Имало едно време ...

... през две планини в трета едно забравено от света място, в ъгълът на това място имало едно нещо на което никой не можел да даде име, но всеки се плашел от него освен част от живеещите в него, които се приспособявали и се чувствали у дома си т.е. в своята кочина сред другите кочини. Та на това затънтено място в ъгъла на отдалеченото нищо жиеели група хора сред които имало един принц несретник, които понякога удрял и малко късмет и тук-там се случвало да има и по някой хубав ден. Той се опитвал всячески да достигне до своята принцеса (ква принцеса същинска гадина ама кой каквото си харесва), ама все нещо му пречело, я лошата ламя (даскала по сградо), я роднините на принцесата (шефката и), но той си имал едно успокоение - че все някога ще достигне до нея преборвайки всички пречки и когато това станело нямало да му пука за нищо друго. Случило се един път точно този несретник да има хубав ден, едно на милион ама става от време на време (да се пита Пратчет за каква е вероятността да се случи нещо "едно на милион") в този ден всичко му вървяло колкото и странно да звучи като по вода. Взел важни решения по управление на замъка (решил си задачите по механика), измислил как да направи живота на гражданите си по-лесен и по-приятен (т.е. бунгалата по основи), изровил от библиотеката безценна книга по история на нищото (за презентацията по история на архитектурата), ходил до оръжейницата (на рисуване) и показал завидни умения с меча и арбалета срещу достойни противници (харесали му черепа, който е надраскал за час и половина) и взел новият си меч (някой заработен лев), прибирайки се яхнал новия си здрав и силен кон (хванал 280 и избегнал задръстванията). След това на път към кралицата на съседното кралство (сестра ми) срещнал няколко няколко придворни дами които му повдигнали духа (3 типки с фазери които помислил за свои хора, но се оказало че нямат папки което било силно разочароващо) и след бързо прибиране на доспехите (изпрани гащи и чорапи) се завърнал след приятна разходка сред тучните поля на градините пред замъка (по пътя на 94) и точно пред замъка видял своите бойни другари да си купуват ейл и подправки (понормалному - пиринско и цигари). С тях тои отишъл до покоите на единия, където се билс събрала цялата рицарска гилдия с изключение на тези които били на бойна мисия - трепане на дракони, спасяване на принцеси (по родните си градове) и други тривиални неща, след солидният пир (каквото открили по хладилници и прозорци) и след дълги истории за бойни подвизи (на кой къде и как му се айлячи) те преминали към планът за атака и превземане на съседни територии (рисунка за подарък), които планове разбира се вървели по-добре с ейл в ръка. Когато се присъединили още от рицарите нашият принц-несретник решил да отиде до покоите си да си оправи постелята (да пусне една вода) и точно по пътя получил съобщение от вестоносеца глобук (да не става реклама), което накарало сърцето му да подскочи и забравяйки постелята си (т.е. кенефа направо му идело да се напикае) седнал над мастилницата и перото и започнал да пише послание което да изпрати чреьз верният си, но понякога малко залюхан и често пиян вестоносец айсикю. Изпращайки доста съобщения чрез този вестоносец докато той припадал няколко пъти нашият лирически герой успял да осъществи някакъв контакт със своята дулсинея (кой не знае дулсинееееееееея... упс друга приказка), което му вдъхнало мови сили да издържи гдългата и студена нощ на този студен нар (с два дюшека и две одеала), но в този ден за него имало още една добра новина - той бил поканен на турнир в замъка на краля, където се подвизавала и неговата възлюбена принцеса, та оставил той своят кон да си почива за да бъде готов за дългият път и да го измине безпрепятствано и бързо и знаел, че когато втората луна мине 3/4-и от пътя си (т.е. петък след три часа) ще потегли на път и само някой проблем с коня или нещо непредвидено биха осуетили неговият поход. А когато стигне в главният замък той щял да бъде близо до неговото щастие или неговото наказание или и двете взети заедно....
А какво ще стане след това ще научите в следващата книга

ПП:Текстът е с някои редакции с цел дообяснение на някои неща и поправка на безбройните правописни грешки на оригинала по обясними причини:) .