Monday, July 28, 2008

Уникално

Металика в София 25.07.2008 или казано с други думи КОНЦЕРТЪТ. Когато преди няколко месеца научих че Металика ще идват в БГ луднах от кеф няколко дни издирвах информация в нета кога къде и по колко ще пуснат билетите за продажба, ходих специално до офиса на фирмата да проверя лично кога ще ги пускат за да съм сигурен че ще си взема от 1-е (освен всичко си бяха и с 10лв намаление:) ) и след няколко дни търчане и ровене си взех сигурно 10-ят отпечатан билет,но... С времето някак желанието и въодушевлението ми за този концерт почнаха да поугасват, малко по малко започнах да го приемам едва ли не като задължение, а не като удоволствие. Дори последните няколко дни преди него не слушах групата на чийто концерт отивам (както обикновенно се надъхвам) ами нормалните неща които ми бучат от плейъра. И тогава дойде денят, много хора ме навиваха да сме кибичели от 3 часа следобед на стадиона, че да сме отпред ... не мерси мен не ми се умираше защото очаквах някакви грандиозни погота отпред. Затова най-мирно си отидох в центъра към 5 и нещо оправих няколко бири и към 6:30 бях на стадиона, а там какво да видя в най-предната зона доста спокойно и сравнително празно. И още докато си купувах бира (където Наско си набара 20лв паднали на земята:) ) 1-е подгряващи започнаха с 30мин по-рано от обявеното, няма лошо нещо не ми се седеше до след 12 на стадиона затова се позарадвах. Пичовете така и не успях да ги разбера точно какво свиреха защото озвучението им беше меко казано ужасно, ама бяха младички и явно с бъдеще ще ги видим след време. След кратка пауза 1-2 екскурзии до кенефите на стадиона където беше яко меле от пикаещи и лигавещи се хора и виждайки как изнасят 1 неадекватен мега пиян тип най-после се понабутах в мелето за началото на 2-е подгряващи - супергрупата Down. И техният звук не беше на нужното ниво, но въпреки това ми оставиха доста добри впечатления което беше и очаквано все пак дори имаше хора дошли не за Металика а за да чуят бившият вокал на Пантера. Типовете изкараха 1 мини концерт някъде към 50мин и бих казал че това беше най-доброто подгряване което съм виждал/слушал, като накрая дори попитаха публиката биха ли отишли на техен самостоятелен концерт - въпрос който бе посрещнат с доста положителни възгласи. Последва едно солидо пренареждане на сцена и техника и като качество и като продължителност, но си струваше - звука който изкараха Металика благодарение на това пренареждане беше най-чистият звук който съм чувал на концерт всеки инструмент се разграничаваше лесно на моменти вокалите малко се губеха, но това май е типично като цяло за концертните изпълнения. Най-жалкото на това чакане беше музиката за фон от местните dj-и и то не заради качествотро си - музиката беше супер добра ама я бяха пуснали толкова тихо че дори хората отпред едва я чуваха. Когато вече се постъмни към 9 часа както беше официално обявено всички започнаха да препират за началото на шоуто и когато 1 тип с камера излезе на сцената и започна да снима н към публиката а навътре се разбра какво следва. И от този момент нататък аз си възърнах първоначалното желание, плам и радост от това че съм на концерт на Металика. Още с излизането си започнаха с здрави и силен звук и подбрани така песни които не дават миг покой на публиката. В началото ми се струваше малко странен факта че не правят никакви паузи между песните, дори не даваха време на публиката да се порадва, повика и поръкопляска след края на дадена песен ами почти веднага хващаха следващата, но после изобщо не съжалих за това, защото по-този начин изпълниха повечко песни и направиха така че феновете им да стоят трудно на краката си не получили никаква почивка за тези 2 часа. По този начин с минимален контакт с публика почти никакви приказки между песните ми позволиха да запомня този концерт не с някоя култова фраза, четка към публиката, лигавня или нещо такова, а с най-важното - със самата музика. А за музиката какво да кажа само най най. Дори в най-смелите си мечти не съм очаквал такъв сетлист, Никакви песни от задаващият се албум, никакви от St anger и само 1 песен от албумите след 90г т.е. с 2 думи - яко класики. И това си повлия защото 50 хиляди гърла се драха от началото до края на концерта и без никакъв проблем James можеше да си вземе 1 столче да поседне и изобщо да не си отваря устата през цялото време защото още на 5-10 секунда от интротата на песните вече стадиона ги подемаше и като ритъм и като текст. Незнам как е било по-назад и искрено се надявам да е било подобно на като при мен и хората които са били дошли да чуят "ти повече не си ми майка" да са били наистина малко, но около мен всичко живо се размазваше на всяка 1 песен. Дори на Sanitarium която сигурно беше в сетлиста за малко поуспокоение и мирване на публиката на припева изобщо не чувах оригиналните вокали. И както всеки на всеки концерт и аз исках няколко други песни от които най се учудих че не изпяха Battery, а за Fixxer и Turn the Page си знам че не ги вадят по концерти, но все пак съжалявам че не ги чух. Разбира се най-голямо шоу си стана на Master-а и на финала със Seek & Destroy чакана от много хора 9 години. При прибирането на групата не се викаше "още" "more" или нещо такова а целият стадион скандираше "Seek and Destroy" и след като не попадна в първите две песни на биса направо си имаше отчаяние че пак ще се рамзине без нея, но точно тогава James в май единственото си по-дълго говорене изръси "Виждам че искате още 1 песен" и след заигравка с публиката с въпросът кой на колко концерта на Металика е бил изкрещя "и сега специално за вас Seek and... от тук нататък вече не го чух доста време защото бях в страната на крещящото щастие кръжащо навсякъде около мен и не само това че ипълниха песента ами и това че го направиха да изглежда все едно попринцип не я изпълняват и сега само заради нас ще я изсвирят макар на всички да им беше ясно че не е така си беше яко. Но други 2 песни оставиха най-силни чувства в мен - For Whom The Bells Tolls която си м ие най-любима и на която спокойно мога да кажа че за 1 път в живота си крещях истерично от кеф и One която беше за мен най-добрата песен за концерта не само заради уникалните пироефекти (и на Fuel имаше ама на One къртеха просто) ами и затова че разбрах че всички критици обвиняващи James че остарява няма глас и тн плямпат глупости, защото на тази песен показа че има още много какво да даде на феновете си. Другата ми приятна изненада беше Трохилио или както там му е сложното име:). Когато го взеха в групата не вярвах дас е върже в старите парчета, мислех си "ОК нови с него да и без това ще звучат иначе ама старите няма да може да ги изкара", ама пича доказа че който си може си може и направо къртеше с баса през цялото време а и накрая като каза благодаря на български с някакъж уникален акцент направо ме пръсна. Иначе любимият ми момент за концерта си остава обръщането на James с гръб към публиката и огромният екран който показваше само ръката му която правеше жестове повтаряни от десетки хиляди ръце по стадиона.
И отново ми се потвърди правилото че където и когато ходя ненадъхан и без огромни очаквания си прекарвам най-яко и тези моменти остават в съзнанието ми защото това определено беше най-добрият концерт на който съм бил (и не само като музика бих добавил организация като време започване и тн и ефекти - мога да ги сравня само с тези на Tool ама тук бяха малко по разнообразни) и незнам скоро нещо ще го мине ли. Пробрах се без глас, на другият ден не можех да си стъпвам на 1-ят крак от преумора и за 2 път ми се случи да не усетя дъжд който се излива над мен в продължение на 10мин преди някой да ми го покаже. И като за финал чакаме хората които ни показаха защо са толкова големи да дойдат отново и да опрвдаят очакванията ми които имам след като чух демото на новия албум звучащо доста прилично, както с удоволствие чакам и Down да дойдат за някой самостоятелен концерт до нови срещи и нови такива дни превръщащи се в рай за някои хора облечени в черно и наливащи се яко с бира.