Хубав дей

Днес ми се случи едно много приятно дежа ву, за втори път в съзнателният ми живот, а именно да се прибирам към вкъщи ухилен до ушите без да мога да обясня (в по-малко от 10 минутен разговор) ако някой ме попита защо. Та днес ходейки към спирката на 94 в 7 и нещо (доста късен час за край на работния ден ама аз сам си бях виновен заради своята глупост и завеяност:) ) вървях и не можех да отлепя края на ухуилените си устни от ушите си. И защо - ми всъщност и аз незнам. Може би защото тотално изтрещял видях около себе си по-изтрещели дори от мен хора с които напълно неочаквано си прекарах много добре и може би точно това напълно неочаквано и изненадващо в ситуацията е толкова радостното. И не че съм нямал моменти когато съм се прибирал усмихнат, но за втори път беше без наистина да знам точно защо. А също и се върнах мислено в първата ми подобна ситуация, точно преди 3 години, 2 месеца и 1/2 - априлската ваканция (последната ми пролетна ваканция :( ) педи кандидатстването. Един дълъг ден започнал с уроци по математика бързо хапване на крак и бегом при Чаушев за да рисувам разни подло проникващи един в друг кубове. А там култова компанийка моя милост, адаша Пенов, Отеца, Рай, Гач и разбира се Чаушев, мисля че тогава за първи път се сблъсках с ситуацията Рай + Гач в пауър и съжалих Отеца, че ни познава. Ден в който рисуването почти липсваше, валя уникален град (все още май не съм виждал по-големи топки лед), търсихме уиски да не става зян леда и много други подобни простотии които не си спомням. Всичко това свърши с класическите Чаушеви вечери (само който е бил там след 8 часа когато са останали малко хора знае какво имам предвид) и прибиране с рейса в който след като си взех билетче установих, че съм останал само с 5ст (които много отчетливо не подрънкваха в джоба ми защото нямаше в какво да се удрят). И въпреки че се бях смазал цял ден да седя по разни столове, бях отказал някакво пиене рпедната вечер за да издържа този ден, карах на едно парче пица, боляха ме очите от взиране, сдухвах се от идващите изпити, вонях на хлебна гума и мечтата ми беше 1 хладен душ все пак там в полупразното 99 сам, прегърнал папката си се чувствах най-щастливия човек на този ***** свят. Такива чувства ме обзеха отново днес, забравих за всички глупости и проблеми налегнали ме напоследък, те станаха някаква незначителна брънка в далечината които ще минат и други ще дойдат, но тези щастливи мигове ще останат в сънанието ми да ме топлят. Или казано обобщено използвайки цитат от джендема - "Хубав дей".
ПП:Даже Tom Yorke беше грубо изритан от плейъра и заменен със Сиренчо :)