Мина още един мой ден с уникален завършек. И откривайки факта, че винаги в някакви не особенно приятни и изнервени/натоварени за мен моменти се случва да има концерт на Пърпъл. Предишният, преди 3 години, дойде точно по-средата на изпитите ми за кандидатстване, но въпреки това пропътувах цяла България за да отида и след това изобщо не съжалявах. Този път ми беше направо по съседски само на някакви си 5-6 спирки с 280, но като че ли чуденката дали да ходя беше малко по-голяма. За радост направих отново правилният избор и отидох за първи засега път повторно на концерт на небългарска група. Изпелнен с не много приятни емоции и залят с мисли се запътих към концерта от който честно казано не очаквах нищо по-впечатляващо от предишният. Но всичко това започна да се променя рано-рано. Цялото ми настроение започна да се променя осигурявайки билет за 1 приятел който е 10 пъти по-фен от мен (да не е и повече), като се има предвид че билети нямаше от поне месец и колкото и егоистично да звучи тази постъпка повиши моето и поскапано настроение. Събирането с хора с които рядко се виждам, а значат много за мен допълнително извъртя релето в мен. След по 1 водчица и малко кибик на Плиска се отправихме към залата, зала която свързвам с много добри спомени, а именно така залегналите в сърцето ми Korn. И въпреки частичната промяна в настроението ми още бях някак си негативно настроен за концерта. Ранното отиване ни помогна, въпреки че кибичихме адското време на студа пред залата и на задуха вътре, да се намъкнем много отпред дето се вика да усещаме плюнките на Гилън. Последваха странно яките парчета пуснати от DJ-a (Pearl Jam, Rage against, Oasis, Korn) и малко трудното издържане на група Конкурент (с 2-е си култови бек-вокалистки:) ), които ме накараха да обикна БТР, които в сравнение с тях са мега добри и да направим кавър версия на припева "дай ми време, за любов ти дай ми време" променен на "дай ми пърпъл, махай се и дай ми пърпъл", с който зарибихме поне 10-15 души наоколо които с усмивка на лице започнаха да го припяват вместо оригинала. И след всичко това дойде същината на вечерта, която започна малко плашеща с остригания Йън Гилън в стил Владо преди САЩ, но това че е остриган и че вече минава 60-е не му попречи да прави уникални неща. Изобщо бях смаян как хора на възраст 50-60+, които са били под сериозното влияние на алкохол и наркотици (най-верояно) могат да бъдат толкова жизнени и себеотдаващи се. След типично малко по-спокойното начало, се заредиха някои от най-големите им хитове , но най-доброто беше, че нямаше значение известна или не чак толкова е песента - цялата публика пееше, пляскаше, крещеше, мяташе дрехи и тн. или казано с 2 думи - се размазваше - нещо което беше оценено и от Гилън, който през цялото време не свали усмивката, стигаща от ухо до ухо, от лицето си, усмивка която някак си неусетно се прехвърляше и върху теб. Точно тогава цялостното ми настроение смени коренно своята насока, след всичко това нямаше начин да не се почувстваш значително по-щастлив, спокоен и повече непукист. Солата на които седиш със зяпнала уста и се чудиш как по дяволите може да се прави това и цялото отношение към публиката просто допълнително нажежаваха атмосферата и подготвяха финала. Самият край беше избаран от всякъде - Space Truckin, Smoke on the Water, а след солидно крещене и пеене на публиката бис включващ - Hush и така желаната и скандирана Black Night, с която всичко свърши и чак някак си се чувстваш гузно да мрънкаш за още защото виждаш умората по лицата на тези хора опитвайки се да дадат всичко от себе си за твоята наслада. Последвалото класическо хвърляне на предмети завърши с 2 доста интересни случки.
1. В човек от компанията попадна перце на Стив Морс, което е може би най-добрият спомен от такъв консерт.
2. 2 мацки се биеха за хавлия хвърлена от Гилън, дърпаха я 10 минути поне падаха ставаха, но никоя не пускаше направо Girls fight, който снимахме и на който се смяхме.
И като заключение мога да кажа, че за мен Пърпъл са група от която всички мега звезди в днешно време трябва да се учат: нямаше нито 1 песен която просто изсвириха, с всяка имаше заигравка или с интро или с припев или с пеене от публиката или с промени в мелодия и тн.; връзката публика-група беше на невероятно високо ниво и то не постигано чрез класическото "вокала насочва микрофона към публиката и тя пее" не това се случи само в 1 песен, а просто чрез жестове, поведение и взаимно уважение; въпреки своята възраст концерта се доближи до 2 часа (по мои сметки беше 1:50), което надминава всички на които аз съм присъствал напоследък.
ПП: Дано дойдат пак, а дотогава все ще са намери на какво друго а се понасладим, макар и най-верояно това да беше последният ми голям консерт за тази календарна година през която не мога да се оплаача, че имаше липса на такива.
ПП2: След като изписах всичко това веднага след като се прибрах за да не изпусна някое впечатление, макар че бях мега гладен, вече мога да седна да хапна слушайки Child in Time (която за жалост никога няма да мога да чуя на живо). От мен лека нощ и дано всеки намери нещо такова което съвсем неочаквано да поставя усмивка на лицето му.
