Don't touch me

...I'm gonna love you, till the heavens stop the rain...
Според синоптиците това ще е около сряда.

Откритието

"И откриваше, тук, в тази нощ, че миналото е по-добро място за съществуване."

Имало едно време ...

... през две планини в трета едно забравено от света място, в ъгълът на това място имало едно нещо на което никой не можел да даде име, но всеки се плашел от него освен част от живеещите в него, които се приспособявали и се чувствали у дома си т.е. в своята кочина сред другите кочини. Та на това затънтено място в ъгъла на отдалеченото нищо жиеели група хора сред които имало един принц несретник, които понякога удрял и малко късмет и тук-там се случвало да има и по някой хубав ден. Той се опитвал всячески да достигне до своята принцеса (ква принцеса същинска гадина ама кой каквото си харесва), ама все нещо му пречело, я лошата ламя (даскала по сградо), я роднините на принцесата (шефката и), но той си имал едно успокоение - че все някога ще достигне до нея преборвайки всички пречки и когато това станело нямало да му пука за нищо друго. Случило се един път точно този несретник да има хубав ден, едно на милион ама става от време на време (да се пита Пратчет за каква е вероятността да се случи нещо "едно на милион") в този ден всичко му вървяло колкото и странно да звучи като по вода. Взел важни решения по управление на замъка (решил си задачите по механика), измислил как да направи живота на гражданите си по-лесен и по-приятен (т.е. бунгалата по основи), изровил от библиотеката безценна книга по история на нищото (за презентацията по история на архитектурата), ходил до оръжейницата (на рисуване) и показал завидни умения с меча и арбалета срещу достойни противници (харесали му черепа, който е надраскал за час и половина) и взел новият си меч (някой заработен лев), прибирайки се яхнал новия си здрав и силен кон (хванал 280 и избегнал задръстванията). След това на път към кралицата на съседното кралство (сестра ми) срещнал няколко няколко придворни дами които му повдигнали духа (3 типки с фазери които помислил за свои хора, но се оказало че нямат папки което било силно разочароващо) и след бързо прибиране на доспехите (изпрани гащи и чорапи) се завърнал след приятна разходка сред тучните поля на градините пред замъка (по пътя на 94) и точно пред замъка видял своите бойни другари да си купуват ейл и подправки (понормалному - пиринско и цигари). С тях тои отишъл до покоите на единия, където се билс събрала цялата рицарска гилдия с изключение на тези които били на бойна мисия - трепане на дракони, спасяване на принцеси (по родните си градове) и други тривиални неща, след солидният пир (каквото открили по хладилници и прозорци) и след дълги истории за бойни подвизи (на кой къде и как му се айлячи) те преминали към планът за атака и превземане на съседни територии (рисунка за подарък), които планове разбира се вървели по-добре с ейл в ръка. Когато се присъединили още от рицарите нашият принц-несретник решил да отиде до покоите си да си оправи постелята (да пусне една вода) и точно по пътя получил съобщение от вестоносеца глобук (да не става реклама), което накарало сърцето му да подскочи и забравяйки постелята си (т.е. кенефа направо му идело да се напикае) седнал над мастилницата и перото и започнал да пише послание което да изпрати чреьз верният си, но понякога малко залюхан и често пиян вестоносец айсикю. Изпращайки доста съобщения чрез този вестоносец докато той припадал няколко пъти нашият лирически герой успял да осъществи някакъв контакт със своята дулсинея (кой не знае дулсинееееееееея... упс друга приказка), което му вдъхнало мови сили да издържи гдългата и студена нощ на този студен нар (с два дюшека и две одеала), но в този ден за него имало още една добра новина - той бил поканен на турнир в замъка на краля, където се подвизавала и неговата възлюбена принцеса, та оставил той своят кон да си почива за да бъде готов за дългият път и да го измине безпрепятствано и бързо и знаел, че когато втората луна мине 3/4-и от пътя си (т.е. петък след три часа) ще потегли на път и само някой проблем с коня или нещо непредвидено биха осуетили неговият поход. А когато стигне в главният замък той щял да бъде близо до неговото щастие или неговото наказание или и двете взети заедно....
А какво ще стане след това ще научите в следващата книга

ПП:Текстът е с някои редакции с цел дообяснение на някои неща и поправка на безбройните правописни грешки на оригинала по обясними причини:) .

Уникално

Металика в София 25.07.2008 или казано с други думи КОНЦЕРТЪТ. Когато преди няколко месеца научих че Металика ще идват в БГ луднах от кеф няколко дни издирвах информация в нета кога къде и по колко ще пуснат билетите за продажба, ходих специално до офиса на фирмата да проверя лично кога ще ги пускат за да съм сигурен че ще си взема от 1-е (освен всичко си бяха и с 10лв намаление:) ) и след няколко дни търчане и ровене си взех сигурно 10-ят отпечатан билет,но... С времето някак желанието и въодушевлението ми за този концерт почнаха да поугасват, малко по малко започнах да го приемам едва ли не като задължение, а не като удоволствие. Дори последните няколко дни преди него не слушах групата на чийто концерт отивам (както обикновенно се надъхвам) ами нормалните неща които ми бучат от плейъра. И тогава дойде денят, много хора ме навиваха да сме кибичели от 3 часа следобед на стадиона, че да сме отпред ... не мерси мен не ми се умираше защото очаквах някакви грандиозни погота отпред. Затова най-мирно си отидох в центъра към 5 и нещо оправих няколко бири и към 6:30 бях на стадиона, а там какво да видя в най-предната зона доста спокойно и сравнително празно. И още докато си купувах бира (където Наско си набара 20лв паднали на земята:) ) 1-е подгряващи започнаха с 30мин по-рано от обявеното, няма лошо нещо не ми се седеше до след 12 на стадиона затова се позарадвах. Пичовете така и не успях да ги разбера точно какво свиреха защото озвучението им беше меко казано ужасно, ама бяха младички и явно с бъдеще ще ги видим след време. След кратка пауза 1-2 екскурзии до кенефите на стадиона където беше яко меле от пикаещи и лигавещи се хора и виждайки как изнасят 1 неадекватен мега пиян тип най-после се понабутах в мелето за началото на 2-е подгряващи - супергрупата Down. И техният звук не беше на нужното ниво, но въпреки това ми оставиха доста добри впечатления което беше и очаквано все пак дори имаше хора дошли не за Металика а за да чуят бившият вокал на Пантера. Типовете изкараха 1 мини концерт някъде към 50мин и бих казал че това беше най-доброто подгряване което съм виждал/слушал, като накрая дори попитаха публиката биха ли отишли на техен самостоятелен концерт - въпрос който бе посрещнат с доста положителни възгласи. Последва едно солидо пренареждане на сцена и техника и като качество и като продължителност, но си струваше - звука който изкараха Металика благодарение на това пренареждане беше най-чистият звук който съм чувал на концерт всеки инструмент се разграничаваше лесно на моменти вокалите малко се губеха, но това май е типично като цяло за концертните изпълнения. Най-жалкото на това чакане беше музиката за фон от местните dj-и и то не заради качествотро си - музиката беше супер добра ама я бяха пуснали толкова тихо че дори хората отпред едва я чуваха. Когато вече се постъмни към 9 часа както беше официално обявено всички започнаха да препират за началото на шоуто и когато 1 тип с камера излезе на сцената и започна да снима н към публиката а навътре се разбра какво следва. И от този момент нататък аз си възърнах първоначалното желание, плам и радост от това че съм на концерт на Металика. Още с излизането си започнаха с здрави и силен звук и подбрани така песни които не дават миг покой на публиката. В началото ми се струваше малко странен факта че не правят никакви паузи между песните, дори не даваха време на публиката да се порадва, повика и поръкопляска след края на дадена песен ами почти веднага хващаха следващата, но после изобщо не съжалих за това, защото по-този начин изпълниха повечко песни и направиха така че феновете им да стоят трудно на краката си не получили никаква почивка за тези 2 часа. По този начин с минимален контакт с публика почти никакви приказки между песните ми позволиха да запомня този концерт не с някоя култова фраза, четка към публиката, лигавня или нещо такова, а с най-важното - със самата музика. А за музиката какво да кажа само най най. Дори в най-смелите си мечти не съм очаквал такъв сетлист, Никакви песни от задаващият се албум, никакви от St anger и само 1 песен от албумите след 90г т.е. с 2 думи - яко класики. И това си повлия защото 50 хиляди гърла се драха от началото до края на концерта и без никакъв проблем James можеше да си вземе 1 столче да поседне и изобщо да не си отваря устата през цялото време защото още на 5-10 секунда от интротата на песните вече стадиона ги подемаше и като ритъм и като текст. Незнам как е било по-назад и искрено се надявам да е било подобно на като при мен и хората които са били дошли да чуят "ти повече не си ми майка" да са били наистина малко, но около мен всичко живо се размазваше на всяка 1 песен. Дори на Sanitarium която сигурно беше в сетлиста за малко поуспокоение и мирване на публиката на припева изобщо не чувах оригиналните вокали. И както всеки на всеки концерт и аз исках няколко други песни от които най се учудих че не изпяха Battery, а за Fixxer и Turn the Page си знам че не ги вадят по концерти, но все пак съжалявам че не ги чух. Разбира се най-голямо шоу си стана на Master-а и на финала със Seek & Destroy чакана от много хора 9 години. При прибирането на групата не се викаше "още" "more" или нещо такова а целият стадион скандираше "Seek and Destroy" и след като не попадна в първите две песни на биса направо си имаше отчаяние че пак ще се рамзине без нея, но точно тогава James в май единственото си по-дълго говорене изръси "Виждам че искате още 1 песен" и след заигравка с публиката с въпросът кой на колко концерта на Металика е бил изкрещя "и сега специално за вас Seek and... от тук нататък вече не го чух доста време защото бях в страната на крещящото щастие кръжащо навсякъде около мен и не само това че ипълниха песента ами и това че го направиха да изглежда все едно попринцип не я изпълняват и сега само заради нас ще я изсвирят макар на всички да им беше ясно че не е така си беше яко. Но други 2 песни оставиха най-силни чувства в мен - For Whom The Bells Tolls която си м ие най-любима и на която спокойно мога да кажа че за 1 път в живота си крещях истерично от кеф и One която беше за мен най-добрата песен за концерта не само заради уникалните пироефекти (и на Fuel имаше ама на One къртеха просто) ами и затова че разбрах че всички критици обвиняващи James че остарява няма глас и тн плямпат глупости, защото на тази песен показа че има още много какво да даде на феновете си. Другата ми приятна изненада беше Трохилио или както там му е сложното име:). Когато го взеха в групата не вярвах дас е върже в старите парчета, мислех си "ОК нови с него да и без това ще звучат иначе ама старите няма да може да ги изкара", ама пича доказа че който си може си може и направо къртеше с баса през цялото време а и накрая като каза благодаря на български с някакъж уникален акцент направо ме пръсна. Иначе любимият ми момент за концерта си остава обръщането на James с гръб към публиката и огромният екран който показваше само ръката му която правеше жестове повтаряни от десетки хиляди ръце по стадиона.
И отново ми се потвърди правилото че където и когато ходя ненадъхан и без огромни очаквания си прекарвам най-яко и тези моменти остават в съзнанието ми защото това определено беше най-добрият концерт на който съм бил (и не само като музика бих добавил организация като време започване и тн и ефекти - мога да ги сравня само с тези на Tool ама тук бяха малко по разнообразни) и незнам скоро нещо ще го мине ли. Пробрах се без глас, на другият ден не можех да си стъпвам на 1-ят крак от преумора и за 2 път ми се случи да не усетя дъжд който се излива над мен в продължение на 10мин преди някой да ми го покаже. И като за финал чакаме хората които ни показаха защо са толкова големи да дойдат отново и да опрвдаят очакванията ми които имам след като чух демото на новия албум звучащо доста прилично, както с удоволствие чакам и Down да дойдат за някой самостоятелен концерт до нови срещи и нови такива дни превръщащи се в рай за някои хора облечени в черно и наливащи се яко с бира.

Хубав дей

Днес ми се случи едно много приятно дежа ву, за втори път в съзнателният ми живот, а именно да се прибирам към вкъщи ухилен до ушите без да мога да обясня (в по-малко от 10 минутен разговор) ако някой ме попита защо. Та днес ходейки към спирката на 94 в 7 и нещо (доста късен час за край на работния ден ама аз сам си бях виновен заради своята глупост и завеяност:) ) вървях и не можех да отлепя края на ухуилените си устни от ушите си. И защо - ми всъщност и аз незнам. Може би защото тотално изтрещял видях около себе си по-изтрещели дори от мен хора с които напълно неочаквано си прекарах много добре и може би точно това напълно неочаквано и изненадващо в ситуацията е толкова радостното. И не че съм нямал моменти когато съм се прибирал усмихнат, но за втори път беше без наистина да знам точно защо. А също и се върнах мислено в първата ми подобна ситуация, точно преди 3 години, 2 месеца и 1/2 - априлската ваканция (последната ми пролетна ваканция :( ) педи кандидатстването. Един дълъг ден започнал с уроци по математика бързо хапване на крак и бегом при Чаушев за да рисувам разни подло проникващи един в друг кубове. А там култова компанийка моя милост, адаша Пенов, Отеца, Рай, Гач и разбира се Чаушев, мисля че тогава за първи път се сблъсках с ситуацията Рай + Гач в пауър и съжалих Отеца, че ни познава. Ден в който рисуването почти липсваше, валя уникален град (все още май не съм виждал по-големи топки лед), търсихме уиски да не става зян леда и много други подобни простотии които не си спомням. Всичко това свърши с класическите Чаушеви вечери (само който е бил там след 8 часа когато са останали малко хора знае какво имам предвид) и прибиране с рейса в който след като си взех билетче установих, че съм останал само с 5ст (които много отчетливо не подрънкваха в джоба ми защото нямаше в какво да се удрят). И въпреки че се бях смазал цял ден да седя по разни столове, бях отказал някакво пиене рпедната вечер за да издържа този ден, карах на едно парче пица, боляха ме очите от взиране, сдухвах се от идващите изпити, вонях на хлебна гума и мечтата ми беше 1 хладен душ все пак там в полупразното 99 сам, прегърнал папката си се чувствах най-щастливия човек на този ***** свят. Такива чувства ме обзеха отново днес, забравих за всички глупости и проблеми налегнали ме напоследък, те станаха някаква незначителна брънка в далечината които ще минат и други ще дойдат, но тези щастливи мигове ще останат в сънанието ми да ме топлят. Или казано обобщено използвайки цитат от джендема - "Хубав дей".
ПП:Даже Tom Yorke беше грубо изритан от плейъра и заменен със Сиренчо :)

Що е то рожден ден?

Какво беше преди и какво е сега. Преди рд-то беше 1 щастлив момент в който се събираш със съученици ядете многото направена от мама храна, играете някакви весели за вас игри и общо взето се забавлявате (отзявате) яко. Но... защо винаги трябва да има шибаното "но". Идват други времена нещата се променят и рд=то става момент в който си даваш 1 равносметка, а тя е какво си променил в себе си към по-добро през последната година (за много хора този момент е нова година за мен е рд-то) и къде изниква проблема? Когато си дадеш тази равносметка и видиш, че последната година не си мръднал нито крачка напред някак е странно, започваш да се чудиш дали и другата година няма да е така и якия цикъл :(, но най-лошото става като усетиш че в някой отношея си дори по-назад, тогава започваш да се чудиш дали това е по твоя вина или просто света ти е крив и когато чуеш вярната фраза употребена от друг човек но жегваща те директно от ляво, разбираш че това трябва се промени по един или друг начин, по кой зависи май не само от теб за жалост. Обещаваш си да се опиташ да направиш това в следващата година и да си набиеш шамарите ако не успееш. С пожелание всички да изпънят това което си обещават в периода за който искат ви оставям, а за мен остава да се надявам тази реплика да не е само за сега:
"za sia caisa na 22 pove4e mi haresva"
ПП: Мерси за мен значеше много :)

Чуденка

"Опитвам се в ръце да побера
цялото небе.
Опитвам се да ти го подаря
цялото небе."

Напоследък се чудя защо се мори толкова лирическият герой, дано не съм прав, но започвам да мисля че е просто защото е будала.