Накъде върви света

Малко интро към цялата история: послените 3 вечери прекарах може би най-уникалната си серия от адски много време насам. 3 различни компании, 3 различни места, 3 ралзини идеи, 3 напълно различно прекарани пиянски вечери, но на еднаква степен интересни, забавни и донякъде поучителни.
И да дойдем на момента с поучителността:
Тук мисля да пропусна 1-а вечер ако тръгна да пиша за нея ще трябва да ударя 2 страници, а и да сложа някои снимки от които дори аз се плаша, така че минавам към другите 2 и филмите които ми вкараха след последната.
Ще споделя 2 неща много различни, но еднакво плашещи и крайни и 2-е ще бъдат свързани с цитати които пиша по памет.
1. "Само ние ли сме дошли тук да се кефим, а не да зарибяваме нещо от другия пол" фраза която първоначално приех с малко недоверие, но след някои наблюдения и спомени от предната вечер осъзнах че е адски вярна. В заведенията 95% от хората са: пичове които седят и зяпат по мацките дебнейки да им се обърне някакво внимание (да добавя зяпайки и неправейки нищо за да подпомогнат съдбата си а като че ли чакайки някаква божествена намеса за да им излезе късмета), и втората категория - мацки които едва ли не си навират срамотиите в мъжките погледи за да привлечат някакво внимание, което в даден момент започва да изглежда дори грубо и грозно. А хората които са отишли в това заведение просто за да си направят кефа, да отпуснат, дори и просто за да се напият са една нестандартна и някак нетипична сган за околните. Хората които просто се смазват от кеф а не гледат цел за приплющяване за тази вечер като че ли са все по на изчеване :(
2. Малко противоречиво на 1. , но също толкова крайно и плашещо (да уточна за по-добро разбиране цитата е от мои приятел няколко години по-възрастен от мен).
"Аз няма да се оженя. Социално осигурен съм - изкарвам предостатъчно пари да живея дори повече от добре, имам личен апартамент (собствено жилище) , но просто постигайки всичко това нямам никакво време което да отделя на една жена за да бъдем заедно за по-дълго време"
От това наистина много се изплаших, защото според мен не е единичен случай, а е болест на днешното съвремие и си обещах да правя всичко по силите си да не влизам такав ситуация, защото това не е нормален живот, а едно поробване към задълженията.

Като за финал само мога да кажа: Хора забавлявайте се не всичко е цъкане и либоф, но стигне ли се дотам отделяйте нужното време и внимание на тези хора, защото те го заслужават (в повечето случаи).
От мен толкова утре като е събудя ще прочета какви глупости съм написал ще осмисля отново нещата и се надявам да не съм чак толкова уплашен, но засега наистина незнам накъде върви този шибан свят.