Накъде върви света

Малко интро към цялата история: послените 3 вечери прекарах може би най-уникалната си серия от адски много време насам. 3 различни компании, 3 различни места, 3 ралзини идеи, 3 напълно различно прекарани пиянски вечери, но на еднаква степен интересни, забавни и донякъде поучителни.
И да дойдем на момента с поучителността:
Тук мисля да пропусна 1-а вечер ако тръгна да пиша за нея ще трябва да ударя 2 страници, а и да сложа някои снимки от които дори аз се плаша, така че минавам към другите 2 и филмите които ми вкараха след последната.
Ще споделя 2 неща много различни, но еднакво плашещи и крайни и 2-е ще бъдат свързани с цитати които пиша по памет.
1. "Само ние ли сме дошли тук да се кефим, а не да зарибяваме нещо от другия пол" фраза която първоначално приех с малко недоверие, но след някои наблюдения и спомени от предната вечер осъзнах че е адски вярна. В заведенията 95% от хората са: пичове които седят и зяпат по мацките дебнейки да им се обърне някакво внимание (да добавя зяпайки и неправейки нищо за да подпомогнат съдбата си а като че ли чакайки някаква божествена намеса за да им излезе късмета), и втората категория - мацки които едва ли не си навират срамотиите в мъжките погледи за да привлечат някакво внимание, което в даден момент започва да изглежда дори грубо и грозно. А хората които са отишли в това заведение просто за да си направят кефа, да отпуснат, дори и просто за да се напият са една нестандартна и някак нетипична сган за околните. Хората които просто се смазват от кеф а не гледат цел за приплющяване за тази вечер като че ли са все по на изчеване :(
2. Малко противоречиво на 1. , но също толкова крайно и плашещо (да уточна за по-добро разбиране цитата е от мои приятел няколко години по-възрастен от мен).
"Аз няма да се оженя. Социално осигурен съм - изкарвам предостатъчно пари да живея дори повече от добре, имам личен апартамент (собствено жилище) , но просто постигайки всичко това нямам никакво време което да отделя на една жена за да бъдем заедно за по-дълго време"
От това наистина много се изплаших, защото според мен не е единичен случай, а е болест на днешното съвремие и си обещах да правя всичко по силите си да не влизам такав ситуация, защото това не е нормален живот, а едно поробване към задълженията.

Като за финал само мога да кажа: Хора забавлявайте се не всичко е цъкане и либоф, но стигне ли се дотам отделяйте нужното време и внимание на тези хора, защото те го заслужават (в повечето случаи).
От мен толкова утре като е събудя ще прочета какви глупости съм написал ще осмисля отново нещата и се надявам да не съм чак толкова уплашен, но засега наистина незнам накъде върви този шибан свят.

Хмм

"Мъж който се окаже най-могъщият на света, трябва да има до себе си жена. Но от това не следва, че жена от същият мащаб има нужда от мъж до себе си."

И какво постигаме с това?

Докъде стига всичко, колкото и странно да звучи като че ли адски много от цлеите ни стигат до 1 и също място, място което си е там още от ранно детство и само леко променя фасадата си през времето. В какво се изявява точно това - детското желание на всеки "да порастне" все още живее из нас, но леко изкривено зад заглавието "да бъдеш самостоятелен". Поредното нещо за което най-вероятно в бъдеще поглеждайки назад ще си кажем "е тогава не разбирах и си мислех, че така е правилно, но съм се лъгал". Детското желание да подражаваш на "големите", все още съществува и е дори все по-извратено, заради изпълнението му с пълно и ясно съзнание. В тази категория мога да вкарам постоянното желание за работа, задължения и тн (изключвайки случайте когато е наистина наложително) с цел единствено да се почувстваш "самостоятелен", но по този начин убивайки много радости от живота и изкривявайки мисленето си от твърде рано и затъвайки в сивотата на ежедневието. Но това бледнее пред другия плашещ факт (защото предното има донякъде своето финансово оправдание, поне в някои случаи) - желанието за изграждане на собствено мнение. Желание създавано едва ли не насила с бруталното престараване на изграждане на "личност". Пълното несъгласие с чужди мнения, факти, причини, виждания и тн без никаква причина, а просто за да изглежда, че си достатъчно "зрял" за да имаш свое мнение по въпроса е за мен една от най-големите глупости, но и най-често срещана. Нямам предвид че е лошо да имаш свое мнение, но то трябва да се крепи на някакви основи, да бъде изграждано постепенно с време и опит, а не 1 ден да се събудиш с решението, че вече знаеш и можеш всичко и не ти пука кой какво мисли по даден въпрос. И като за финал нещо което взима ефекти от първите две, а именно масовото желание всичко да си вършиш сам и със собствени сили, защото така изглеждаш можещ, знаещ, напрао си ебаси пича, без да ти пука дали ти е коствало 3 пъти повече време от алтернативния вариант или е станало 2 пъти по-зле, важното е че си си го свършил сам и си героя на деня и си спокоен, че винаги когато ти се наложи ще можеш да се оправяш сам без да ти пука за ситуацията около теб,но. Винаги има 1 "но" (лудото клише) къде остават близките, хората които те обичат и които ти обичаш, къде остава взаимопомощта. Не е ли точно това един от главните "плюсове" да имаш такива хора около себе си, а именно да ти помогнат, когато имаш нужда - пряко или просто да се подпреш на тях когато се умориш и да ти вдъхнат нови сили да продължиш, но не както решаваш си че сам можешп и по този начин дори се отдръпваш от тях, отблъскваш ги и после седиш и се чудиш защо е станало така.
Който разбрал разбрал, незнам дори дали и аз се разбирам, но до тези заключения ме докараха не някакви единични факти, а съвкупност от действия и мисли - някои мои, на някои мои близки хора + неща с които се сблъсках -нека го наречем обобщено - в медиите.