Четвъртък 22.06.2006 13:38

Седя си аз пред компа хапвайки и решавам да попиша за деня дотук, а той изобщо не бе лишен от емоции.Започна се със ставане в 7:30 (вчера си мислех че това скоро няма да стане ама ето на:) ), редовното будене на "n" души (ей тез хора нямат ли си будилници та използват мен)след това се мина на класиката 1 изпуснато 94 заради гъча от хора и натъпкване във следващото чудейки се как по дяволите този малък рейс побира толкова хора, след слизането и проверката всички части от тялото ли ти саа на място или някоя е останала м/у хората в рейса идва времето за последната заверка (за незапознати хора - трудност във ВИАС: заверка>>>>> изпит) чакането от час и нещо бе леко неусетно поради всеобщото полузаспиване и изтъпяване (мале човек като не е спал колко тъпотии му идват в главата това трябва да се даде като идея на учените да го изследват) минаваме и някакси още не осъзнавам какво, но в мен се заражда 1 странно чувство - такова някак си весело, дори леко надделяващо над нуждата от сън, минава се през фазата на оставяне на книжката в канцеларията където насти Настя отново ни се скарва за сума ти неща (хм май по тоя признак ги избират тия по канцелариите и ако 1 ден е весела и не се кара на никой я гонят и търсят нова) и следва вече не просто класика, а направо култ - бирица на терасата на 11-я етаж (кой не знае 11-я етаж, кой не е пил бира на него) и дори това че си чакахме да ни върнат рисунките 2 часа а накрая ни казаха че сме чакали напразно не свали тъпата идиотска усмивка от лицето ми и вече леко започвам да усещам защо се чувствам така, но все още не съм проумял напълно (ей баси понякога мнго бавно загрявам:) ) но след прибирането в студентски и хапването на 1 кашкавалка от джумаята (дали пъйк тя няма магически способности) осъзнавам какво е станало днес
2-И КУРС СЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪМ
1:52 мале колко бавно пиша като ми се спи айде лека нощ.

Музика

Имало едно време един музикален фен който си слушал едва ли не навсякъде музичка и много се кефил да ходи на концерти. И ето че се появила идеята да ходи пак на концерт ама не на нещо което слушал всеки ден, а на нещо по-странно спрямо неговите музикални предпочитания. Но самата идея надделяла и не му трябвало много за да си вземе билет без дори да е особенно запознат с творчеството на музиканта. След тежки пътувания и битки успял да се сдобие с ценната хартийка и то не каква да е ами от тези по-специалните(по-евтините) и оставало само да изчака 3 месеца докато дойде време за концерта.

3 месеца по-късно...

Ето че дошло време за концерта, време не особенно подходящо за подобни разкарвания през девет планини в десета, но това било без особенно значение, защото целта била само една и той бил готов на всичко за да я постигне. След определени перипетии по пътя мястото на събитието било достигнато навреме и заветната цел била изпълнена. Самото събитие било изпълнено с положителни емоции и надхвърлило първоначалните очаквания на нашият герой, който в леко еуфорично състояние след това се пляснал по челото и си казал:
"Баси тва не ми се случва за първи път да отида на концерт така да се каже неподготвен (незапознат с изпълнителя) ама въпреки това винаги съм си прекарвал мега хипер трипер яко, затова дадат ли ми изгодно предложение за ходене концерт не трябва да го отхвърлям пък времето ще покаже дали ще се запази вярна тази теория"

"Денят на детето"(или по-точно на "детето в мен")

Хм ми мина още 1 празник. Ден изпълнен с емоции и какви ли не простотии, то не бяха тераси на 11-я, то не беше наливане на Маргото, то не беше пиене на бира с гръцките култови личности и тн. Като за капак на всичко се получи и детското парти със солидната идея и достатъчното хора да се включат качествено в простотията. Но на фона на всички тези весели неща, докато около мен подскачаха хора всички направени да изглеждат на 1/2-а от възрастта си усетих, че някакси колкото и да се опитваме да върнем детските радости чувството сега е различно, и че колкото и да не ми се иска да си го признавам и колкото и да ме боли от това имам чувство че губя част от детското у себе си, нещо което не съм искал никога да се случва. Дано този процес не продължи защото ако загубя детето в мен загубата ми би била огромна.