Изгубено - Намерено:

Тази вечер си върнах част от това което ми липсваше напоследък. Именно вечерите в които седиш с приятни хора около 1 бутилка и не правите нищо освен говорене на интересни теми и унищожаване на бутилката което продължава до пълно изтощение физическо или психическо и заспиване. Нещо което бе едва ли не ежедневие до края на 1-я семестър и което скоро не ми се бе случвало, но за радост отново имам чувството, че се връщам в своя коловоз.
Мерси Денита, надявам се и на вас да е било приятно изкарването на вечерта.
ПП: И допълнителна благодарност на Гачко който беше в "н" часа в ицекю-то и доразвесели моята изтерзана душа :)

Асоциации:

1 идея се върти из моята глава от доста време, но все ме домързяваше да я осъществя. Ето че и нейното време дойде:). Това е малка игра на асоциации, виждате имената и с/у тях написвате 1-то което ви идва на акъла (познаването на хората е бонус:) ) и 1 малка молба без асоцииране на своето име. Ми да се посмеем:
-----------------------------------------------------

Аз ---------

Владо --- Респекта

Гач --- Наргиле
Дени БС ---Падащи тоалетни
Денито ---Спане на филми / "Айде да не спим тая вечер"
Ива ---Рижо
Лазаров --- Простеене
Маргото --- Вързване на глупости
Марто --- Летяща коса / Стоп
Рай --- Арт
Саша ---Сериозност
Станчата ---Кефали
Стенци ---Постоянни пътувания до Пловдив
Цецо ---Комерс / Идейност
Чолаков ---Закъснение / Кражби :)

Кой ли съм аз

Днес в 1 книга (специални благодарности на човека, който ме зариби да я чета, той си знае кой е :) ) прочетох 1 фраза която веднага се заби в съзнанието ми и след кратко усмисляне разбрах защо, защото чувството описано там съм го изпитвал и то не веднъж, но никога не съм намирал точните думи да го опиша и ето че съвсем случайно ги открих по-малко от 12 часа след последния път когато се почувствах по този начин:


"гледах високия пропукан таван и в продължение на петнайсетина необикновени секунди наистина не знаех кой съм. Не се уплаших; просто бях някой друг, странник, животът ми като че бе населен с духове, живот на призрак."

Малките - Големи неща в живота:

Днес реших да отида на дипломирането на завършващите на тези които вече притежават титлата архитект. И макар че не познавам никой с изключение на брата на Марто (който не беше там) си изкарах доста интересно вкарвайки се в странен филм. След последните няколко дни които бяха смесица от възходи и падения, от положителни и отрицателни чувства, от радост и гняв, престоя ми днес в аулата на тази "церемония" ме изпълни с много чувства и емоции без основна видима причина. Там усетих какво могат да ти донесат "малките" неща (които май в последствие се оказват не чак толкова малки) и за пореден път осъзнах, че точно те те карат да се чувстваш жив. За престой от 2 часа и 30 минути на 2 пъти бях на границата да с разплача и то не от мъка, а просто от това че се сблъсках с 2 неща които като че ли бях започнал да пзабравям и да се съмнявам колко все още съществуват.
1-вото от тях беше сравнително в началото когато след като всички там висши елементи се изредиха да поприказват (признавам си имаше доста добри неща които се казаха колкото и да ме дразнят разните му "соц"-ове дето бяха) дойде време да отличат и наградят най-добре справилите се дипломанти и разбира се аз с моя песимизъм веднага реших, че ще наградят най-тъпите неща (преди 2 дни бях висял 2 часа да разглеждам дипломните работи от тази година и имах доста добра представа в/у тях т.е. приблизително помнех тези които ми харесват и тези които ме отвращават как са озаглавени и на кой са) , но не стана така в началото от самият Виас наградиха някакви които почти нищо не ми говореха т.е. не са ме били впечатлили нито с добро нито с лошо, но всички други награди на СБА (съюза на българските архитекти), на разни фирми, наради на името на големи български архитекти и други бяха връчени на проекти които ми бяха допаднали, неща в които наистина имаше и идея, и стил, и изпълнение, а най-доброто беше на 1 пич който беше направил дом за деца без родители по уникален начин подобие на веригата от молекули в някаква клетка и иизпълнено от кубчета наподобяващо детски конструктор, та на него присъдиха и най-добрата награда според мен, тя не беше материална(нямаше финансов оттенък), но получи право да участва в някаква група за конкурс за проект заедно с някои доста изявени имена и честта да открие с реч представянето на 1 картина (ужас изхвръкна ми от главата на кой беше :( ) в галериятаза чуждестранни изкуства с име "Архитектурата". Това върна донякъде вярата ми че все още добрата работа се цени, а не само на кой се подмазваш и кой познаваш и че все още има хора които уважават не материалното, а душевното и това което може да ти послужи в бъдеще.
2-ят много силен за мен момент беше когато започнаха да раздават книжките на завършилите, в техните очи се четеше чистата, неподправена и истинска радост, нещо което напоследък като, че ли се среща все по-рядко в този свят пълен с фалш и интриги. Така последните 15-20 минути от престоя си там аз седях и гледах в 1 точка със странна усмивка на лицето, която олицетворяваше интересното ми преживяване, и опити да спра сълзите напиращи да потекат от очите ми.
Точно такива на пръв поглед малки и безсмислени,но силни емоционално неща могат да те заредят с енергия да продължиш, да гледаш по-весело на живота, да продължиш да преследваш целите и мечтите си и най-простото, но понякога толкова трудно да се усмихнеш.

Ден след ден:

Храстът казал на дървото
слез и ниско залегни
виждаш буря се задава тук до мен и ти се наведи
ще преживеем дружно с тебе братко
ще се скатаем от дъжда студен
ще оцелеем сладко, сладко
ден след ден. ден след ден
Дървото клоните разклати
погледна тъжно старата гора
обрасла от досадни храсталаци
вещаят бури а цял живот пълзяти
оцеляват сладко сладко
ден след ден, ден след ден
и така животът продължава
вечният си мъдър кръговрат
някои постоянно оцелява
защото други срещу бурята стърчат
ден след ден, ден след ден
ден след ден, ден след ден
ден след ден, ден след ден

Take me down to the paradise 36-и блок:

Ето малко информация и за рожденния ден на Райчо. С малко по-солидно от нормалното закъснение, но нещо нямах никакво желание и муза за писане напоследък, ама ето че няколко обешания и малко добре свършена работа върнаха това желание (уф пак взех да се отплесвам). Та дойде време и нашия райски събрат да остарее в студентски град. Това че ще си изкараме добре беше вече подразбираемо и не учуди никой, че стана така. Одисеята по правене на подарък обаче не мина по-план :). Макар да беше измислен отдавна, набавянето на материали се оказа сериозен проблем, а свързването им в нещо смислено също не беше леко, но в крайна сметка с малко закъснение (т.е. към 10:30 вечерта) всичко бе готово и Денито "долетя" до стаята на Рай с ангелски крилца на гърба и ореол на главата подкрепяна от "Този Рай води в ада, този Рай води в ада... :). Това че домакинката се направи на интересна и не успяхме да осъществим нещо солидно в читалнята не попречи изобщо, защото стаята се превърна в площ с "избухващи" по нея хора, които се забавляваха, прегръщаха, поздравяваха, пяха, танцуваха, пушиха наргиле, пиеха, незнаеха къде се намират и тн. Някой дори щяха да се пребият (в тази бройка и аз) на разлятото шампанско от предната вечер пред стаята, шампанско което заедно с 1 странна торта отбелязаха същинския рожден ден 5-и Март 01:20 часа. Като резултат на всичко мога да кажа, че се надявам Рай да не реши да изпробва дали крилата работят, да слуша с радост ПИФ и Остава, че се радвам че го зарибихме по някой песнички култови за нашия loser тим и че се надявам скоро да нямам толкова брутално главоболие както на 6-и Март. И за финал нещо между пожелание и молба: Рай тъй като си райско създание ще станеш ли наш ангел пазител?

Асоциации:

First Reaction Survey Take This Survey at Quizopolis.com Relationships приятели Your Last Ex :( Power spell power Food пица Drugs трева The President of the usa War S.O.A.D. - Boom Cars Стоп Gas Prices скъпоооо Halloween f I Could Fly Religion Атеизъм Politics Идиотизъм MySpace Аз и моите близки Worst Fear Such a Lonely Day Marriage не мерси Sex :) Fashion Цецо Brunettes Уау Redheads Още по-Уау Work догодина Football Aston Villa Animals Най-верните създания Vanilla Ice Ice Ice Baby Porta Potties ? Pajamas Б1 и Б2 Pictures Стара Планина Take This Survey at Quizopolis.com

3-и Март:

Ден който тази година освен по традиционнния начин ще запомня и по още 1 специален начин:

1-ят - традиционният е важността на този ден за всеки 1 Българин. Това е може би най-истинския празник сред своите събратя. Не някакви измислени религиозни или сложени от незнам си кой официални празници, дори и над личните празници които за теб са си нещо уникално, но какво са за другите? 3-и е празник за всички, за това как много хора са се борили за да имаме ние това което имаме и някак си не върви тези хора да не бъдат почетени, нещо важащо още повече за тяхното дело, дело позволило ни да сме тук, позволило ни да сме си ние, а не просто част от нещо. Затова днес е според мен най-великия Български ден и не трябва да забравяме това, защото по този начин бихме се обърнали с/у своето минало и бихме станали неблагодарници. Днес освен ден за радост и веселие от постигнатото от нашие прадеди (с малко чужда помощ) е и ден за размисъл (поне аз така го разбирам), ден в който да си дадем сметка какво правим на този свят, каква е нашата цел и как да направи съществуването си по-полезно, по-смислено, такова каквото е било на всички тези които са извоювали нашата свобода, това е тежка и доста неприятна за много хора тема, но трябва да бъде поставяна от време на време. Така че за мен 3-и Март е изписан с големи букви в календара.

2-ят - специалният по който ще запомня този ден е по-обикновен и не толкова важен и смислен, но все пак запомнящ се, а именно ходенето в строежа. Това толкова приятно място в което напоследък се чувствах някак си не на място, защо не знам просто усещане. И последните няколко мой пребивавания там бяха сравнително кратки, не особено забавни и някак песимистични, но днес всичко се завъртя с главата надолу. Точно на този велик ден аз изживях 1 от най-добрите си осещения в строежа. Поредното отиване "за 1 бира" което обикновено завършва с махмурлук на другия ден (а дано този път не) престой с добра компания, с интересни теми за разговор, да не забравим алкохола, а музиката просто избруталя по някое време. Около 12 минаха на БГ парти а точно в 12 пуснаха и химна на който хората присъстващи в почти запълнения строеж деряха гърла и имах чувството, че съм на стадион Васил Левски, химна бе последван от най-доброто от БГ музиката в насоката на това което се пуска в строежа: Контрол, Хиподил, Милена и тн. и точно когато бяхме решили да си ходим 1 песен или може би е по-правилно да кажа ПЕСЕНТА ме накара да остана, а тя беше Freak on a Leash - песен която е в личния ми топ3. След нея последваха още солидни парчета които доведоха до още бири и така след 2 хот-дога за 1:20лв съм си у дома с леко замаяна глава, приповдигнато настроение и желание за писане в най-доброто време за това (както беше казал Марто) 2-3 часа посред нощите.

Макар 2-те части на този пост да са някакси крайно различни за мен те са солидно свързани не с някаква логика, тематика и тн, а просто с чувства и усещания.

Най-лесният начин да загубиш сънят си:

Влизам си аз тази вечер в avtora.com да видя какво ново в света на музиката и какво да видя списък на групите идващи в България през лятото:

1 юни, стадиона в Каварна, Apocalyptica
12 юни, стадиона в Несебър, Sting
30 юни, стадиона в Несебър, Alice Cooper, Ronnie James Dio, B2 (Русия) + две световноизвестни рок групи
8 юли, стадиона в Несебър, Nazareth, Joe Satriani, Eric Sardnias
25 юли, стадиона в Каварна, Whitesnake

След като прочетох това и след няколко минути време да се осъзная сънувам ли или това наистина е така започнах да откачам. Толкова изпълнен с очакване не съм се чувствал отдавна с върховно удоволствие бих отишъл на 4 от тези 5 концерта и ако това се сбъдне няма да мога да си нмеря място от радост. Като за допълнение това го намерих не кога да е, ана 3-и март празник за който мисля да пиша отделно. Но хайде да не избързвам защото обикновено нещата които най-очакваш и за които най-се подготвяш накрая нещо се прецакват. За мен си остава проблемът откъм съня защото след такава новина последното което мога да направя е да заспя. А какво ще стане ще си проличи лятото дотогава остава надеждата и нечовешкото очакване за 1 шеметно лято (както се казваше в 1 реклама въртяна на 1 друг концерт :) )