва да проверим дали сме станали по-силни (малко се съмнявам ама карай:) ) . И като за финал една велика мисъл която за жалост май напоследък изобщо не спазвам:
Платон: Хората трябва непрекъснато да пият и танцуват

Тежки дни

2007-01-03T23:46:00.000+02:00

Ми започва се не какво да е а заверките във ВИАС. Драсвам няколко реда измежду ч1чертежите, есетата, контролните, системите и тн, няколко реда които може би ще са единствени в близките 2 седмици по простата причина, че няма да има време за други, но след тези 2 седмици се надявам да бъда с приповдигнато настроение и алкохолен градус, а не със смачкан фасон :). И както някой каза "ВИАС baby ВИАС" ще видим дали действа наистина :). Сградо идвааааааам.....

Сега и после

2006-12-22T02:02:00.000+02:00

Еми това се казва добре изкарана вечер то не беше простотия не бяха идиотски идеи, зарчето управлява, докато бутилките пресъхват, а снимките стават все по-зли и зли, докато то магическия сак излизат все нови и нови шапки, култовите лафове се ръсят със скоростта с която пода се мърси(а да видим Стенци кой ще пребива :) ), докато на мен нещо ми се губи, не не са спомените (макар някои от тях също да са леко мътни), а просто усещане за загуба на момента, момент който не искаш да отмине, момент в който се чувстваш добре, но който знаеш, че няма да дойде пак или поне не в същия вид и колкото и да искаш да го запазиш той си отива, а след себе си оставя дупка която се чудиш как да запълниш, може би ще я запълниш ое утре може би по-късно, но определено ще я усещаш поне малко време като нещо което го няма в теб, но изведнъж осъзнаваш, че само ти сам можеш да промениш това ( ти или 1 зарче в някои случаи) и това те изпълва със сили, сили да се измъкнеш, да си отново на върха и какво като се върнеш там поглеж навсякъде около себе си и виждаш същото това което е било в теб допреди малко, което ти подрязва крилете, защото ти не ги заслужаваш, но падайки разбираш, че има кой да те спаси, да те хване, да омекоти падането ти и в този момент се чувстваш дори по-добре отколкото там горе.Но дали послето ще е достатъчно добро и приятно като сегато или не можеш само да гадаеш и да се надяваш, та дето се вика до ПОСЛЕ.
ПП:Колкото и някакси песимистично да звучи идеята беше противоположната:), а защо се прибрах с вратовръзка и аз незнам :)
ПП2:Някой хора може би ще видя утре някой може би след минимум седмица във време когато на никой няма да му е до гледане, но това не е важно, а това че ще дойде времето когато нещо подобно ще се повтори във същия и все пак различен вид.
ПП3:Няма значение на какво разтояние, с какъв шанс за комуникация и колко недоволен си от това, значение има че някой някъде мисли за теб и когато трябва, има на кой да се опреш или просто на кой да се обадиш за да се оплачеш или похвалиш.
ПП4:С който не се видим - успешно поемане със стомах на преяждането по празниците, а с който се видим - до по бира:)

Строежа power

2006-12-15T04:26:00.000+02:00

Отдавна не бях прекарвал такава вечер някъде (в смисъл извън вкъщи) струваше си и както се казва отидохме за 1 бира:), дори имам доказателство:
tse_200 (12:07 AM) :
stqgai se i minai prez nas
tse_200 (12:07 AM) :
1 bira
tse_200 (12:07 AM) :
promise
Еми "1 бира" беше ама от класическите :)
И Лазаров управлява строежа :)

Seattle Night

2006-11-28T10:13:00.000+02:00

Докато масовия народ събира пари да отиде на концерта "5 години телевизия планета", една отбрана групичка хора отиде на може би едно от малкото музикални мероприятия в които има заложена идея, а не е просто "дай да идем да посвирим пред хората за кеф и някой лев" и както се оказа не били само те а намерили и доста себеподобни. И така тази вечер се превърна в една от най-хубавите ми напоследък, за което свидетелстват болките по цялото тяло (развивайки сериозно в последно време теорията че има ли болка значи преди това е имало приятно изкарване). И тъй като в момента изобщо не съм в обяснително настоение ще кажа само: да качват снимки в stroeja.com и да идва Seattle Night 8:)

Защо???

2006-11-23T19:16:00.000+02:00

Защо никой никога не слуша по-умните и по-опитните от него??? Колкото и странно да изглежда всеки иска, може и дава наляво и надясно съвети, но никой не обръща внимание на такива насочени към него. Едва ли това е от неуважение, нежелание или нещо подобно, може би най-главната причина поради която се прави това е желанието за собствено мнение, за изграждане на личност и нейното израстване. И по тази причина всеки иска да решава сам, да прави сам, да мисли сам, защото тогава се чувства доволен - "това сам го постигнах" е много по-добре от "това го направих с помощта на еди-кой си". В стремежа и желанието за самодействие и постигане на задоволство от това често си навлича главоболия след като е направил това напук на всички съвети които е получил. И след всички усилия и мъки които полага да наложи своето в крайна сметка не става и се връща към предложеното му, факт който може да бъде спестен, но не. Кой ли осъзнава че това да слушаш и да следваш по-знаещите от теб не е загуба на личността а точно обратното развитие защото ти никога не можеш да си същия като онзи а просто ще вземеш някои неща от него и ще ги пречупиш през твоя мироглед за да постигнеш нещо напълно различно. И дори тези които го осъзнават колко ли от тях го спазват?
ПП:Множественото число е използвано за удобство, а не с идеята че всички хора са такива има много такива има и много не, но понякога говорейки за себе си ме удря шизофренията и ми харесва множественото число:)

А днес Цецо пи филтър?!?

2006-11-15T00:42:00.000+02:00

Идилия

2006-11-02T17:05:00.000+02:00

Мрачно е за да не кажа направо тъмно, нищо че е едва 5 следобед. Кучи студ е сковал отвън и леки снежинки прхвръкват покрай прозореца, но тихото бръмчене на печицата пречи на този студ да проникне до мен. Приятна успокояваща музичка се носи от колонката, а филията с лютеница бавно намалява в ръката ми. Намира се с кой да вържа 2 думи онлайн тъй като наоколо няма никой, а на 15 см от компа ми ме чака 1 купчинка листове част от които трябва да станат на нещо подобно на чертежи, както и няколко листа с задачоподобни купчини числа. Някак си всичко това ми навява хубави мисли и чувства, въпреки че като погледна всяко нещо поотделно няма нито 1 весело, но може би помага факта, че ме връща в 11 клас и ми пълни главата със силни асоциации. Или казано с 1 дума - ИДИЛИЯ.

Good Old Дни

2006-11-01T04:07:00.000+02:00

Еми ден като ден щъкане наляво-надясно - всичко свързно с 1-я и неповторим ВИАС който толкова желаем и толкова мразим, мотане и чертане или казано иначе 1 перфектен студентски ден с от всичко по-малко и за да е пълна картинката и 1 парти накрая. Нещо на което малко се бях зачудил по 1 време дали изобщо да ходя, но решението ми бе по-доброто:) (брей и на мен 1 път да ми се случи да направя правилния избор) , защото не просто че се получи добре а се получи old school party тип от преди точно година и точно това наля в мен всякакви асоциации и мисли свързани с какво ли не. И може би и ида прозвучи странно за ен бе толкова яко не зачщото се чувствах само ОК ами имаше моменти когато светът за мен изглежда розов, но имаше и ткива когато бях на крачка да заплача (или може би направих тази крачка? ), но точно това прави за мен вечерта наистина пълноценна защото само когато изпиташ такива крайности можеш да оцениш хубавия момент и да възвърнеш очакванията си той да дойде пак и пак и пак и .... Но стига толкова словоизлияния които най-вероятно са писнали от еднообразност на малкото хора четящи това:), а да минем на темата какво се случи тази вечер, а именно доброто старо събиране на сума ти познати с 1 цел да се позабавляват, но не как да е ами и като се потрудят някак си преди това че да удовлетворят изискванията на идеята на събирането - в случая Хелоуин, който макар и не БГ празник си има своите идеи и ако не друго е забавен за разлика от някои други чужди празници налагащи се и тук, та за пореден път народа се постара, отдели от ценното си време за да се позанимае с нещо на пръв поглед глупаво, но всъщност доста ценно и важно нещо и смятам, че резултата си заслужаваше. А сега ни остават само 3 неща:
1.Да поспим, че да имаме сили за другото такова нещо когато и да е то - може би по-скоро
2.Да чакаме снимките, за да се посмеем на спомени или липсата им
3.Да измислим как да повторим и съответно да не повторим това и отново да си изкараме добре без някакви мега организации които да прецакват всичко
Май май това ми идва на акъла от мен дотук и нека всеки има повече такива вечери в които освен че си изкарва идеално стига и до някои прости, но трудни за достигане изводи (от най-омразните ми).

Голямото разочарование

2006-10-25T00:04:00.000+03:00

Времето ще покаже дали заради големите очаквания, дали защото нещо е променено в мен или наистина това което се надявах да е както преди няма да е или както се вика "нищо не е като едно време", но днес бях силно разочарован от нещо което може би малко силно казано, но чаках цяло лято. И само това че бях с хора с които мога да ида едва ли не навсякъде поспаси ситуацията и не ми позволи да си тръгна 30мин след като отидох, но бъдещето ще покаже надявам се да греша, молете се да е така :)

2006-10-08T21:04:00.000+03:00

I can't remember anything to this very day
'Cept the look, the look...
Oh, you know where, now I can't see, I just stare...
I, I'm still alive

Но понякога се чудя дали наистина е така, особенно когато няма кой и как да ми го докаже...

Аз ли съм луд ли съм или ...

2006-10-02T02:57:00.000+03:00

Както обикновенно 1 бъзик стига до някаква доза истина, с нашето си "тое похвала да те наречат ненормален" и "не е хубаво да си нормален" се наливахме доста време, но е малко странно като се стигне до момента в който си поставяш този въпрос директно и на малко по-различно от това веселяшко ниво.
Та за какво всъщност иде реч, не че някога съм се смятал за особенно странен, анормален и тн (може би само малко различен в доста отношения, но нищо впечатляващо), но напоследък някои неща започват малко да ме тревожат и незнам как да приема този факт. Като започнем от факта, че неща които предполагам е прието да ме притесняват някак си почти ме радват, а такива които трябва да ме радват понякога ме натъжават и това ме обърква. И стигнем до последните няколко (да се брои около 10) дни - делници, празници изобщо всички , дни прекарани с хора които са нещо много за мен без които незнам как и къде бих бил сега или казано с по-прости думи хора които са дълбоко в сърцето ми и колкото и каквито весели и приятни неща да ми се случваха и да правихме с тях, за тези дни най-щастлив се чувствах в 1 съвсем различен и малко по-особен момент, момент в който ми дадоха да правя нещо (нешо ново и може би трудно, но все пак доста интересно) което приех с някаква дори странна еуфория и след това бичейки айляк на терасата (ама от истинския айляк познат какво значи само на запознатите:) ) с разни хора около мен , но чувствайки се някак си сам и вглъбен в себе си. И фактът че 1 толкова обикновенна и проста случка може да ме зарадва повече от наистина многото хубави неща които ми се случиха напоследък (които се надявам да не са нещо временно а да се превърнат в 1 хубава тенденция) ме притенява и ме кара да се запитав за начина си на мислене и възприемане. Питам, питам ама отговор няма ще продължавам и може някой ден да го открия, макар че незнам искам ли да го знам.

Пак с нет

2006-09-29T17:26:00.000+03:00

Ей ме пак съм с нет и не мога да се сдържа да не пиша:) Не че няма какво, не че нещо ама сега ще е само 1 здрасти на всички отново след 1 пауза пък живот и здраве събота-неделя мога да ударя 1 весело-оплакватеен пост за 2-а ми 1-а седмица във ВИАС и още доста неща около и преди нея:)
Ади до скоро

3 дни яли, пили и се веселили

2006-09-02T14:20:00.000+03:00

Tова е пълното определение на последните ми 3 дни (т.е. предпоследните щото вчера блог-а се ебаваше и не можех да пиша:)), отново както често напоследък исках да ударя нещо дълго,смислено и прочувствено, ама музата заедно с цялото ми подобие на мозък и мисли пак бягат на някъде и затова просто ще кажа,че си прекарах идеално,уникално и тн за 3 дни в Пловдив през които се видях с много хора (кои за малко, кои за повече - кой колкото време има и колкото заслужава:)), ходих на места които не бях посещавал отдавна, изпитах неща които също бях позабравил и дори когато си седях сам в нас готвейки се за поредното забягване нанякъде в главата ми имаше само хубави мисли и приятни спомени (нещо не особенно често срещано), но както се казва "всяко чудо за 3 дни" и при мен беше такаи сега съм тук и пиша между извършването на някой дейности, които бих нарекъл по-скоро полезни отколкото приятни, но мисля чудото да се повтори и то пак за 3 дни още другата седмица и то точно същите дни и може би не само да се повтори ами и да бъде по-добро, дори и само заради това, че няма да е само Пловдив, а трябва да бъде Пловдив+София, но да спра дотук, че винаги когато очакваш нещо то не се получава толкова добре и да оставя нещата да си течат със собствения ритъм.
Така че от мен толкова и ще се видим скоро, с който не се видим дано чете тук за един още по-весел аз след 7 дни:)

Странни(хубави) дни

2006-08-20T10:38:00.000+03:00

Мина още 1 уикенд (ей тая дума винаги ми е звучала тъпо) който този път се изрази в комбинацията петък-събота за мен. И може би най-точното му описание е странен :). То не бяха странни решения, странни пътувания, странни усещания, странни разходки (и малко болезнени ама който има мозък да излиза в 3:30 следобед :) ), странни гледки,1 Марто който си е странен без дори да прави нищо странно:), странни срещи, странни(нетипични) посетители в очото, странни таксиметъри, странни сънища, странни часове за събуждане и май това е основното и тъй като всяко (май почти всяко ама айде да не нарушавам идилията) странно нещо е същевременно хубаво и приятно мога да кажа, че изкарах 2 много добри дни и няма от какво да се оплача :).
Е аз винаги имам от какво да се оплача всъщност - можех да изпълня някой идеи, можех да кажа някой неща, можех да свърша ще някоя "задача", можех и да изпия още някоя бира :), ама това са дребни неща спрямо цялото.
И мога да кажа до другото ми идване или като резервен вариант посрещане :)

ПП: Це внимавай какво говориш и правиш, че напоследък усещам някакви странни сили в теб които предричат или усещат разни мисли и случки (някои ти ги доказах за други се усетих тази сутрин), така че по-полека :)

2006-08-13T23:34:00.000+03:00

Айляк - безделник, човек без работа, като прилагателно. Като съществително - безгрижие, бездействие. Пример: Абе, Гошето е пълен айляк, по цял ден нищо не прави. Като го няма шефа тия дни в офиса го бичим пълен айляк. Етимология: Пловдив, по непотвърдени данни.
Това е описанието на това което правихме (бичихме) (поне аз надявам се не само аз) последните 2 дни, но среед цялата светла картинка нещо липсваше да е айляка пълен и това "нещо" май се оказа някой и не просто някой, а 1 моментен шваба с когото винаги айляка е тотален, ади човек като се върнеш щe изайлячим света.

Когато ти не си ти

2006-08-10T21:08:00.000+03:00

Когато нещо с което се занимаваш не върви като хората захващаш друго, когато и с него се получи така подкарваш трето или упорстваш върху първите 2, но когато абсолютно нищо не ти спори се замисляш дали проблема не е някаде в теб и отчаяно искаш да го намериш и да опиташ да го разрешиш.
Когато не се чувстваш на мястото си там където си отиваш другаде, когато и там започне да ти е некомфортно пробваш отнова да се преместиш, но след като и там започнеш да се чувстваш некомфортно ти минават мисли от рода "дали някъде на този свят има място където да се чувствам себе си и на мястото си"..
Когато се чувстваш излишен сред хората около теб се запознаваш с нови и различни хора и започваш по-често да бъдеш с тях. когато и сред тях започнеш да се усещаш като натрапник отново се опитваш да смениш поне временно околните, но ако пак почувстваш същото започваш да се питаш дали има някой на този свят с който можеш да прекараваш времето си без да изпитваш отрицателни емоции.
Когато човек който обичаш и на когото вярваш развали всичко това ти става тъжно, когато още някой постъпи така ти става болно, но когато това се превърне в постоянна практика започваш да се чудиш има ли някой на когото изобщо можеш да се довериш и на когото можеш да кажеш, че го обичаш (във всеки 1 смисъл на тази дума).
Когато като се позамислиш те налегнат неприятни мисли не е приятно, когато те се повторят заочваш да си мислиш че става нещо, но когато останат постоянно в главата като че ли вече оставаш подвластен на тях и трябва да се бориш за да не са с теб ежедневно.
Когато всичко това ти се скупчи наведнъж на главата започваш някакси да се притесняваш какво си ти и какво по дяволите дириш на този свят, кой те е изпльокал тук и защо всичко свързано с теб е толкова прее***о, ако успееш да се изправиш срещу целия свят и най-вече срещу себе си би било добре и който успее трябва да получи тотал респект, но лесният начин е да се затвориш в себе си и да се опиташ да изключиш каквито и да са мисли свързани с това като по този начин се почувстваш по-добре за кратко и по-зле след това, но избегнеш най-рудното - да се изправиш срещу проблемите си. Това бягане от реалността можеш да постигнеш по много различни и разнообразни начини, н ефектът от тях е все същият.
Когато всичко това се настани толкова дълбоко в теб, че дори и когато има светъл лъч и нещо се получи добре или се случи ака че даа трябва да се почувстваш добре то ти не го възприемаш така, защото си толкова свикнал с непрятното, че приятното ти е непонятно, чуждо и някак си неприемливо то какво остава тогава.
Когато (ако) всичко или част от всичко това смени своя ритъм и се завърти на 180 градуса тогава дали ще можеш да разбереш или просто ще го почувстваш като една друга малко по-различна, но все пак неприятност.

Карлово

2006-08-02T13:36:00.000+03:00

ей ме на вече у дома и на всичкото отгоре и с и-нет след малко перипетии ама какво да се прави мързливи хора бачкат тук и там:)
Та от няколко дни ми идват какви ли не идеи за писане ама май ги отхвърлих всички ище ударя нещо кратко и ясно
1. Честито на всички приети Чаушчета пак им е***е всички близки и далечни роднини (ама доколкото разбрах рекорда си остава наш) айде 2-а честитка в събота :)
2. Последните 3 седмици от престоя ми в софия бяха най-добрите от 2-я семестър и можеха да намерят достойно място и в йласация от 1-я дори:). Отдавна не ми се беше случвало ама отново не ми се прибираше - смятам че това е достатъчен показател. А иначе като се замисля май няма нещо кой знае колко изпъкващо като събитие, като изключим балкана (за който мислех да пиша нещо дълго ама му се размина:) ) и все пак се чувствах добре странно, но приятно:)
3. Лято е - само хубави работи да се случват на всички в личен и работен план и да изкъртим балкана през септември пак:)
Айде до тук че пак почнах да се отплесвам:)

Бля

2006-07-14T01:49:00.000+03:00

Студенти преди изпит и взели изпит, кандидат студенти след математика (а дано са я преживели) и събрани на 1 място и то не някое обикновено място ами у Лазаров (бах мааму загубих се по пътя дотам :) ) и то не 5-6 души ами доста, и то не случайни хора ами наши си така да се каже или с такава надежда дето се вика. Е че имаше ефекта на гледането странно имаше го ама какво да ги правиш и на тях им предстои 1 година в която, ако дойдат тук шансът животът им да се преобърне на незнам си колко градуса (или гради ако искате за по-тематично) е доста голям или поне се надявам за това, но за тренирали и свикнали с това хора не е никакъв проблем :). Но както е казал мъдрият народен мозък по-важно е качеството, а не количеството,което някак си може и да се пренебрегне. Та липсваше единият Чолаков за Black hole sun, не че е млако де, ама какво да правим мъж под чехъл :(. Този път нямаше кой да ти се обясни колко те уважава, но все едно, това чувство като че ли витаеше във въздуха. То не беше ПИФ, то не беше Disturbed, то не беше Liquido - Narcotic все неща които могат да ти навеят стари(баси стигнах дотам че да викам на преди 1/2 година старо) спомени и да повдигнат поне малко напоследък скапаното ти настроение, защото спомените никога няма да умрат и ще бъдат до теб когато ти потрябват. И след всичко това и 1 бързо минаване през строежа (ех добрия стар строеж кога ли ще отидем пак "за по 1 бира") и да се отбележи в календара - след ядене на флора от страна на Марто, стигнах до дома и направо се насочих не къде да е а към стола пред компа:), там зад мен Марто кърти като пияно и наядено прасе, но все пак ми налива оше спомени от доброто "старо" време. А аз си седя пиша и слушам музика и като че ли от доста врмее насам за пръв път на се чувствам нито "creep", нито "weirdo" и може би единствено чакам "message in a bottle", което най-вероятно няма да пристигне, но и това ще се преживее някакси, защото смятам, че точно в момента "Think I'm just happy" и каквото и да става такива моменти ще има докато около мен са тези хора които правят всеки живот малко по-весел и малко по-смислен - хората коитро знаеш че биха ти дали опора в каквато и дупка да си попаднал и колкото и да те нервят понякога всичко минава и отминава и отново усещаш, че може би най-важното на света е точно 1 нещо, което не искам да споменавам, но което може да ти докара много неприятности слагайки го над всичко друго, но въпреки всичко ти правиш точно това, защото то остава жизненоважно и е нещо от което никой не трябва да се отрича било то по каквато и глупост да е. И каквото и да си мислим и на каквито и да се правим - "how fragile we are" и еъпреки че е най-добре да се справиш сам с "проблемите" си винаги е доста по-добре да има на кой да се опреш ако нещо се пре**е тотално и незнаеш къде да си блъскаш главата. Но вечният въпрос (не не е защо Доналд Дък носи хавлия след като излезе от банята) как да различиш, кой в такъв момент би ти "ударил" едно рамо, кой би те оставил на произвола на съдбата и кой би ти показал стената където да се блъскаш, въпрос който едва ли някога може да се разреши и чийто отговор трябва да намериш сам, колкото и болка да предизвика това у теб. Та аз оставам с компа пред мен и едната надежда да съм намерил правилният отговор, а не след време да имам още един повод за сълзи в определени ситуации, зашото нямам нужда от повече смятам, че дотук са ми достатъчни и предпочитам поводи за усмивки, които като, че ли напоследък не са чак толкова срещани из нашето клошарско общество, но както някой каза "тва 1 курс са супер зле ама тия 2 курс са много готини и точни хора и то не за друго, а защото това сме ние (айде дано не ми искаш патентна такса за цитата) и можем да се надяваме, че сме като точки с определени координати и всеки "ще опъне своя теодолит там където трябва и ще измери точният ъгъл, при което ще се намери някой който да ти нагласи и поправи осовите условия ако не са съвсем наред". [В момента е 2:22 и ми изглежда малко доста spooky да пиша такива излияния в точно този странен час(минутка за лирично отклонение). ] И така ако няма кой да "show me how to live" ще последвам примера и просто "just try to be yourself, don't want to be like somebody else", колкото и това да дразни или пречи на разни хора, хора които не са "те", които са някой друг, клонинги не във медицинския смисъл, а в смисъла на реалния живот, на това създаващо се "голямо село", което се опитва да направи всички еднакви и без лично мнение, но винаги ще има такива които се борят срещу това - хора които ще бъдат отхвърляни от много, но ще бъдат приемани от себеподобните колкото и малко да са те, хора които се подкрепят помежду си докато са обвинявани за затворени общества, секти и тн. Хора които могат да направят този свят малко по-интересен и по-жив, хора на промяната. Всичко това колкото и объркано да звучеше (поне за мен в момента) е специално за всички тях, за тези които знам и за тези които не знам, но бих искал да опозная и към които мога да "sending out a S.O.S.". Дано тези хора имат повече красиви моменти, като този за мен и все по-малко тъжни и болезнени, които за жалост са доста познати.
ПП: Ако има някой неразбиращ нещо от това, или то просто не е предназначено за него да го разбере или аз съм толкова зле, че не мога да се изразя добре. И все пак се надявам който трябва да го схване както трябва:).
ПП2:Ех времето напредва, количеството текст също май е време да се запозная с възглавницата (която ми напява "I need your arms around me"), с надеждата да не ми се налага да правя разходки до 1 помещение на 3-4 метра от леглото и се разделяме с пожеланието на никой от вас да не се налага скоро или, ако се налага да е по-добър повод, т.е. след прекарването на добро време след добра случка. Лека, мека и доброжелателна!!!

:)

2006-07-10T20:04:00.000+03:00

"fal6iv samozvan kosmi4eski imperator"
Или казано с други думи - чисто и просто аз.
Мерси за доброто определение на моята същност :)

Чудо

2006-07-07T17:39:00.000+03:00

Днес 07.07.2006 Владо не успя да изяде храната която си поръча ШАШ.

2006-07-01T15:35:00.000+03:00

Ти принадлежиш към един орден, братко, към ордена на несполучилите, на некадърните, с техните безцелни желания, с техния копнеж, който не носи нищо, с тяхната любов без бъдеще, с тяхното отчаяние без разум. - Той се усмихна. - Тайното братство, което предпочита да загине, отколкото да направи кариера, което предпочита да проиграе, да съсипе, да загуби живота, отколкото да фалшифицира или да забрави недостигаемия образ, братя, образа, който носи в сърцето си, стаен и неугасим в часовете, дните и нощите, когато няма нищо друго освен голия живот и голата смърт. ...
... Така е - каза Фердинанд, - само нещастният познава щастието. Щастливият е манекен на жизнеността. Той само я показва, не я притежава. Светлината не сияе сред светлина, сияе само в тъмнината. Наздраве за тъмнината! ...
... Да живее нещастието! Да живее мракът!

"Е.М.Ремарк"

2006-06-22T13:41:00.000+03:00

Четвъртък 22.06.2006 13:38

Седя си аз пред компа хапвайки и решавам да попиша за деня дотук, а той изобщо не бе лишен от емоции.Започна се със ставане в 7:30 (вчера си мислех че това скоро няма да стане ама ето на:) ), редовното будене на "n" души (ей тез хора нямат ли си будилници та използват мен)след това се мина на класиката 1 изпуснато 94 заради гъча от хора и натъпкване във следващото чудейки се как по дяволите този малък рейс побира толкова хора, след слизането и проверката всички части от тялото ли ти саа на място или някоя е останала м/у хората в рейса идва времето за последната заверка (за незапознати хора - трудност във ВИАС: заверка>>>>> изпит) чакането от час и нещо бе леко неусетно поради всеобщото полузаспиване и изтъпяване (мале човек като не е спал колко тъпотии му идват в главата това трябва да се даде като идея на учените да го изследват) минаваме и някакси още не осъзнавам какво, но в мен се заражда 1 странно чувство - такова някак си весело, дори леко надделяващо над нуждата от сън, минава се през фазата на оставяне на книжката в канцеларията където насти Настя отново ни се скарва за сума ти неща (хм май по тоя признак ги избират тия по канцелариите и ако 1 ден е весела и не се кара на никой я гонят и търсят нова) и следва вече не просто класика, а направо култ - бирица на терасата на 11-я етаж (кой не знае 11-я етаж, кой не е пил бира на него) и дори това че си чакахме да ни върнат рисунките 2 часа а накрая ни казаха че сме чакали напразно не свали тъпата идиотска усмивка от лицето ми и вече леко започвам да усещам защо се чувствам така, но все още не съм проумял напълно (ей баси понякога мнго бавно загрявам:) ) но след прибирането в студентски и хапването на 1 кашкавалка от джумаята (дали пъйк тя няма магически способности) осъзнавам какво е станало днес
2-И КУРС СЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪМ
1:52 мале колко бавно пиша като ми се спи айде лека нощ.

2006-06-14T00:20:00.000+03:00

Музика

Имало едно време един музикален фен който си слушал едва ли не навсякъде музичка и много се кефил да ходи на концерти. И ето че се появила идеята да ходи пак на концерт ама не на нещо което слушал всеки ден, а на нещо по-странно спрямо неговите музикални предпочитания. Но самата идея надделяла и не му трябвало много за да си вземе билет без дори да е особенно запознат с творчеството на музиканта. След тежки пътувания и битки успял да се сдобие с ценната хартийка и то не каква да е ами от тези по-специалните(по-евтините) и оставало само да изчака 3 месеца докато дойде време за концерта.

3 месеца по-късно...

Ето че дошло време за концерта, време не особенно подходящо за подобни разкарвания през девет планини в десета, но това било без особенно значение, защото целта била само една и той бил готов на всичко за да я постигне. След определени перипетии по пътя мястото на събитието било достигнато навреме и заветната цел била изпълнена. Самото събитие било изпълнено с положителни емоции и надхвърлило първоначалните очаквания на нашият герой, който в леко еуфорично състояние след това се пляснал по челото и си казал:
"Баси тва не ми се случва за първи път да отида на концерт така да се каже неподготвен (незапознат с изпълнителя) ама въпреки това винаги съм си прекарвал мега хипер трипер яко, затова дадат ли ми изгодно предложение за ходене концерт не трябва да го отхвърлям пък времето ще покаже дали ще се запази вярна тази теория"

2006-06-02T01:47:00.000+03:00

"Денят на детето"(или по-точно на "детето в мен")

Хм ми мина още 1 празник. Ден изпълнен с емоции и какви ли не простотии, то не бяха тераси на 11-я, то не беше наливане на Маргото, то не беше пиене на бира с гръцките култови личности и тн. Като за капак на всичко се получи и детското парти със солидната идея и достатъчното хора да се включат качествено в простотията. Но на фона на всички тези весели неща, докато около мен подскачаха хора всички направени да изглеждат на 1/2-а от възрастта си усетих, че някакси колкото и да се опитваме да върнем детските радости чувството сега е различно, и че колкото и да не ми се иска да си го признавам и колкото и да ме боли от това имам чувство че губя част от детското у себе си, нещо което не съм искал никога да се случва. Дано този процес не продължи защото ако загубя детето в мен загубата ми би била огромна.

2006-05-31T19:56:00.000+03:00

To be балкан or not to be балкан

Ми тоталният шаш и както "най-много обичам" да не знам какво да правя направо се размазвам от кеф сега. В събота мога да отида на якото място с яки хора и тн, ама от друга страна имам да върша около 3 тона неща и тези 2 дни може да са ми жизненоважни или по-точно сънно важни. Бих останал да си свърша нещата, ама идеята е че си мисля, че едва ли дори и да остана ще свърша кой знае какво и после ще ми e гузно и ще ме е яд, но пък ако отида ще си мисля колко много работа съм можел да свърша през това време и пак ще ме е яд:) или както се вика няма угодия. Явно всичко ще се реши петък късен следобед.

2006-05-24T12:17:00.000+03:00

Чолаков Рулз

Има си моменти когато усещаш че изпадаш в бруталната дупка и че ще продължиш да потъваш без скоро да можеш да излезеш сам. В този случай имаш нужда от някой до теб това ти е едва ли не единственият шанс да елиминирап всичко това още в зародиш. Имаш нужда от някой с когото да си поговориш, който да те поразвесели, разсмее дори, да ти вдъхне малко кураж, а дори и да те накара да свършиш нещо полезно и смислено в случая. И когато наистина някой направи това за теб в точния момент можеш само да благодариш от сърце и да се надяваш и в други такива ситуации да се намери някой на когото да се опреш.

Така че Ванка това което направи значи много за мен и въпреки че този лаф беше измислен за друга тема ще го използвам пак - Чолаков Рулз

2006-05-18T14:45:00.000+03:00

Размисли и чувства

Ей го отива си 1-та година изкарана като софиянци и студенти и какви изводи могат да се направят от това. Смесени чувства колкото ти душа иска, теми за размисъл 2 пъти повече:). Ама айде подред.Дойдохме тук 15-20 души пловдивчани + 1 заралия уж познати ама май само уж, защото поне аз не мога да кажа че познавам хора с които съм си разменял по 3 приказки 1-2 пъти в седмицата, а с някои и по-малко. Не че нямаше такива които се познават и си бяха 1-ви дружки и преди да дойдат тук, но като цяло мисля че бяхме 1 група хора с елемент на общо минало и общи интереси (като май-май аз и Марто бяхме най-незапознати с остатъка от хората), но точно това за мен е най-ценното от престоят ми тук досега: толкова хора всеки със своите странностите, със своите лудости, паранои, мании, добри и лоши страни,със свой различен начин на възприемане на света и поведение, различен начин на живот и въпреки всичко с течение на времето като че ли всички започнаха да стават все по-близки, с по-голямо доверие помежду си и някакво чувство за сигурност и спокойствие сред тези хора. Не че няма разделение на някакви групички то това май си е нормално за навсякъде, но ако става въпрос за нещо по-сериозно то тези разграничения отпадат. И всичко това като резултат от 1 опознаване (за него малко по-късно:) ) което смятам, че все още продължава но вече с по-намалени темпове и като следствие от 1 трудно, но ползотворно начало. И на кой дължим всичко това (освен на самите нас си) предполагам всеки от нас би се сетил за 1 човек - Чаушев. Той има пряко и важно участие в това да сме тук и косвено за тези взаимоотношения между нас и всеки който го познава знае, че такива хора не се срещат навсякъде и да познаваш такива хора си е истинско богатство.
Колкото и положителна да беше тази промяна с течение на времето имаше 1 друга която беше също толкова отрицателна, а именно промяната в настроението и забавлението. В началото беше нещо като безспирното идеално прекарване на време с постоянната забава и без никакви терзания, но като че ли изведнъж всичко това се преобърна. Как, кога и защо едва ли някой знае, как да излезем от тази дупка също. И тук се връщаме на опознаването, то беше може би най-приятната част. Винаги е интересно да опознаваш нови и различни хора кои повече, кои само бегло, но се стига и до момента в който от това остават само добрите спомени и то приключва може би не напълно, но основната му част е свършила. И като че ли това е основното за тази промяна в настроението, но определено не е единствената. Някаква промяна имаше и в самите нас може би започнахме да осъзнаваме защо сме тук и какво трябва да правим, и че животът не е само пиене и пеене, а има и доста неща с коитотрябва да се хванеш сериозно или поне да се позамислиш за тях. Изглежда че започнахме да гледаме малко по-сериозно на нещата, разбира се за според някой хора все още супер несериозно, но за нашите си стандарти с голямо повишение (и тук е момента да кажа че това а може би и изобщо от началото може би малко грешно използвам "ние", заото това си го пиша аз и се изказва лично, но ако бях писал навсякъде "аз" мисля че щеще да звучи кофти, а ако има обидени, хора не на това мнение и т.н. им се извинявам и просто да не приемат, че е писано за тях). А и много неща започнаха да се повтарят твърде много пъти и да стават малко еднообразни, а точно новите неща ти дават усещането, че си жив. За жалост те липсват напоследък и проблемът е, че май не знаем как да ги върнем обратно при нас, но надеждата остава. Стигайки до фазата, че чакам от университета да ми разнообрази живота (нещо до което не съм си представял, че ще достигна) с правенето на макет - занимание напълно ново за мен и в случая доста интересно и хпденето на практика на някое интересно място сред различни хора. Като цяло усещането в момента е същото, както след 1 много яко изкаран ден следващият ти е криво защото някак бледнее спрямо предишния и каквото и да прави през него имаш чувството, че не е достатъчно, но всичко това мащабирано във времето до 1/2 година. Ще видим 1 лято какво ще промени и ще промени и нещо в цялата тази картинка.
И като за финал нещо изцяло личностно. След това време прекарано в нова обстановка и сред нови хора мислех че ще се променя, че ще започна да се държа и мисля различно, ще се развия в някаква посока, но имам чувството че не е така, че съм си все същият аз, че в дадено отношение съм пропилял ценно време от живота си и това не ми харесва, въпреки че стари познати и не чак толкова познати ми казват точно обратното - че съм се променил доста и че СГ оказва своето влияние върху мен и това не се харесва на тях. Кой ли е прав в крайна сметка те ли грешат или просто аз се спичам за глупости не се знае, но някакси се надявам да се разбере. В крайна сметка аз съм си аз и не бих тръгнал да се променям драстично някой или нещо, а може би казано по-точно не мога да направя това. Затова трябва да се учим даа възприемаме хората, а не да се опитваме да ги правим като нас както като че ли е масовата практика и по тази причина по улиците можеш да видиш безброй еднакви хора - нещо адски тъжно.
Толкова от мен който разбрал какво имам предвид - разбрал, който не - готов съм да давам консултации:)

2006-05-11T09:13:00.000+03:00

Толкова кратко и същевременно толкова вярно

"Ние сме смахнати, Пип.
Хората са го казвали. А и ние си го знаем. И все пак си продължаваме така. Но хубаво е да си смахнат заедно с някого.
Ако бях сама, нямаше да мога да издържа повече."

2006-04-30T21:31:00.000+03:00

Странен Уикенд

Да решиш изведнъж да пътуваш - rulez

Да си вкараш филма още в градския транспорт - sux

Да видиш стари познати муцуни - rulez

Да не те познаят - sux

Да пътуваш на стоп - rulez

Да слушаш 30мин политическа лекция - sux

Да отидеш при Чаушев - rulez

Да те удари носталгията - sux

Да щъкаш из Пловдив - rulez

Да имаш чувството че се държиш странно с хора които не заслужават това - sux

Да видиш хора които не си виждал отдавна - rulez

Да забегнат след 1мин - sux

Да си организираш разходка - rulez

Да се филмираш толкова че да объркаш пътя - sux

Да пиеш бира - rulez

Да няма къде да се изпикаеш - sux

Да айлячиш в градската градина - rulez

Да те занимават разни непознати с проблемите си - sux

Да си изчислиш кога да отидеш на спирката за да не закъснееш - rulez

Да се окаже че от скоро в Пловдив маршрутките са до по-рано - sux

Да спиш в своето легло - rulez

Да замръзнеш през нощта - sux

Да сънуваш странни сънища - rulez

Да не помниш основното и да ти се губи смисълът на съня - sux

Да чертаеш здраво - rulez

Да си купиш огромно тиксо поради липса на по-малки - sux

Да си направиш свястна уговорка - rulez

Да ти вържат тенекия - sux

Да обикаляш яки магазинчета за дрехи - rulez

Да не си харесаш нищо - sux

Да си купиш яка книжка - rulez

Да не намериш точно която търсиш - sux

Да се насвиниш с пица - rulez

Да се оцапаш приятно - sux

Да се изправиш с/у някой от своите демони - rulez

Да съжалиш че не си го направил по-рано - sux

Да постигнеш целта заради която си бил 150км път - rulez

Да се чувстваш безволен малоумник въпреки всичко - sux

Да си вземеш Загорка за докато чертаеш - rulez

Да събираш пари за рейс към вкъщи - sux

Да си слушаш яка музика вкъщи - rulez

Да откриеш че имаш само 3 диска налични - sux

Да стигнеш фаза туширане - rulez

Да нямаш 0.25 - sux

Да си запишеш мега бруталния аудио диск - rulez

Да си пропилееш 1/2-та вечер заради това - sux

Да вземеш нещо от което се нуждаеш - rulez

Да те вали някакъв пиклив дъжд 1 час - sux

Чолаков - rulez

Да изпуснеш ПИФ заради 1 недоразумение - sux

Да си слушаш новия мега брутален аудио диск - rulez

Да се разревеш безпричинно докато чертаеш - sux

Да осъзнаеш някой истини - rulez

Да се псуваш защо си ги разбрал чак сега - sux

Да изпиташ някой доста странни емоции - rulez

Да се объркаш тотално от това - sux

Да спиш 2 дни подред в леглото си - rulez

Да ти звъни часовник в 8 сутринта - sux

Да пристигнеш точно навреме за влака - rulez

Да нямаш време да си вземеш нещо за ядене - sux

Да си четеш и слушаш музика - rulez

Да имаш чувството че си пропилял 3 часа от живота си напразно - sux

ДОМЪТ -- RULEZ

ПП:За всичко това са виновни няколко човека, но както се казва или добро или нищо та ще благодаря само на тези които направиха престоя ми в Пловдив по-добър отколкото очаквах, а за другите друг път: Та 1-во Денито, чието пътуване към Пд ми помогна да замина и аз, и която напоследък се превръща в моя 2-и стопмейт (Це все още нямаш равен) и 1 голямо мерси за това, че ме изтрая и прекара следобеда с мен въпреки, че се съмнявам точно тогава да съм бил приятна компания (сори ако съм се държал чалнато); на 2-о място Митака който макар да го мернах за няколко секунди върна в мен някой стари позабравени чувства и ми показа, че някои неща които смятам за грешни в мен май-май не са:); и на 3-то ама както се вика не на последно място на адаша който ме трае в каквото и настроение да съм, каквито и глупости да му намилам, каквито и тъпотии да го карам да правим и знам, че винаги би прекарал няколко часа в моята компания когато и където да е.
ПП2:Да се извиня на някой (той си знае кой е), че въпреки всички предварителни планове за почивните дни които правихме заедно след като пропаднаха аз малко го позарязах с това пътуване; и на още някой (и той си знае кой е) за 1 пропусната събота вечер.

2006-04-24T22:06:00.000+03:00

То се завърна:

Едно време имаше 1 предаване по телевизията от което смятам,че научавах по нещо за света на музиката и което беше създадено забавно и интересно, предаване което гледах винаги когато имах възможност и не съм съжалявал за това нито веднъж. И ето че от днес то отново тръгва в ефир, случка която ме радва не защото ще седна да го гледам отново (не че не бих искал ама нямам възможността), а защото се надяваям да има други (нови) хора които да се порадват както аз 1 време. В петък съвсем случайно хванах нещо като очаквайте, като цяло предварително предаване, като реклама за жалост хванах последните 20мин, но това ми бе достатъчно. В това време пуснаха: Apocalyptica & Sandra Nasic, Massive Attack, Миленита, Placebo и като за финал Korn. И за тези които още не са се сетили за кое предаване става дума - Interactive по ММ, едва ли има друго място и друг водещ (Роро рулира:) ) който би пуснал такава поредица от песни. И така на който може приятно наслаждаване, на който не ще караме на Winamp :)

2006-04-24T16:01:00.000+03:00

Музиката като болка:

Всеки от нас може би слуша музика за кеф, за удоволствие и тя наистина му доставя това, музиката почти винаги ни действа добре дори и да не ни доставя радост ни помага да се съсредоточим, да си се депресваме по-качествено и тн. Но това е "почти винаги" има едни неприятни моменти в които музиката ти действа спичащо и натъжаващо или по-точно казано това са песни които ти навяват спомени за лоши моменти, за неща които си загубил безвъзвратно или просто болезнена за теб тема. За жалост често това са хубави песни които попринцип би си слушал с удоволствие, а всъщност гледаш да ги избягваш и да не ги слушаш за да не си спомняш. Колкото и да съжалявам открих, че някой толкова ценни за мен песни вече са ми непосилни за слушане и ми носят само болка, дано открия други на тяхно място и тяхната съдба да е по-добра.

2006-04-17T17:09:00.000+03:00

Цветя.

Цветен ден в оцветени места с цветни хора, които си създават цветущи изживявания изпъкващя на фона на безцветния живот или казано по цветисто на цветница се оцветихме в(заради) името на 1 цвете!

2006-04-11T02:01:00.000+03:00

Old school стил парти (1. защото беше стил 1-ви семестър; 2. само тези които са играли играта знаят защо е Old School), което върна усмивките на изтерзаните лица.
1 голямо МЕРСИ на Гачкото и Райтъ за всичко това и успех в начинанието което са започнали и всички подобни в бъдеще.

2006-04-09T04:10:00.000+03:00

KORN

I'm not "Faget" just "Freak on a leash"

May be I'm "Blind" , but i see "Dead bodies everywhere"

You "Did my time" and made me "Alive"

And suddenly "Everything i've known" has been "Lost

It's "No one there" and I start "Hating"

There is "No way" for me to "Wake up" happy

You was very "Pretty", but damn "Predictable" too

I wanted to "Embrace" you "One more time"

But already I was "Dead" "For you"

All your actions was "Fake" so "Falling away from me"

But "Here it comes again" from somewhere "Deep inside"

Feel "Wicked" and want to "Kill you"

I can only "Counting on me", because there is no "Good god"

Now "I'm hiding" and "Blame " only myself for it"

I'm done" now and wonder "When will this end""

Right now" have to change this "Hollow life"I

'll "Reclaim my place" and "Got the life" again

I'm Child of Korn

2006-04-05T19:27:00.000+03:00

Весели дни:

Както обикновенно всичко ти се изсипва накуп. Последните 4 дни беше супер "веселата" серия. Като започне с лекото скапване на настроението добито заради някой хора, но все още нищо кой знае какво, но тогава не предполагах в каква серия влизам . Минаваме през "lonely day" в който преживях някой от най-скучните и тъпи часове които помня напоследък и лудите спекове и филми които си вкарах вечерта от които бях лом цяла вечер и нощ (ееееех нощни чертежи). Стигаме до лекото освежаване от това, че на 1 познат му се роди син, веселост която веднага бе затрита от някой кофти случки (някои от които може би непоправими - дано да не е така) и ситуации + дразнещи глупости от разни хора. Минаваме през великата каша която е в главата ми по някой наболели за мен въпроси на които изобщо незнам как да намеря отговор и не виждам скоро да успея. И днес като последното сипване което преля чашата беше якото рязане на моя 2-денонощен труд + поредните глупости които чух от хора които не би трябвало да ги ръсят. Да видим какво ще стане следващите дни и има ли какво оше да ми се изсипе на главата или вече идва време за малко промяна на настроението. Както се казва (малко клише ама карай) ще поживеем, ще видим.

2006-03-27T02:22:00.000+03:00

Изгубено - Намерено:

Тази вечер си върнах част от това което ми липсваше напоследък. Именно вечерите в които седиш с приятни хора около 1 бутилка и не правите нищо освен говорене на интересни теми и унищожаване на бутилката което продължава до пълно изтощение физическо или психическо и заспиване. Нещо което бе едва ли не ежедневие до края на 1-я семестър и което скоро не ми се бе случвало, но за радост отново имам чувството, че се връщам в своя коловоз.
Мерси Денита, надявам се и на вас да е било приятно изкарването на вечерта.
ПП: И допълнителна благодарност на Гачко който беше в "н" часа в ицекю-то и доразвесели моята изтерзана душа :)

2006-03-26T19:12:00.000+03:00

Асоциации:

1 идея се върти из моята глава от доста време, но все ме домързяваше да я осъществя. Ето че и нейното време дойде:). Това е малка игра на асоциации, виждате имената и с/у тях написвате 1-то което ви идва на акъла (познаването на хората е бонус:) ) и 1 малка молба без асоцииране на своето име. Ми да се посмеем:
-----------------------------------------------------

Аз ---------

Владо --- Респекта

Гач --- Наргиле
Дени БС ---Падащи тоалетни
Денито ---Спане на филми / "Айде да не спим тая вечер"
Ива ---Рижо
Лазаров --- Простеене
Маргото --- Вързване на глупости
Марто --- Летяща коса / Стоп
Рай --- Арт
Саша ---Сериозност
Станчата ---Кефали
Стенци ---Постоянни пътувания до Пловдив
Цецо ---Комерс / Идейност
Чолаков ---Закъснение / Кражби :)

2006-03-19T02:01:00.000+02:00

Кой ли съм аз

Днес в 1 книга (специални благодарности на човека, който ме зариби да я чета, той си знае кой е :) ) прочетох 1 фраза която веднага се заби в съзнанието ми и след кратко усмисляне разбрах защо, защото чувството описано там съм го изпитвал и то не веднъж, но никога не съм намирал точните думи да го опиша и ето че съвсем случайно ги открих по-малко от 12 часа след последния път когато се почувствах по този начин:

"гледах високия пропукан таван и в продължение на петнайсетина необикновени секунди наистина не знаех кой съм. Не се уплаших; просто бях някой друг, странник, животът ми като че бе населен с духове, живот на призрак."

2006-03-15T19:16:00.000+02:00

Малките - Големи неща в живота:

Днес реших да отида на дипломирането на завършващите на тези които вече притежават титлата архитект. И макар че не познавам никой с изключение на брата на Марто (който не беше там) си изкарах доста интересно вкарвайки се в странен филм. След последните няколко дни които бяха смесица от възходи и падения, от положителни и отрицателни чувства, от радост и гняв, престоя ми днес в аулата на тази "церемония" ме изпълни с много чувства и емоции без основна видима причина. Там усетих какво могат да ти донесат "малките" неща (които май в последствие се оказват не чак толкова малки) и за пореден път осъзнах, че точно те те карат да се чувстваш жив. За престой от 2 часа и 30 минути на 2 пъти бях на границата да с разплача и то не от мъка, а просто от това че се сблъсках с 2 неща които като че ли бях започнал да пзабравям и да се съмнявам колко все още съществуват.
1-вото от тях беше сравнително в началото когато след като всички там висши елементи се изредиха да поприказват (признавам си имаше доста добри неща които се казаха колкото и да ме дразнят разните му "соц"-ове дето бяха) дойде време да отличат и наградят най-добре справилите се дипломанти и разбира се аз с моя песимизъм веднага реших, че ще наградят най-тъпите неща (преди 2 дни бях висял 2 часа да разглеждам дипломните работи от тази година и имах доста добра представа в/у тях т.е. приблизително помнех тези които ми харесват и тези които ме отвращават как са озаглавени и на кой са) , но не стана така в началото от самият Виас наградиха някакви които почти нищо не ми говореха т.е. не са ме били впечатлили нито с добро нито с лошо, но всички други награди на СБА (съюза на българските архитекти), на разни фирми, наради на името на големи български архитекти и други бяха връчени на проекти които ми бяха допаднали, неща в които наистина имаше и идея, и стил, и изпълнение, а най-доброто беше на 1 пич който беше направил дом за деца без родители по уникален начин подобие на веригата от молекули в някаква клетка и иизпълнено от кубчета наподобяващо детски конструктор, та на него присъдиха и най-добрата награда според мен, тя не беше материална(нямаше финансов оттенък), но получи право да участва в някаква група за конкурс за проект заедно с някои доста изявени имена и честта да открие с реч представянето на 1 картина (ужас изхвръкна ми от главата на кой беше :( ) в галериятаза чуждестранни изкуства с име "Архитектурата". Това върна донякъде вярата ми че все още добрата работа се цени, а не само на кой се подмазваш и кой познаваш и че все още има хора които уважават не материалното, а душевното и това което може да ти послужи в бъдеще.
2-ят много силен за мен момент беше когато започнаха да раздават книжките на завършилите, в техните очи се четеше чистата, неподправена и истинска радост, нещо което напоследък като, че ли се среща все по-рядко в този свят пълен с фалш и интриги. Така последните 15-20 минути от престоя си там аз седях и гледах в 1 точка със странна усмивка на лицето, която олицетворяваше интересното ми преживяване, и опити да спра сълзите напиращи да потекат от очите ми.
Точно такива на пръв поглед малки и безсмислени,но силни емоционално неща могат да те заредят с енергия да продължиш, да гледаш по-весело на живота, да продължиш да преследваш целите и мечтите си и най-простото, но понякога толкова трудно да се усмихнеш.

2006-03-14T01:39:00.000+02:00

Ден след ден:

Храстът казал на дървото
слез и ниско залегни
виждаш буря се задава тук до мен и ти се наведи
ще преживеем дружно с тебе братко
ще се скатаем от дъжда студен
ще оцелеем сладко, сладко
ден след ден. ден след ден
Дървото клоните разклати
погледна тъжно старата гора
обрасла от досадни храсталаци
вещаят бури а цял живот пълзяти
оцеляват сладко сладко
ден след ден, ден след ден
и така животът продължава
вечният си мъдър кръговрат
някои постоянно оцелява
защото други срещу бурята стърчат
ден след ден, ден след ден
ден след ден, ден след ден
ден след ден, ден след ден

2006-03-10T00:49:00.000+02:00

Take me down to the paradise 36-и блок:

Ето малко информация и за рожденния ден на Райчо. С малко по-солидно от нормалното закъснение, но нещо нямах никакво желание и муза за писане напоследък, ама ето че няколко обешания и малко добре свършена работа върнаха това желание (уф пак взех да се отплесвам). Та дойде време и нашия райски събрат да остарее в студентски град. Това че ще си изкараме добре беше вече подразбираемо и не учуди никой, че стана така. Одисеята по правене на подарък обаче не мина по-план :). Макар да беше измислен отдавна, набавянето на материали се оказа сериозен проблем, а свързването им в нещо смислено също не беше леко, но в крайна сметка с малко закъснение (т.е. към 10:30 вечерта) всичко бе готово и Денито "долетя" до стаята на Рай с ангелски крилца на гърба и ореол на главата подкрепяна от "Този Рай води в ада, този Рай води в ада... :). Това че домакинката се направи на интересна и не успяхме да осъществим нещо солидно в читалнята не попречи изобщо, защото стаята се превърна в площ с "избухващи" по нея хора, които се забавляваха, прегръщаха, поздравяваха, пяха, танцуваха, пушиха наргиле, пиеха, незнаеха къде се намират и тн. Някой дори щяха да се пребият (в тази бройка и аз) на разлятото шампанско от предната вечер пред стаята, шампанско което заедно с 1 странна торта отбелязаха същинския рожден ден 5-и Март 01:20 часа. Като резултат на всичко мога да кажа, че се надявам Рай да не реши да изпробва дали крилата работят, да слуша с радост ПИФ и Остава, че се радвам че го зарибихме по някой песнички култови за нашия loser тим и че се надявам скоро да нямам толкова брутално главоболие както на 6-и Март. И за финал нещо между пожелание и молба: Рай тъй като си райско създание ще станеш ли наш ангел пазител?

2006-03-06T12:55:00.000+02:00

Асоциации:

First Reaction Survey

Take This Survey at Quizopolis.com

Relationships

приятели

Your Last Ex

Power

spell power

Food

пица

Drugs

трева

The President

of the usa

War

S.O.A.D. - Boom

Cars

Стоп

Gas Prices

скъпоооо

Halloween

f I Could Fly

Religion

Атеизъм

Politics

Идиотизъм

MySpace

Аз и моите близки

Worst Fear

Such a Lonely Day

Marriage

не мерси

Sex

Fashion

Цецо

Brunettes

Уау

Redheads

Още по-Уау

Work

догодина

Football

Aston Villa

Animals

Най-верните създания

Vanilla Ice

Ice Ice Baby

Porta Potties

Pajamas

Б1 и Б2

Pictures

Стара Планина

Take This Survey at Quizopolis.com

2006-03-04T02:49:00.000+02:00

3-и Март:

Ден който тази година освен по традиционнния начин ще запомня и по още 1 специален начин:

1-ят - традиционният е важността на този ден за всеки 1 Българин. Това е може би най-истинския празник сред своите събратя. Не някакви измислени религиозни или сложени от незнам си кой официални празници, дори и над личните празници които за теб са си нещо уникално, но какво са за другите? 3-и е празник за всички, за това как много хора са се борили за да имаме ние това което имаме и някак си не върви тези хора да не бъдат почетени, нещо важащо още повече за тяхното дело, дело позволило ни да сме тук, позволило ни да сме си ние, а не просто част от нещо. Затова днес е според мен най-великия Български ден и не трябва да забравяме това, защото по този начин бихме се обърнали с/у своето минало и бихме станали неблагодарници. Днес освен ден за радост и веселие от постигнатото от нашие прадеди (с малко чужда помощ) е и ден за размисъл (поне аз така го разбирам), ден в който да си дадем сметка какво правим на този свят, каква е нашата цел и как да направи съществуването си по-полезно, по-смислено, такова каквото е било на всички тези които са извоювали нашата свобода, това е тежка и доста неприятна за много хора тема, но трябва да бъде поставяна от време на време. Така че за мен 3-и Март е изписан с големи букви в календара.

2-ят - специалният по който ще запомня този ден е по-обикновен и не толкова важен и смислен, но все пак запомнящ се, а именно ходенето в строежа. Това толкова приятно място в което напоследък се чувствах някак си не на място, защо не знам просто усещане. И последните няколко мой пребивавания там бяха сравнително кратки, не особено забавни и някак песимистични, но днес всичко се завъртя с главата надолу. Точно на този велик ден аз изживях 1 от най-добрите си осещения в строежа. Поредното отиване "за 1 бира" което обикновено завършва с махмурлук на другия ден (а дано този път не) престой с добра компания, с интересни теми за разговор, да не забравим алкохола, а музиката просто избруталя по някое време. Около 12 минаха на БГ парти а точно в 12 пуснаха и химна на който хората присъстващи в почти запълнения строеж деряха гърла и имах чувството, че съм на стадион Васил Левски, химна бе последван от най-доброто от БГ музиката в насоката на това което се пуска в строежа: Контрол, Хиподил, Милена и тн. и точно когато бяхме решили да си ходим 1 песен или може би е по-правилно да кажа ПЕСЕНТА ме накара да остана, а тя беше Freak on a Leash - песен която е в личния ми топ3. След нея последваха още солидни парчета които доведоха до още бири и така след 2 хот-дога за 1:20лв съм си у дома с леко замаяна глава, приповдигнато настроение и желание за писане в най-доброто време за това (както беше казал Марто) 2-3 часа посред нощите.

Макар 2-те части на този пост да са някакси крайно различни за мен те са солидно свързани не с някаква логика, тематика и тн, а просто с чувства и усещания.

2006-03-03T01:04:00.000+02:00

Най-лесният начин да загубиш сънят си:

Влизам си аз тази вечер в avtora.com да видя какво ново в света на музиката и какво да видя списък на групите идващи в България през лятото:

1 юни, стадиона в Каварна, Apocalyptica
12 юни, стадиона в Несебър, Sting
30 юни, стадиона в Несебър, Alice Cooper, Ronnie James Dio, B2 (Русия) + две световноизвестни рок групи
8 юли, стадиона в Несебър, Nazareth, Joe Satriani, Eric Sardnias
25 юли, стадиона в Каварна, Whitesnake

След като прочетох това и след няколко минути време да се осъзная сънувам ли или това наистина е така започнах да откачам. Толкова изпълнен с очакване не съм се чувствал отдавна с върховно удоволствие бих отишъл на 4 от тези 5 концерта и ако това се сбъдне няма да мога да си нмеря място от радост. Като за допълнение това го намерих не кога да е, ана 3-и март празник за който мисля да пиша отделно. Но хайде да не избързвам защото обикновено нещата които най-очакваш и за които най-се подготвяш накрая нещо се прецакват. За мен си остава проблемът откъм съня защото след такава новина последното което мога да направя е да заспя. А какво ще стане ще си проличи лятото дотогава остава надеждата и нечовешкото очакване за 1 шеметно лято (както се казваше в 1 реклама въртяна на 1 друг концерт :) )

2006-02-28T02:25:00.000+02:00

Fun Lovin Criminals & their BG fans (ние):

Както Марто обича да казва най-доброто време за писане в блога си е около 2 през нощта, което за някой хора си през деня :). Мина още 1 запомняща се случка в пребиваването в СГ или иначе казано концерта на Fun Lovin Criminals. Кой ли даде идеята да ходим вече на помня ама тези които приеха идеята не бяха малко. Та така след известни изчисления на финанси и някой достойни за висша математика сметки си взехме билети от строежа (не от другаде а точно оттам) и те се оказаха 1-те 5 билета продадени там. Тези билети обиколиха България във вътрешния джоб на якето на Марто, но за радост все пак стигнаха до крайната си цел. За самия концерт какво може да се каже - класа. Пълна зала, надъхани хора (като имах чувството че съм виждал 1/3 от тях ама това е друга тема) и изобщо идеалната атмосфера за нещо подобно. След малко размотаване и търсене кой къде е накрая си намерихме добро място сравнително близо до сцената и всичко се започна. Подгряващи бяха (може би 1 от най-добрите избори за този концерт) Panican Whyasker (тук няма как да скрия симпатията си към тях), група която смятам, че всеки заинтригувам поне малко от некомерсиалната БГ музика трябва да знае, група която поне за мен подгря идеално особено с парчето Showbiznes като за последно преди да отстъпят сцената за подготовка на така очакваното събитие. За радост музиката в паузата за подготовка на техниката бе добра (не като на концера на Purple лятото) и поддържаше добитото вече настроение. И тогава всичко изригна когато Fun-a се появиха с костюми стил филм на Тарантино и донесоха още 1 асоциация за феновете на киното.
Случи се това което според мен е най-важното на 1 концерт: публиката да се изкефи на изпълнителите и не по-малко важното - изпълнителите да се изкефят на публиката. 2-то мисля че се случи по много причини не само изречените думи, а и усмивката която не слизаше от лицата на 3-та, както и 2-то излизане на бис, Brake-a на около 200кг-ябарабанист и самото им поведение. Имаще си просто всичко което може да поиска човек по-нови песни и класически техни песни, по-живи бързи песни и такива които действа директно на сърцето ти, имаше и кавъри които допълнително раздвижиха атмосферата, а мнго добър беше и ефекта с обясненията преди почти всяка песен за какво става дума в нея/с каква цел,тема е писана и тн. Който е заинтригуван от setlist и някакво друго инфо: http://www.avtora.com/news/nowini/fun_lovin_criminals_swiriha_otnowo_pred_bulgarskite_si_fenowe
Всичко си беше просто на ниво, а и научихме 2 реклами наизуст (типично за такъв род
прояви) , като добавим и 1 хоум афтърпарти с бира и тематична музика всичко си дойде на
мястото. Единственото нещо за което съжалявам е, че никой не одобри идеята ми да се
разкараме до О!Шипка, където както се оказа после са отишли да разпускат 3-та от групата, но ще го преживея :).
И така мина още 1 струваща си изява на някоя стойностна група, а "трофейте" се трупат ли трупат (билетите), но какво следва оттук нататък планове има за лятото, а надеждата чеще изникне нещо за по-рано не умира:).
ПП: Можем да се надяваме че Fun Lovin ще дойдат и за 3-и път в БГ.

2006-02-25T18:44:00.000+02:00

Историята на 1-та сесия и това което остана след нея:

Всичко започна след РД-то на Цецо(за мен и него може би и по-рано, защото поучихме малко когато бяхме изоставени в СГ, но това може да не се броиJ ) и както обикновено при такъв род празници не веднага, а след 1 ден съживяване.Започвайки своето 1-во сериозно студентско учене имахме малшанса началото да е с тази така любима на всички ни математика.След решението да не се четат лекции(защото 5 страници от тях ти съкращават живота с 1 ден) минахме на кой каквото си е записвал на упражненията и на намерени някакви части от учебници и отделни задачи. Така мъчейки се да схванем нещо и ако някой схване нещо, мъчейки се да го обясни на другите и гледайки приятели (който стана „сесиен сериал”) минаха 1-те ни „учебни” дни. Аз заедно с Денито БС бяхме 1-те на заколение 1 ден преди другите. Отивайки без особена вяра и връщайки се тя като 1 от малкото взели изпита, а аз с 1-ва загуба от университета (временен резултат 0:1) и със солидното чувство, че съм бил пре**** (поради яките резачки дори и за нищожни грешки и повишаването на нужните точки за така бленуваната 3-ка). След 1 бързо минаване през СГ, където за 15-20 минути успях с новини и факти от изпита да спека 7-8 души и след пожелания за успех хванах пътя към Карлово, където трябваше да си видя родителското тяло (не ги бях виждал повече от месец) и да поуча за строителните материали, който се водеше (не на шега) за също мега гаден изпит. Твърдо решен да уча във влакапостинах неуспех, защото настроението ми беше минорно и изобщо не ми се поглеждаха лекции. Това се промени когато на гарата в Карлово ме чакаше баща ми с усмивка на лице и репликата, че 1 архитект ако не е имал проблеми с математиката и не е бил скъсан не е никакъв архитект. Тези думи вляха нови сили у мен и върнаха усмивката на лицето ми, както и „желанието” ми за учене. На другия ден след изпита на всичката друга паплач и след като разбрах, че и от тях 80% са върнати (новина която приех със смесени чувства: от 1 страна съжалявах и ми беше кофти за тях, но от друга, колкото и егоистично да звучи се радвах, че няма да съм сам на поправката) не се сдържах и зжъннах на Цецо и му казах думите които ми каза баща ми и доколкото разбрах после са имали същият ефект като при мен. Използвах времето вкъщи за ядене, сън и учене (което се оказа доста полезно). При завръщането си в София разбрах, че народа точно започва да учи (от тези прословути лекции на Дима), а аз като понапреднал го раздавах по-айляк (в мое отсъствие при смяна на темата от математика към строителни материали са били измислени тематични свалки за станалите култуви инженерки:Пр. „искам да изпробвам якостта ти на опън”, „ела да видиш колко ми е твърдостта по Моос” и др. Които самите създатели трябва да споделят). В този ден беше и така очаквания от нас концерт на ПИФ, където просто се размазахме и освободихме напрежението, но за това също е писано в друг пост (на Цецо). Ученето по строителни се осъществяваше основно в стаята на фиданките, където Марто и Денито учеха по своя собствена програма, аз и Денито БС го карахме кой както може, а другите го раздаваха индивидуалисти и се включваха към нас само ако имат някакви проблеми и въпроси. В процеса на това учене се родиха толкова простотии и идеи за асоциативно учене, че едва ли мога да ги изброя всички, но ще спомена някои:Тревата на Данито, която доста хора повярваха,че е мега силна и държи няколко дни,а тя всъщност беше брана от някоя поляна; Заспиванията докато се учи кой където намери без значение чуждо легло,под и тн; Падането на леглото на Денито – каквото четеш когато падне това ще ти се падне на изпита (не помня сбъдна ли се обаче); Агресивни води – превод на Денито:лайна и пикни; Бигор и травертин – най-великата асоциация която едва ли някой ще забрави: това са бисексуален и травестит а скалите са химично утаени защото любовта е химия; и много други глупости за които сега не се сещам или ме мързи да ги описвам. Този път реда на ходене на изпит беше обратен, като датата на която беше основната група – 2-и февруари, а аз и Денито Бс на 3-и. След като по-обяд ми се обадиха с добри новини (и крещене „ почеши гипсаааа”) веднага литнах към фалшивата дупка където се поливаше изпита, там разбрах основната история: не били при Рибка (която ни четеше лекциите),а при други 2-ма от които 1-я някав див „соц”, който изобщо не гледал какво си писал и питал тъпи въпроси,а оценките при него били 3 и 4 и разбира се колегите от loser тима веднага се нахакали при него, като Чолаков и цецо недоволни от оценките си останаха за повишаване, а училите заедно Марто и Дени изкарали очаквани еднакви оценкиJ, другият дето изпитвал бил 1 образ който понякога ни беше на упражнения и който пишел супер лесно оценки, а на Владо дори като му казал „кажи ми нещо че да мога да ти пиша оценка” и при отговор „копче” му писал 4. Така след изпити доста доста бири на различни места, гледане на „Седем” (уникален филм който бях гледал само 2 пъти преди това) и довършване в строежа, като в промеждутъка успях да направя само някакви пищови (които така и не ползвах) и така бях готов за изпита на другия ден. Изпита протече странно добре и по-малко от 2 часа след началото му с Денито Бс вече пиехме бира в истинската дупка с 6-и в книжките ,усмивки до ушите и смях на всяка глупост + потвърждението на максимата „полят изпит – взет изпит” и като добавка за 2-и пореден ден крещене с Марто по телефона „почеши гипсаааа”. Последвалите 2-3 дена бяха доста бездейни за мен, докато другите „учеха” по основи, тъи като имах 3 дни повече на разположение. Прекарването на 5-и и 6-и е описано в друг пост, като само ще добавя, че ме успокоиха още повече с взимането на изпита след 1 ден (не повече само 1) учене и минимален брои върнати (Владо добре дошъл в нашата партия и Чолаков), което още повече уби желанието ми за учене. След тежките 6-и и 7-и дойде време да поуча малко в деня преди изпита, което се оказа достатъчно за взимането му. А на 8-и вечерта бе мега простотията, вечер в която на някой му хрумна гениалната идея да гледаме порно и то не какво да е а hentai. Тогава се запознахме с великия филм “Bibli black” който остана в нашите сърца и всеки имитираше как на гадната и излиза ***, а пък оттам тръгна и постоянното говорене на главата на Денито „Джазас Джазас Наста Наста Джазас”. И след като отново с Денито Бс минахме бързо останахме отвън да простеем с все още не миналите дойде време и за малко учене за следващият изпит на другия ден по история на изкуството (известен като мега лесен и направо пародия), малко Heroes3 и редовното напоследък гледане на приятели. Изпита на 10-и бе взет по план без особени проблеми, но отново loser тима се изяви като всички се забихме най-отпред, където е малко некултурно да се преписва. Последва правене на подарък и ходене на РД-то на Маргото (да купон у тях, колкото и да не вярвахме сбъдна се), а на другия ден просто уникално отпускащата идилия, която изпитах (надявам се не само аз) при зациклянето на терасата на 11-я етаж след взимането на книжките с нанесен изпита. После започна голямото спиране на тока и голямото изчезване на хора (взелие всички изпити към дома, Чолаков на уроци по математика, Стенци на редвен воайаж до Пловдив, и Марто до Стара Загора с пътуване за което е описал доста и на което сигурно е намразил тенис масите) + големия hate (който по-късно стана известен). През това време Владо учеше по основи, Цецо по строителни, а аз и Денито официално учехме по математика, но всъщност се мотаехме и от време на време пречихме на Цецо. След 1 голямо изпростяване на 12-и вечерта с Цецо изпълнихме обещанието си към Владо да го изпитаме за предстоящата поправка на другия ден и след “n” повтаряния на думата колега (любима на Михов и станала омразна на Владо) му писахме оценка която на другия ден наистина получи, а тази поправка бе успешно взета и от Чолаков. Деня преди изпита по математика с Цецо и Денито си изпробвахме издръжливостта на болка, изчислявахме пари и събирахме за билети за Fun Lovin, а след като се прибра и Марто направихме 1 14.02 парти с вино и любовни смс-и които стреснаха някой хора (Гачкоооооооооо убичами тъъъъъ). Изпитът на 15-и протече със същата песимистичност като 1-я, но този път неоправдана. На писмения пазач ни беше поредния „соц”, но колкото и да се надъхваше не успя да ни попречи да препиваме (което ни спаси). След това изживяхме 1 от най-дългите минути в живота ни, докато разберем минали ли сме или не, в крайна сметка върнаха само Станчата, а някой от нас успяха най-после да завършат сесията си, но и така наечения „устен” не мина без перипетии. На мен и на Денито Владо тройката не ни предложи да ни пише направо 3-и след изкараното на писмения (а трябваше), а трябваше да се мъчим с някакви тъпи и неразбираеми задачи, докато в това време в изблик на радост от взетия изпит Марто и Рай решили да се прегръщат докато скачати коляното на Марто засрещнало междукрачието на Рай, но за всеобща радост Рай запази шанса си да има внуци (лаф използван от Тодоров, че ще се срамуваме от внуците си ако имаме 3-и по математика, като на въпроса му „ами внуците” неразбралата отново за какво става въпрос Дени изръси „ми аз нямам внуци”). Вечерта продължихме със строеж парти, където Марто и денито се напиха доволно и прибирайки се докато аз се изкъпя те трябваше да изпитват Цецо (който не дойде с нас за да учи) за изпита му на другия ден, но когато се качих след има няма 10 минути те вече спяха сладко-сладко, което не ни попречи с Цецо да простеем до 2:30 и доколкото разбрах той е учил още доста след това. На другата сутрин ме ядосаха защото бяхме обещали на Цецо и Чолаков, че ще отидем с тях във ВИАС за морална подкрепа, а алкохолиците сумтяха, почесваха се, похъркваха ужас спят ви казвам, след доста усилия от моя страна и малко викане най-после отидохме до ВИАС, където със солидна наша помощ Цецо повиши значително оценката си (а може би това стана защото учи доста или защото този път мина при Рибка незнам). Денят бе довтршен кой както намери за добре: сън, висене пре компа, филм и тн, а вечерта след доста спопрове и чудене мина под знака на RnB, но не музиката, а ракията с бира, след които аз и Цецо заминахме на заслужена почивка и сладки сънища (неговите наистина са били добри), а другите отишли на купон на 7-я етаж в читалнята, но се оказало, че е яко чалга и се преместили у Рай, където докато Марто и Чолаков си играеи на евреин и хитлерист главата на Чолаков съвсем случайно срещнала ръба на леглото в резултат на което имаше 1 красива черта на челото. На другата сутрин (обед) Чолаков и Денито заминаха към Пловдив, а ние останахме на дипломната защита на брата на Марто, където намерихме „краля на соцовете”, ч от комисията (които бяха на средна възраст 78 години), който нео не знаеше на архитектурна или инженерна защита е и задаваше само инженерни въпроси опитвайки се да оплюе яката сграда, но за радост накрая всичко е свършило добре. Ние не дочакахме резултати, а веднага след като свърши излетяхме за стопа, който се оказа доста успешен, макар, че Цецо отново се опита да спича (1 път заради куките с извадени автомати около нас и 2-и път заради облаците на небето които направиха света мрачен и хладен). Вече в Пловдив видяхме Чаушев за малко, но достатъчно да се посмеем здравата и продължихме в Петното (как сме изкарали там знае всеки ходил с компания от над 20 души).

И въпреки, че датата на публикуване на този пост е късна това го пиша във влака Пловдив – Карлово, след като си отпочинах от Петното. Именно защото тв този влак и по това време осъзнах, че сесията е свършила а с нея и целия семестър преминали в изключително добр настроение (колкото и някой хора да мислят обратното депреса н пречи на това) с някой минимални изключения. Време за което мога спокойно да кажа, че промени част от мен и то което нямам с какво да се оплача, дано продължим в същия дух.

Che’s Crew : UACG 1:0

2006-02-14T00:26:00.000+02:00

Липсващото звено

Последните няколко дни не мога да се оплача от нищо в моето ежедневие с изключение на това, че по незнайна за мен прчина имам постоянното чувство, че нещо ми липсва, че нещата не са в напълно идеално състояние, че някъде дълбоко в мен има някаква дупка.

Дни прекарани в приятна компания, но някак си колкото и добре да се чувствам усещам някаква липса, а останалото време бе запълнено отново с интересни за мен неща и пак това чувство за нещо недовършено докрай, слушане на хубава музика, която незнайно защо не ми повдига настроението, уговорки с близки хора невиждани от мен от много време, но отново нещо не е както трябва не се чувствам весел от това, а търся това което ми липсва. Опити за учене напълно неуспешни и то не без помощта на точно това чувство което разсейва ужасно, загуба на желание за правене на каквито и да е смислени неща, а само на такива при които мисловния процес бива насочен в 1 посока и не му се позволява да се отклонява и да заработва над някой проблем.
ЗАЩО???
Кое е нещото което ми пречи на това да се чувствам добре да съм в прекрасно настроение и да мога да се съсредоточа над каквото и да е? Опитвам се да измисля, минават ми какви ли не идеи, кои идиотски, кои леко логични, но нищо което да нарека "виновник за това". Дали за това са виновни хора, дали просто някакви външни неясни фактори или си е просто нещо от мен (може би най-вероятното) надявам с да узная скоро за да успея да променя, унищожа или развия причинителя. Дотогава може да не съм най-приятната компания, но поне тук в Студнтски разбрах, че когато си в такова настроение има с кой да го споделиш и на кой да се опреш, но някак си това не ме успокоява...защо...какво е това...колко време ще продължи...как да се измъкна от тази дупка...къде да се скрия за да осмисля всичко...защо се случва това?!?

2006-02-08T16:16:00.000+02:00

Одъртяването на Марто:

Мина още 1 празник в студентски град и то не какъв да е празник,а именно излизането на Марто от teen възрастта и ако все още има някой неразбрал – рожденния му ден.Пиша това с малко закъснение по основателната причина, че празнуването бе дълго и тежко, а последвалият ден бе добре използван за лекуване на мускулни трески, натъртвания и разбира се за отмора. Но дойде и времето да попиша :).

Всичко започна от вечерта на 5-и с/у 6-и когато осъществихме пъкленият план (идея на Денито и Цецо доколкото ми е известно) да съблечем рожденника гол и точно в 12 часа да го залее яко с шампанско, в процеса на осъществяване простотията надделя и преди това всеки рисуваше с маркер по хърбавите тела на другите(тук изключвам Владо той не е хърбав) и се слушаше teen метал като за изпращане на този период от живота на човека, а оливането с шампанско (забавено от неумението на Цецо да отвори бутилката и пеенето на 3-4 пъти happy birthday) мина по план и след това всеки миришеше поне малко, а Марто направо си вунеше на джибри.

На другия ден след успешен за доста хора изпит, след правене на подаръци, организация, местене на продукти и комп към читалнята, правене на бенз и т.н. обичайни неща дойде и времето за истинското празненство. В уникална атмосфера, с подбрана специално музика и без шанс да се добави друга (това заради някой хора) , солидно количество алкохол и разбира се много хора приятели на одъртяващия + бай Йово (без него закъде сме), протече 1 от най-размазващите партита които тази читалня е виждала. Слушаха се песни на които всеки се размазва и макар DJ-те да се сменяха постоянно нямаше ропот с/у никой от тях, топ15 отново бе добре застъпен и въпреки някой пропуснати култови заглавия (явно не чак толкова култови че да се пропуснат) имаше всичко: разглабяне на Liquido, Block Rocking Beats, SOAD, специални поздрави с Aquarius, Inertia Creeps, групови подскачания и прегръдки(понякога и 2-те заедно) на Приказка, Every you & every me, We belong in this world together, Donnie Darko, традиционното пого на Song 2 и още много-много други запомнящи се моменти, които в момента не мога да изредя. След дългата и тежка вечер всеки заспа където намери за добре: кой в леглото си, кой някъде другаде, имаше и такива които не спаха изобщо (мазохисти).
Не съм многословен, но това са неща и случки които трябва да се изживеят и които са много трудни за обяснение, защото всеки ги чувства по един свой специфичен начин, който е доста труден за обяснение, който е бил там или на нещо такова се надявам, че ме разбира какво имам впредвид.

И като за финал: това беше предпоследното такова изживяване (т.е. купон на който някой има празник, а не такъв който си правим заради идеята) и се надявам и следващите 10 семестъра (май толкова бяха) да продължаваме в същия дух особено на рожденни дни защото въпреки, че има хора които не обичат такъв празник аз смятам, че това е 1 от най-големите празници за човека.

ПП:Марто sorry за лиричните отклонения които леко нарушават главната идея на темата ама човек като пише докато готви (сещай се кога го пиша това :) ) се разсейва!

2006-02-07T10:41:00.000+02:00

Какво се случва на жителите на 36-и блок
и може да се случи на техните гости:

Хм обвиняват ме, че нямам 1 свестен пост ами сега ще напиша ама дано някой устиска да го прочете, защото обещавам да не е много кратъкJ

· Приятни изживявания които оставят само добри спомени:

Да се запознаеш с много свестни и точни хора – където и да отидеш най-важна е компанията в която ще попаднеш, а тук едва ли някой може да се оплаче по този показател
Да присъстваш на купон в 314-а стая – какво по-красноречиво от това, че славата на тази стая се носи из цяла България, благодаря на собствениците за всички добри спомени
Запой в читалнята – много хора, много алкохол, нови запознанства, никакъв сън, куки в 3:45
Да пушиш наргиле с Гачко – един е собственика, но много са ползвателите, благодарение на Гачко
Да разцъкваш Worms – просто класика, 1 от първите неша които се качват на компа и което го играят дори хора с отрицателно мнение за повечето компютърни игри
В 1 легло с Марто – много хора си мечтаят за това, носамо избрани са имали честта, ако някой иска да узнае повече за преживяването да пито Чолаков той има най-голям опит
Да разчиташ на мен да те събудя – Винаги можеш да разчиташ за това на човек будещ се към 8-8:30 освен ако не иска да те прецака
Денито да те води в Рибното на бира и картофки – съмняваш се в качеството на заведението, но отидеш ли веднъж ставаш редовен клиент
Стенци да ти вземе заверките – човек но когото може да се разчита да ти вземе книжката и като отиде в университета да изкопае и най-неоткриваемите даскали за по 1 подпис
Да гледаш култови филми(някой от които с Шерилин Фен) – тук са истинските ценители на киното, а Шерилин Фен говори сама за себе си
Да участваш в тематични партита – парти без тема е ½ парти, а ако има тема няма как да не стане яко
Да играеш туистър или скрабъл – смесват полезното с приятното, към цялата забава се добавя и развитие на тялото (туистър) и мозъка (скрабъл)
Да правиш и получаваш homemade/handmade подаръци – подарък направен ръчно и с чувство е неизброимо по-ценен от който и да е купен такъв
Да правиш и гледаш уникални снимки и клипчета – забавата от направата им може да се сравни единствено със смеха при по-късното им гледане в компания и спомените кое как е станало
Гачко да ти организира 8-и Декември – дори и да е в последния момент организацията на Гачко няма пропуск
Да ядеш банички до ВИАС - Едни от най-вкусните банички заочнали да добиват статута на култ
Чолаков да не те уцели при мечка/пого – ако не искаш да те заболи ползвай Чолаков, ако те уцели ще е цяло чудо
Да забравиш какво е да се возиш на влак – ще срещнеш хора които да те зарибяват да пътуваш на стопи ако възприемеш бързо ще забравиш що е то влак
Да влезеш в hater-ски клуб – там е само за избрани, но ако покажеш нужните качества ще намериш хора с които да обмениш опит
Да срещнеш забавни хора в мирц-ата(особено когато си с име „едрогърдестата”) – винаги ще се намерят веселяци които да свалят мъж с олигофренско женско име
Да си в crew-to – както някой беше казал: „най-важното е да си в crew-то”
Да се запознаеш с култови личности:Фродо,Сам,Саскуоч.Изнасилвача,Тенекето и др. – хора интересни, хора различни, хора странни с които ако се сближиш дори може да ти подарят запалка
Да караш/некараш лекции в 230-а – да караш История на изкуството а да не караш всичко друго си е удоволствие
Да се научиш как се hate-ват строителни инженери – това е високо ниво на hate-а и е тясно свързано с разрезите на бормашини

Изживявания които в зависимост от човека могат да са приятни или просто ужастни:

Да намериш alternative чорапи до главата си сутринта – за някой е най-големия кошмар, за други ежедневие и благоухание
Да не се мернеш в университета 1 седмица – случва се, човешко е, но ако си някой супер сериозен го чувстваш като голям грях
Да участваш в depress парти – идея, тема, ефект, какво повече да искаш, но все пак има хора на които не им понася и не им действа добре
Да отидеш в „Клуб Гулт” – името трябва да е „Култ”, защото там е култово, но не е за непосветени
Да си целия нарисуван с маркер(като мен в момента ) – продължение на 1 добра и дълга вечер с уникални снимки след това, ама има хора които не оценяват bodyatr-а
Да купуваш планети – удоволствие за малцина и учудване и недоумени за неразбиращите
На купон у Маргото и Рижо – случва се на някой хора и по тях може да се съди, че се получава добре, а другите чакат и се надяват да се случи и на тях
Да ти кажат, че ниските хора не стават за архитекти – в зависимост от ръста ти може да е обида или тема за бъзик, но какво да се прави хора с предрасъдъци
Да се разхождаш по гащи из блока – при дадени обстоятелства се случва, дали ще го приемеш с усмивка или ще се спечеш си зависи от теб
В 4 сутринта да тропаш по стената и да викаш „педераси спите ли” – опастност от реакцията на съседите, но на теб ти е весело
Денитата и Стенци да се разпеят – за музикалните меценати е мед на сърцето, за останалите - какафония
Да те обвинят, че се мразиш с хората с които се движиш почти денонощно – който се връзва на глупости може да се шашне от това, а иначе си е още е тема за бъзик
Да има твой портрет на стената срещу стълбите – дали ще се срамуваш или ще бъдеш горд зависи от твоето чувство за хумор
Всяка вечер да си лягаш след 3:30 – за някой си е непоносимо, за нас обичайно като залеза на Слънцето (изгрева скоро не съм го виждал)
След дълго търсене да си намериш някой вещ под нечие легло – огромно мъчение е търсенето, това не е 1-то място където би проверил успокоителното е,че предмета е все пак намерен
Хората да те мислят за странен/ненормален – висша похвала за някои, кръвна обида за строителните инженери
Да разбереш какво е: система, структура ,закон – удоволствие за ученолюбивите, тема за смях и изпростяване за всички други
Като се събудиш сутрин да ти отнеме време да осъзнаеш къде си, колко е часа и какво си правил снощи – дали има човек на който да не се е случвало – сигурно има, за тези които са го изживяли въпреки първоначалната лека паника си е още 1 интересен и запомнящ се момент
Рожденния ти ден да е по време на сесия – ако спичаш и се притесняваш просто ужас, ако си айляк идеален повод за още по-солиден запой след някой изпит
Да си говриш за сомалийци в 4 през нощта – идеално след вино+наргиле, но ако има гнусливи хора да не се приближават
От безброй запалки които са се мяркали доскоро наоколо да не намираш нито 1 – всички запалки са или в други панталони, или някой ги е взел, или просто не можеш да ги откриеш в кочината, на теб ти се пуши и трябва да измислиш как да запалиш, ужастно е но така развиваш своята избретателност

Изживявания които са си доста неприятни, но въпреки всичко в бъдеще ще си спомняш с усмивка за тях:

Да отидеш с Марто в строежа – в началото е добре, но после си с ужасни болки в стомаха и главата, адския махмулук не те оставя цял ден и има голям шанс да повърнеш и 100% шанс да изпуснеш лекциите на другия ден
Станчо да ти ползва тоалетната – дори и да не се впечатлиш от звуците и аромата, които остават няма как да не си „очарован” от кефалите, които заживяват в тоалетната ти чиния
Станчо да ти поправя компа – в случая думата поправя може би не е най-точната, защотовъзмжният ефект е да ти се повреди още нещо или да се повреди дори още нечий комп
Аз да те упътвам в Смолян – ясно като бял ден ще се луташ час-два преи да разбереш, че целта ти е била на 20м от началната ти позиция. Сле това да се чувстваш прецакам с е съвсем в реда на нещата
Да чакаш Цецо да те събуди за строителни материали – Една от причините за пропускането на 95% от лекциите по строителни. Той не може себе си да събуди камо ли другите
Станчо да „глътне” дим от наргилето – резултатът от това е, че ти си наплют/оповръщан, настроението ти е яко спечено и трябва да си купуваш нова тениска(или да чакаш да ти подарят)
Денито БС да падне с тоалетната ти чиния – късмет е ако чинията е здрава и все пак след това ти се налага да се равиш на ВиК специалист за да я върнеш в работно състояние
Чолаков „ще дойде навреме” – ако Чолаков ти е казал че ще дойде в еди-колко си часа, ти го чакай ½ - 1 час по-късно(това не важи само за ходенето на лекции)
Да ядеш пица в Джумаята – 1 от най-големите хранителни грешки. Пследствия: проблеми със стомаха, повръщане, гадене при вида на такава пица заради „добрите спомени”
Да срещнеш принц - на пръв поглед нищо лошо, но се оказва че принцовете са упорити и непримиримив постигането на целта си, та дори и малко нахални
Да не те пуска портиерката, защото не ти помни физиомомията – случка от ежедневието която може лесно да ти вдигне кръвното, но някой хора са лоши физиономисти
Да гледаш филм с Денито - същото като да гледаш филм без Денито, защото дори тя да е там и да „гледа” след максимум 15 минути вече спи непробуден сън
Да изпукаш Стенци – не са много хората осмелили се да направят това, а тези които са страдат по 1 седмица след това
Да откриеш порно и чалга на компа си – заподозрените са няколко, интересното е че имат свръхестествени способности да теглят дори когато няма нет или не са в града
Да опикаеш колата на някой познат – следствие от 1-та случка, хубаво е когато има кой да те спре навреме
Да ти спре тока докато чертаеш – утре имаш да предаваш чертежи, ешил си да чертаеш цяла нощ, но няма ток - идилия
Станчо да е DJ – купонът е сигурен, всеки се размазва, а не обърках се:купон няма, а има само sleep парти
Да идват куки в 3:45 – някой има празник, след 7-8 часов купон хората в съзнание са малко, но се размазват подобаващо, явно това пречи на някой и куките прекратяват всичко, часът им на идване е фиксиран
Да не схващаш нищо по математика – не се сещам за по-нормални определения от: човешко, често срещано, архитектско
Чолаков да ти хърка на ушенце – човек с възможности и качества на гласа, но зашо ги е развил в областта на хъркането никои не знае
Display-a на GSM-а ти да остане само на „screenserver” – възможно най-gangsta GSM не разбираш кой те търси, не можеш да четеш sms-и, не можеш да си видиш телефонния указател, дори като часовник не можеш да го ползваш
Станчо да ти ползва нета – ако пише sms-и забрави да седнеш на компа си в близките 2 часа, а ако сваля неща от DC- то ъо забрави за свободното място на компа си
Всяка седмица да ти се прецаква по някоя част на компа – миналата дъно, тази звък, какво ли ще е следващата
Да опознаеш Наталия – чувството не е особено прияно – мокра е и джвака
Да бъдеш hate-ван от висшите членове на hater-ския клуб – тези хора са истински професионалисти в областта си, ако искат могат така да те наредят, че да си мечтаеш да не си се бил раждал
Всичките ти дискове да бъдат заляни с ракия – „прекрасно” чувство, но се случва отвреме-навреме, кой диск работи и кой не с е решение на съдбата
Да ползваш стъкло+черна блуза вместо огледало – само който не е пробвал не знае е колко е удобноза употреба, а най-весело е когато няма наоколо чена блуза
Цецо да се гаври с леглото ти – нова пружина или направо преместване в нова стая (вече някой избраха 2-то)

Благодаря на всеки който изчете това и ако имам пропуснати култови случки моля пишете ги.

И като за финал може да бъде ползвано и като тест:
Колко от тези случки сте виждали или сте слушали за тях:
Над 80% - вие живеете в 36-и блок
50%-80% - познавате много хора от блока и ги посещавате често
20%-50% - не познавате много хора или просто познавате грешните хора
Под 20% - кой ти е дал пък на теб да го четеш това????

2006-02-03T17:24:00.000+02:00

1-вият пост в блог-а за 1-вият взет изпит, но за разлика от изпитите блог-а е от 1-ви опит:)

Та днес беше 1 много приятен ден за мен(който още не е свършил) и усмивката не се изтри от лицето ми. Причината не е само в това, че взех изпита, а и в това че хората около мен също го взеха(кои вчера, кои днес), което ме направи 2-но по щастлив.

И като обобщение на последните няколко дни: Строителните материали бяха тотално прегазени от хората, които се потиха 4-5 дни над пресниманите лекции:)