Странни(хубави) дни

Мина още 1 уикенд (ей тая дума винаги ми е звучала тъпо) който този път се изрази в комбинацията петък-събота за мен. И може би най-точното му описание е странен :). То не бяха странни решения, странни пътувания, странни усещания, странни разходки (и малко болезнени ама който има мозък да излиза в 3:30 следобед :) ), странни гледки,1 Марто който си е странен без дори да прави нищо странно:), странни срещи, странни(нетипични) посетители в очото, странни таксиметъри, странни сънища, странни часове за събуждане и май това е основното и тъй като всяко (май почти всяко ама айде да не нарушавам идилията) странно нещо е същевременно хубаво и приятно мога да кажа, че изкарах 2 много добри дни и няма от какво да се оплача :).
Е аз винаги имам от какво да се оплача всъщност - можех да изпълня някой идеи, можех да кажа някой неща, можех да свърша ще някоя "задача", можех и да изпия още някоя бира :), ама това са дребни неща спрямо цялото.
И мога да кажа до другото ми идване или като резервен вариант посрещане :)

ПП: Це внимавай какво говориш и правиш, че напоследък усещам някакви странни сили в теб които предричат или усещат разни мисли и случки (някои ти ги доказах за други се усетих тази сутрин), така че по-полека :)

Айляк - безделник, човек без работа, като прилагателно. Като съществително - безгрижие, бездействие. Пример: Абе, Гошето е пълен айляк, по цял ден нищо не прави. Като го няма шефа тия дни в офиса го бичим пълен айляк. Етимология: Пловдив, по непотвърдени данни.
Това е описанието на това което правихме (бичихме) (поне аз надявам се не само аз) последните 2 дни, но среед цялата светла картинка нещо липсваше да е айляка пълен и това "нещо" май се оказа някой и не просто някой, а 1 моментен шваба с когото винаги айляка е тотален, ади човек като се върнеш щe изайлячим света.

Когато ти не си ти

Когато нещо с което се занимаваш не върви като хората захващаш друго, когато и с него се получи така подкарваш трето или упорстваш върху първите 2, но когато абсолютно нищо не ти спори се замисляш дали проблема не е някаде в теб и отчаяно искаш да го намериш и да опиташ да го разрешиш.
Когато не се чувстваш на мястото си там където си отиваш другаде, когато и там започне да ти е некомфортно пробваш отнова да се преместиш, но след като и там започнеш да се чувстваш некомфортно ти минават мисли от рода "дали някъде на този свят има място където да се чувствам себе си и на мястото си"..
Когато се чувстваш излишен сред хората около теб се запознаваш с нови и различни хора и започваш по-често да бъдеш с тях. когато и сред тях започнеш да се усещаш като натрапник отново се опитваш да смениш поне временно околните, но ако пак почувстваш същото започваш да се питаш дали има някой на този свят с който можеш да прекараваш времето си без да изпитваш отрицателни емоции.
Когато човек който обичаш и на когото вярваш развали всичко това ти става тъжно, когато още някой постъпи така ти става болно, но когато това се превърне в постоянна практика започваш да се чудиш има ли някой на когото изобщо можеш да се довериш и на когото можеш да кажеш, че го обичаш (във всеки 1 смисъл на тази дума).
Когато като се позамислиш те налегнат неприятни мисли не е приятно, когато те се повторят заочваш да си мислиш че става нещо, но когато останат постоянно в главата като че ли вече оставаш подвластен на тях и трябва да се бориш за да не са с теб ежедневно.
Когато всичко това ти се скупчи наведнъж на главата започваш някакси да се притесняваш какво си ти и какво по дяволите дириш на този свят, кой те е изпльокал тук и защо всичко свързано с теб е толкова прее***о, ако успееш да се изправиш срещу целия свят и най-вече срещу себе си би било добре и който успее трябва да получи тотал респект, но лесният начин е да се затвориш в себе си и да се опиташ да изключиш каквито и да са мисли свързани с това като по този начин се почувстваш по-добре за кратко и по-зле след това, но избегнеш най-рудното - да се изправиш срещу проблемите си. Това бягане от реалността можеш да постигнеш по много различни и разнообразни начини, н ефектът от тях е все същият.
Когато всичко това се настани толкова дълбоко в теб, че дори и когато има светъл лъч и нещо се получи добре или се случи ака че даа трябва да се почувстваш добре то ти не го възприемаш така, защото си толкова свикнал с непрятното, че приятното ти е непонятно, чуждо и някак си неприемливо то какво остава тогава.
Когато (ако) всичко или част от всичко това смени своя ритъм и се завърти на 180 градуса тогава дали ще можеш да разбереш или просто ще го почувстваш като една друга малко по-различна, но все пак неприятност.

Карлово

ей ме на вече у дома и на всичкото отгоре и с и-нет след малко перипетии ама какво да се прави мързливи хора бачкат тук и там:)
Та от няколко дни ми идват какви ли не идеи за писане ама май ги отхвърлих всички ище ударя нещо кратко и ясно
1. Честито на всички приети Чаушчета пак им е***е всички близки и далечни роднини (ама доколкото разбрах рекорда си остава наш) айде 2-а честитка в събота :)
2. Последните 3 седмици от престоя ми в софия бяха най-добрите от 2-я семестър и можеха да намерят достойно място и в йласация от 1-я дори:). Отдавна не ми се беше случвало ама отново не ми се прибираше - смятам че това е достатъчен показател. А иначе като се замисля май няма нещо кой знае колко изпъкващо като събитие, като изключим балкана (за който мислех да пиша нещо дълго ама му се размина:) ) и все пак се чувствах добре странно, но приятно:)
3. Лято е - само хубави работи да се случват на всички в личен и работен план и да изкъртим балкана през септември пак:)
Айде до тук че пак почнах да се отплесвам:)