Tuesday, February 28, 2006

Fun Lovin Criminals & their BG fans (ние):

Както Марто обича да казва най-доброто време за писане в блога си е около 2 през нощта, което за някой хора си през деня :). Мина още 1 запомняща се случка в пребиваването в СГ или иначе казано концерта на Fun Lovin Criminals. Кой ли даде идеята да ходим вече на помня ама тези които приеха идеята не бяха малко. Та така след известни изчисления на финанси и някой достойни за висша математика сметки си взехме билети от строежа (не от другаде а точно оттам) и те се оказаха 1-те 5 билета продадени там. Тези билети обиколиха България във вътрешния джоб на якето на Марто, но за радост все пак стигнаха до крайната си цел. За самия концерт какво може да се каже - класа. Пълна зала, надъхани хора (като имах чувството че съм виждал 1/3 от тях ама това е друга тема) и изобщо идеалната атмосфера за нещо подобно. След малко размотаване и търсене кой къде е накрая си намерихме добро място сравнително близо до сцената и всичко се започна. Подгряващи бяха (може би 1 от най-добрите избори за този концерт) Panican Whyasker (тук няма как да скрия симпатията си към тях), група която смятам, че всеки заинтригувам поне малко от некомерсиалната БГ музика трябва да знае, група която поне за мен подгря идеално особено с парчето Showbiznes като за последно преди да отстъпят сцената за подготовка на така очакваното събитие. За радост музиката в паузата за подготовка на техниката бе добра (не като на концера на Purple лятото) и поддържаше добитото вече настроение. И тогава всичко изригна когато Fun-a се появиха с костюми стил филм на Тарантино и донесоха още 1 асоциация за феновете на киното.
Случи се това което според мен е най-важното на 1 концерт: публиката да се изкефи на изпълнителите и не по-малко важното - изпълнителите да се изкефят на публиката. 2-то мисля че се случи по много причини не само изречените думи, а и усмивката която не слизаше от лицата на 3-та, както и 2-то излизане на бис, Brake-a на около 200кг-ябарабанист и самото им поведение. Имаще си просто всичко което може да поиска човек по-нови песни и класически техни песни, по-живи бързи песни и такива които действа директно на сърцето ти, имаше и кавъри които допълнително раздвижиха атмосферата, а мнго добър беше и ефекта с обясненията преди почти всяка песен за какво става дума в нея/с каква цел,тема е писана и тн. Който е заинтригуван от setlist и някакво друго инфо: http://www.avtora.com/news/nowini/fun_lovin_criminals_swiriha_otnowo_pred_bulgarskite_si_fenowe
Всичко си беше просто на ниво, а и научихме 2 реклами наизуст (типично за такъв род
прояви) , като добавим и 1 хоум афтърпарти с бира и тематична музика всичко си дойде на
мястото. Единственото нещо за което съжалявам е, че никой не одобри идеята ми да се
разкараме до О!Шипка, където както се оказа после са отишли да разпускат 3-та от групата, но ще го преживея :).
И така мина още 1 струваща си изява на някоя стойностна група, а "трофейте" се трупат ли трупат (билетите), но какво следва оттук нататък планове има за лятото, а надеждата чеще изникне нещо за по-рано не умира:).
ПП: Можем да се надяваме че Fun Lovin ще дойдат и за 3-и път в БГ.

Saturday, February 25, 2006

Историята на 1-та сесия и това което остана след нея:

Всичко започна след РД-то на Цецо(за мен и него може би и по-рано, защото поучихме малко когато бяхме изоставени в СГ, но това може да не се броиJ ) и както обикновено при такъв род празници не веднага, а след 1 ден съживяване.Започвайки своето 1-во сериозно студентско учене имахме малшанса началото да е с тази така любима на всички ни математика.След решението да не се четат лекции(защото 5 страници от тях ти съкращават живота с 1 ден) минахме на кой каквото си е записвал на упражненията и на намерени някакви части от учебници и отделни задачи. Така мъчейки се да схванем нещо и ако някой схване нещо, мъчейки се да го обясни на другите и гледайки приятели (който стана „сесиен сериал”) минаха 1-те ни „учебни” дни. Аз заедно с Денито БС бяхме 1-те на заколение 1 ден преди другите. Отивайки без особена вяра и връщайки се тя като 1 от малкото взели изпита, а аз с 1-ва загуба от университета (временен резултат 0:1) и със солидното чувство, че съм бил пре**** (поради яките резачки дори и за нищожни грешки и повишаването на нужните точки за така бленуваната 3-ка). След 1 бързо минаване през СГ, където за 15-20 минути успях с новини и факти от изпита да спека 7-8 души и след пожелания за успех хванах пътя към Карлово, където трябваше да си видя родителското тяло (не ги бях виждал повече от месец) и да поуча за строителните материали, който се водеше (не на шега) за също мега гаден изпит. Твърдо решен да уча във влакапостинах неуспех, защото настроението ми беше минорно и изобщо не ми се поглеждаха лекции. Това се промени когато на гарата в Карлово ме чакаше баща ми с усмивка на лице и репликата, че 1 архитект ако не е имал проблеми с математиката и не е бил скъсан не е никакъв архитект. Тези думи вляха нови сили у мен и върнаха усмивката на лицето ми, както и „желанието” ми за учене. На другия ден след изпита на всичката друга паплач и след като разбрах, че и от тях 80% са върнати (новина която приех със смесени чувства: от 1 страна съжалявах и ми беше кофти за тях, но от друга, колкото и егоистично да звучи се радвах, че няма да съм сам на поправката) не се сдържах и зжъннах на Цецо и му казах думите които ми каза баща ми и доколкото разбрах после са имали същият ефект като при мен. Използвах времето вкъщи за ядене, сън и учене (което се оказа доста полезно). При завръщането си в София разбрах, че народа точно започва да учи (от тези прословути лекции на Дима), а аз като понапреднал го раздавах по-айляк (в мое отсъствие при смяна на темата от математика към строителни материали са били измислени тематични свалки за станалите култуви инженерки:Пр. „искам да изпробвам якостта ти на опън”, „ела да видиш колко ми е твърдостта по Моос” и др. Които самите създатели трябва да споделят). В този ден беше и така очаквания от нас концерт на ПИФ, където просто се размазахме и освободихме напрежението, но за това също е писано в друг пост (на Цецо). Ученето по строителни се осъществяваше основно в стаята на фиданките, където Марто и Денито учеха по своя собствена програма, аз и Денито БС го карахме кой както може, а другите го раздаваха индивидуалисти и се включваха към нас само ако имат някакви проблеми и въпроси. В процеса на това учене се родиха толкова простотии и идеи за асоциативно учене, че едва ли мога да ги изброя всички, но ще спомена някои:Тревата на Данито, която доста хора повярваха,че е мега силна и държи няколко дни,а тя всъщност беше брана от някоя поляна; Заспиванията докато се учи кой където намери без значение чуждо легло,под и тн; Падането на леглото на Денито – каквото четеш когато падне това ще ти се падне на изпита (не помня сбъдна ли се обаче); Агресивни води – превод на Денито:лайна и пикни; Бигор и травертин – най-великата асоциация която едва ли някой ще забрави: това са бисексуален и травестит а скалите са химично утаени защото любовта е химия; и много други глупости за които сега не се сещам или ме мързи да ги описвам. Този път реда на ходене на изпит беше обратен, като датата на която беше основната група – 2-и февруари, а аз и Денито Бс на 3-и. След като по-обяд ми се обадиха с добри новини (и крещене „ почеши гипсаааа”) веднага литнах към фалшивата дупка където се поливаше изпита, там разбрах основната история: не били при Рибка (която ни четеше лекциите),а при други 2-ма от които 1-я някав див „соц”, който изобщо не гледал какво си писал и питал тъпи въпроси,а оценките при него били 3 и 4 и разбира се колегите от loser тима веднага се нахакали при него, като Чолаков и цецо недоволни от оценките си останаха за повишаване, а училите заедно Марто и Дени изкарали очаквани еднакви оценкиJ, другият дето изпитвал бил 1 образ който понякога ни беше на упражнения и който пишел супер лесно оценки, а на Владо дори като му казал „кажи ми нещо че да мога да ти пиша оценка” и при отговор „копче” му писал 4. Така след изпити доста доста бири на различни места, гледане на „Седем” (уникален филм който бях гледал само 2 пъти преди това) и довършване в строежа, като в промеждутъка успях да направя само някакви пищови (които така и не ползвах) и така бях готов за изпита на другия ден. Изпита протече странно добре и по-малко от 2 часа след началото му с Денито Бс вече пиехме бира в истинската дупка с 6-и в книжките ,усмивки до ушите и смях на всяка глупост + потвърждението на максимата „полят изпит – взет изпит” и като добавка за 2-и пореден ден крещене с Марто по телефона „почеши гипсаааа”. Последвалите 2-3 дена бяха доста бездейни за мен, докато другите „учеха” по основи, тъи като имах 3 дни повече на разположение. Прекарването на 5-и и 6-и е описано в друг пост, като само ще добавя, че ме успокоиха още повече с взимането на изпита след 1 ден (не повече само 1) учене и минимален брои върнати (Владо добре дошъл в нашата партия и Чолаков), което още повече уби желанието ми за учене. След тежките 6-и и 7-и дойде време да поуча малко в деня преди изпита, което се оказа достатъчно за взимането му. А на 8-и вечерта бе мега простотията, вечер в която на някой му хрумна гениалната идея да гледаме порно и то не какво да е а hentai. Тогава се запознахме с великия филм “Bibli black” който остана в нашите сърца и всеки имитираше как на гадната и излиза ***, а пък оттам тръгна и постоянното говорене на главата на Денито „Джазас Джазас Наста Наста Джазас”. И след като отново с Денито Бс минахме бързо останахме отвън да простеем с все още не миналите дойде време и за малко учене за следващият изпит на другия ден по история на изкуството (известен като мега лесен и направо пародия), малко Heroes3 и редовното напоследък гледане на приятели. Изпита на 10-и бе взет по план без особени проблеми, но отново loser тима се изяви като всички се забихме най-отпред, където е малко некултурно да се преписва. Последва правене на подарък и ходене на РД-то на Маргото (да купон у тях, колкото и да не вярвахме сбъдна се), а на другия ден просто уникално отпускащата идилия, която изпитах (надявам се не само аз) при зациклянето на терасата на 11-я етаж след взимането на книжките с нанесен изпита. После започна голямото спиране на тока и голямото изчезване на хора (взелие всички изпити към дома, Чолаков на уроци по математика, Стенци на редвен воайаж до Пловдив, и Марто до Стара Загора с пътуване за което е описал доста и на което сигурно е намразил тенис масите) + големия hate (който по-късно стана известен). През това време Владо учеше по основи, Цецо по строителни, а аз и Денито официално учехме по математика, но всъщност се мотаехме и от време на време пречихме на Цецо. След 1 голямо изпростяване на 12-и вечерта с Цецо изпълнихме обещанието си към Владо да го изпитаме за предстоящата поправка на другия ден и след “n” повтаряния на думата колега (любима на Михов и станала омразна на Владо) му писахме оценка която на другия ден наистина получи, а тази поправка бе успешно взета и от Чолаков. Деня преди изпита по математика с Цецо и Денито си изпробвахме издръжливостта на болка, изчислявахме пари и събирахме за билети за Fun Lovin, а след като се прибра и Марто направихме 1 14.02 парти с вино и любовни смс-и които стреснаха някой хора (Гачкоооооооооо убичами тъъъъъ). Изпитът на 15-и протече със същата песимистичност като 1-я, но този път неоправдана. На писмения пазач ни беше поредния „соц”, но колкото и да се надъхваше не успя да ни попречи да препиваме (което ни спаси). След това изживяхме 1 от най-дългите минути в живота ни, докато разберем минали ли сме или не, в крайна сметка върнаха само Станчата, а някой от нас успяха най-после да завършат сесията си, но и така наечения „устен” не мина без перипетии. На мен и на Денито Владо тройката не ни предложи да ни пише направо 3-и след изкараното на писмения (а трябваше), а трябваше да се мъчим с някакви тъпи и неразбираеми задачи, докато в това време в изблик на радост от взетия изпит Марто и Рай решили да се прегръщат докато скачати коляното на Марто засрещнало междукрачието на Рай, но за всеобща радост Рай запази шанса си да има внуци (лаф използван от Тодоров, че ще се срамуваме от внуците си ако имаме 3-и по математика, като на въпроса му „ами внуците” неразбралата отново за какво става въпрос Дени изръси „ми аз нямам внуци”). Вечерта продължихме със строеж парти, където Марто и денито се напиха доволно и прибирайки се докато аз се изкъпя те трябваше да изпитват Цецо (който не дойде с нас за да учи) за изпита му на другия ден, но когато се качих след има няма 10 минути те вече спяха сладко-сладко, което не ни попречи с Цецо да простеем до 2:30 и доколкото разбрах той е учил още доста след това. На другата сутрин ме ядосаха защото бяхме обещали на Цецо и Чолаков, че ще отидем с тях във ВИАС за морална подкрепа, а алкохолиците сумтяха, почесваха се, похъркваха ужас спят ви казвам, след доста усилия от моя страна и малко викане най-после отидохме до ВИАС, където със солидна наша помощ Цецо повиши значително оценката си (а може би това стана защото учи доста или защото този път мина при Рибка незнам). Денят бе довтршен кой както намери за добре: сън, висене пре компа, филм и тн, а вечерта след доста спопрове и чудене мина под знака на RnB, но не музиката, а ракията с бира, след които аз и Цецо заминахме на заслужена почивка и сладки сънища (неговите наистина са били добри), а другите отишли на купон на 7-я етаж в читалнята, но се оказало, че е яко чалга и се преместили у Рай, където докато Марто и Чолаков си играеи на евреин и хитлерист главата на Чолаков съвсем случайно срещнала ръба на леглото в резултат на което имаше 1 красива черта на челото. На другата сутрин (обед) Чолаков и Денито заминаха към Пловдив, а ние останахме на дипломната защита на брата на Марто, където намерихме „краля на соцовете”, ч от комисията (които бяха на средна възраст 78 години), който нео не знаеше на архитектурна или инженерна защита е и задаваше само инженерни въпроси опитвайки се да оплюе яката сграда, но за радост накрая всичко е свършило добре. Ние не дочакахме резултати, а веднага след като свърши излетяхме за стопа, който се оказа доста успешен, макар, че Цецо отново се опита да спича (1 път заради куките с извадени автомати около нас и 2-и път заради облаците на небето които направиха света мрачен и хладен). Вече в Пловдив видяхме Чаушев за малко, но достатъчно да се посмеем здравата и продължихме в Петното (как сме изкарали там знае всеки ходил с компания от над 20 души).

И въпреки, че датата на публикуване на този пост е късна това го пиша във влака Пловдив – Карлово, след като си отпочинах от Петното. Именно защото тв този влак и по това време осъзнах, че сесията е свършила а с нея и целия семестър преминали в изключително добр настроение (колкото и някой хора да мислят обратното депреса н пречи на това) с някой минимални изключения. Време за което мога спокойно да кажа, че промени част от мен и то което нямам с какво да се оплача, дано продължим в същия дух.

Che’s Crew : UACG 1:0

Tuesday, February 14, 2006

Липсващото звено

Последните няколко дни не мога да се оплача от нищо в моето ежедневие с изключение на това, че по незнайна за мен прчина имам постоянното чувство, че нещо ми липсва, че нещата не са в напълно идеално състояние, че някъде дълбоко в мен има някаква дупка.

Дни прекарани в приятна компания, но някак си колкото и добре да се чувствам усещам някаква липса, а останалото време бе запълнено отново с интересни за мен неща и пак това чувство за нещо недовършено докрай, слушане на хубава музика, която незнайно защо не ми повдига настроението, уговорки с близки хора невиждани от мен от много време, но отново нещо не е както трябва не се чувствам весел от това, а търся това което ми липсва. Опити за учене напълно неуспешни и то не без помощта на точно това чувство което разсейва ужасно, загуба на желание за правене на каквито и да е смислени неща, а само на такива при които мисловния процес бива насочен в 1 посока и не му се позволява да се отклонява и да заработва над някой проблем.
ЗАЩО???
Кое е нещото което ми пречи на това да се чувствам добре да съм в прекрасно настроение и да мога да се съсредоточа над каквото и да е? Опитвам се да измисля, минават ми какви ли не идеи, кои идиотски, кои леко логични, но нищо което да нарека "виновник за това". Дали за това са виновни хора, дали просто някакви външни неясни фактори или си е просто нещо от мен (може би най-вероятното) надявам с да узная скоро за да успея да променя, унищожа или развия причинителя. Дотогава може да не съм най-приятната компания, но поне тук в Студнтски разбрах, че когато си в такова настроение има с кой да го споделиш и на кой да се опреш, но някак си това не ме успокоява...защо...какво е това...колко време ще продължи...как да се измъкна от тази дупка...къде да се скрия за да осмисля всичко...защо се случва това?!?

Wednesday, February 08, 2006

Одъртяването на Марто:

Мина още 1 празник в студентски град и то не какъв да е празник,а именно излизането на Марто от teen възрастта и ако все още има някой неразбрал – рожденния му ден.Пиша това с малко закъснение по основателната причина, че празнуването бе дълго и тежко, а последвалият ден бе добре използван за лекуване на мускулни трески, натъртвания и разбира се за отмора. Но дойде и времето да попиша :).

Всичко започна от вечерта на 5-и с/у 6-и когато осъществихме пъкленият план (идея на Денито и Цецо доколкото ми е известно) да съблечем рожденника гол и точно в 12 часа да го залее яко с шампанско, в процеса на осъществяване простотията надделя и преди това всеки рисуваше с маркер по хърбавите тела на другите(тук изключвам Владо той не е хърбав) и се слушаше teen метал като за изпращане на този период от живота на човека, а оливането с шампанско (забавено от неумението на Цецо да отвори бутилката и пеенето на 3-4 пъти happy birthday) мина по план и след това всеки миришеше поне малко, а Марто направо си вунеше на джибри.

На другия ден след успешен за доста хора изпит, след правене на подаръци, организация, местене на продукти и комп към читалнята, правене на бенз и т.н. обичайни неща дойде и времето за истинското празненство. В уникална атмосфера, с подбрана специално музика и без шанс да се добави друга (това заради някой хора) , солидно количество алкохол и разбира се много хора приятели на одъртяващия + бай Йово (без него закъде сме), протече 1 от най-размазващите партита които тази читалня е виждала. Слушаха се песни на които всеки се размазва и макар DJ-те да се сменяха постоянно нямаше ропот с/у никой от тях, топ15 отново бе добре застъпен и въпреки някой пропуснати култови заглавия (явно не чак толкова култови че да се пропуснат) имаше всичко: разглабяне на Liquido, Block Rocking Beats, SOAD, специални поздрави с Aquarius, Inertia Creeps, групови подскачания и прегръдки(понякога и 2-те заедно) на Приказка, Every you & every me, We belong in this world together, Donnie Darko, традиционното пого на Song 2 и още много-много други запомнящи се моменти, които в момента не мога да изредя. След дългата и тежка вечер всеки заспа където намери за добре: кой в леглото си, кой някъде другаде, имаше и такива които не спаха изобщо (мазохисти).
Не съм многословен, но това са неща и случки които трябва да се изживеят и които са много трудни за обяснение, защото всеки ги чувства по един свой специфичен начин, който е доста труден за обяснение, който е бил там или на нещо такова се надявам, че ме разбира какво имам впредвид.

И като за финал: това беше предпоследното такова изживяване (т.е. купон на който някой има празник, а не такъв който си правим заради идеята) и се надявам и следващите 10 семестъра (май толкова бяха) да продължаваме в същия дух особено на рожденни дни защото въпреки, че има хора които не обичат такъв празник аз смятам, че това е 1 от най-големите празници за човека.

ПП:Марто sorry за лиричните отклонения които леко нарушават главната идея на темата ама човек като пише докато готви (сещай се кога го пиша това :) ) се разсейва!

Tuesday, February 07, 2006

Какво се случва на жителите на 36-и блок
и може да се случи на техните гости:


Хм обвиняват ме, че нямам 1 свестен пост ами сега ще напиша ама дано някой устиска да го прочете, защото обещавам да не е много кратъкJ


· Приятни изживявания които оставят само добри спомени:

Да се запознаеш с много свестни и точни хора – където и да отидеш най-важна е компанията в която ще попаднеш, а тук едва ли някой може да се оплаче по този показател
Да присъстваш на купон в 314-а стая – какво по-красноречиво от това, че славата на тази стая се носи из цяла България, благодаря на собствениците за всички добри спомени
Запой в читалнята – много хора, много алкохол, нови запознанства, никакъв сън, куки в 3:45
Да пушиш наргиле с Гачко – един е собственика, но много са ползвателите, благодарение на Гачко
Да разцъкваш Worms – просто класика, 1 от първите неша които се качват на компа и което го играят дори хора с отрицателно мнение за повечето компютърни игри
В 1 легло с Марто – много хора си мечтаят за това, носамо избрани са имали честта, ако някой иска да узнае повече за преживяването да пито Чолаков той има най-голям опит
Да разчиташ на мен да те събудя – Винаги можеш да разчиташ за това на човек будещ се към 8-8:30 освен ако не иска да те прецака
Денито да те води в Рибното на бира и картофки – съмняваш се в качеството на заведението, но отидеш ли веднъж ставаш редовен клиент
Стенци да ти вземе заверките – човек но когото може да се разчита да ти вземе книжката и като отиде в университета да изкопае и най-неоткриваемите даскали за по 1 подпис
Да гледаш култови филми(някой от които с Шерилин Фен) – тук са истинските ценители на киното, а Шерилин Фен говори сама за себе си
Да участваш в тематични партита – парти без тема е ½ парти, а ако има тема няма как да не стане яко
Да играеш туистър или скрабъл – смесват полезното с приятното, към цялата забава се добавя и развитие на тялото (туистър) и мозъка (скрабъл)
Да правиш и получаваш homemade/handmade подаръци – подарък направен ръчно и с чувство е неизброимо по-ценен от който и да е купен такъв
Да правиш и гледаш уникални снимки и клипчета – забавата от направата им може да се сравни единствено със смеха при по-късното им гледане в компания и спомените кое как е станало
Гачко да ти организира 8-и Декември – дори и да е в последния момент организацията на Гачко няма пропуск
Да ядеш банички до ВИАС - Едни от най-вкусните банички заочнали да добиват статута на култ
Чолаков да не те уцели при мечка/пого – ако не искаш да те заболи ползвай Чолаков, ако те уцели ще е цяло чудо
Да забравиш какво е да се возиш на влак – ще срещнеш хора които да те зарибяват да пътуваш на стопи ако възприемеш бързо ще забравиш що е то влак
Да влезеш в hater-ски клуб – там е само за избрани, но ако покажеш нужните качества ще намериш хора с които да обмениш опит
Да срещнеш забавни хора в мирц-ата(особено когато си с име „едрогърдестата”) – винаги ще се намерят веселяци които да свалят мъж с олигофренско женско име
Да си в crew-to – както някой беше казал: „най-важното е да си в crew-то”
Да се запознаеш с култови личности:Фродо,Сам,Саскуоч.Изнасилвача,Тенекето и др. – хора интересни, хора различни, хора странни с които ако се сближиш дори може да ти подарят запалка
Да караш/некараш лекции в 230-а – да караш История на изкуството а да не караш всичко друго си е удоволствие
Да се научиш как се hate-ват строителни инженери – това е високо ниво на hate-а и е тясно свързано с разрезите на бормашини


Изживявания които в зависимост от човека могат да са приятни или просто ужастни:

Да намериш alternative чорапи до главата си сутринта – за някой е най-големия кошмар, за други ежедневие и благоухание
Да не се мернеш в университета 1 седмица – случва се, човешко е, но ако си някой супер сериозен го чувстваш като голям грях
Да участваш в depress парти – идея, тема, ефект, какво повече да искаш, но все пак има хора на които не им понася и не им действа добре
Да отидеш в „Клуб Гулт” – името трябва да е „Култ”, защото там е култово, но не е за непосветени
Да си целия нарисуван с маркер(като мен в момента ) – продължение на 1 добра и дълга вечер с уникални снимки след това, ама има хора които не оценяват bodyatr-а
Да купуваш планети – удоволствие за малцина и учудване и недоумени за неразбиращите
На купон у Маргото и Рижо – случва се на някой хора и по тях може да се съди, че се получава добре, а другите чакат и се надяват да се случи и на тях
Да ти кажат, че ниските хора не стават за архитекти – в зависимост от ръста ти може да е обида или тема за бъзик, но какво да се прави хора с предрасъдъци
Да се разхождаш по гащи из блока – при дадени обстоятелства се случва, дали ще го приемеш с усмивка или ще се спечеш си зависи от теб
В 4 сутринта да тропаш по стената и да викаш „педераси спите ли” – опастност от реакцията на съседите, но на теб ти е весело
Денитата и Стенци да се разпеят – за музикалните меценати е мед на сърцето, за останалите - какафония
Да те обвинят, че се мразиш с хората с които се движиш почти денонощно – който се връзва на глупости може да се шашне от това, а иначе си е още е тема за бъзик
Да има твой портрет на стената срещу стълбите – дали ще се срамуваш или ще бъдеш горд зависи от твоето чувство за хумор
Всяка вечер да си лягаш след 3:30 – за някой си е непоносимо, за нас обичайно като залеза на Слънцето (изгрева скоро не съм го виждал)
След дълго търсене да си намериш някой вещ под нечие легло – огромно мъчение е търсенето, това не е 1-то място където би проверил успокоителното е,че предмета е все пак намерен
Хората да те мислят за странен/ненормален – висша похвала за някои, кръвна обида за строителните инженери
Да разбереш какво е: система, структура ,закон – удоволствие за ученолюбивите, тема за смях и изпростяване за всички други
Като се събудиш сутрин да ти отнеме време да осъзнаеш къде си, колко е часа и какво си правил снощи – дали има човек на който да не се е случвало – сигурно има, за тези които са го изживяли въпреки първоначалната лека паника си е още 1 интересен и запомнящ се момент
Рожденния ти ден да е по време на сесия – ако спичаш и се притесняваш просто ужас, ако си айляк идеален повод за още по-солиден запой след някой изпит
Да си говриш за сомалийци в 4 през нощта – идеално след вино+наргиле, но ако има гнусливи хора да не се приближават
От безброй запалки които са се мяркали доскоро наоколо да не намираш нито 1 – всички запалки са или в други панталони, или някой ги е взел, или просто не можеш да ги откриеш в кочината, на теб ти се пуши и трябва да измислиш как да запалиш, ужастно е но така развиваш своята избретателност



Изживявания които са си доста неприятни, но въпреки всичко в бъдеще ще си спомняш с усмивка за тях:

Да отидеш с Марто в строежа
– в началото е добре, но после си с ужасни болки в стомаха и главата, адския махмулук не те оставя цял ден и има голям шанс да повърнеш и 100% шанс да изпуснеш лекциите на другия ден
Станчо да ти ползва тоалетната – дори и да не се впечатлиш от звуците и аромата, които остават няма как да не си „очарован” от кефалите, които заживяват в тоалетната ти чиния
Станчо да ти поправя компа – в случая думата поправя може би не е най-точната, защотовъзмжният ефект е да ти се повреди още нещо или да се повреди дори още нечий комп
Аз да те упътвам в Смолян – ясно като бял ден ще се луташ час-два преи да разбереш, че целта ти е била на 20м от началната ти позиция. Сле това да се чувстваш прецакам с е съвсем в реда на нещата
Да чакаш Цецо да те събуди за строителни материали – Една от причините за пропускането на 95% от лекциите по строителни. Той не може себе си да събуди камо ли другите
Станчо да „глътне” дим от наргилето – резултатът от това е, че ти си наплют/оповръщан, настроението ти е яко спечено и трябва да си купуваш нова тениска(или да чакаш да ти подарят)
Денито БС да падне с тоалетната ти чиния – късмет е ако чинията е здрава и все пак след това ти се налага да се равиш на ВиК специалист за да я върнеш в работно състояние
Чолаков „ще дойде навреме” – ако Чолаков ти е казал че ще дойде в еди-колко си часа, ти го чакай ½ - 1 час по-късно(това не важи само за ходенето на лекции)
Да ядеш пица в Джумаята – 1 от най-големите хранителни грешки. Пследствия: проблеми със стомаха, повръщане, гадене при вида на такава пица заради „добрите спомени”
Да срещнеш принц - на пръв поглед нищо лошо, но се оказва че принцовете са упорити и непримиримив постигането на целта си, та дори и малко нахални
Да не те пуска портиерката, защото не ти помни физиомомията – случка от ежедневието която може лесно да ти вдигне кръвното, но някой хора са лоши физиономисти
Да гледаш филм с Денито - същото като да гледаш филм без Денито, защото дори тя да е там и да „гледа” след максимум 15 минути вече спи непробуден сън
Да изпукаш Стенци – не са много хората осмелили се да направят това, а тези които са страдат по 1 седмица след това
Да откриеш порно и чалга на компа си – заподозрените са няколко, интересното е че имат свръхестествени способности да теглят дори когато няма нет или не са в града
Да опикаеш колата на някой познат – следствие от 1-та случка, хубаво е когато има кой да те спре навреме
Да ти спре тока докато чертаеш – утре имаш да предаваш чертежи, ешил си да чертаеш цяла нощ, но няма ток - идилия
Станчо да е DJ – купонът е сигурен, всеки се размазва, а не обърках се:купон няма, а има само sleep парти
Да идват куки в 3:45 – някой има празник, след 7-8 часов купон хората в съзнание са малко, но се размазват подобаващо, явно това пречи на някой и куките прекратяват всичко, часът им на идване е фиксиран
Да не схващаш нищо по математика – не се сещам за по-нормални определения от: човешко, често срещано, архитектско
Чолаков да ти хърка на ушенце – човек с възможности и качества на гласа, но зашо ги е развил в областта на хъркането никои не знае
Display-a на GSM-а ти да остане само на „screenserver” – възможно най-gangsta GSM не разбираш кой те търси, не можеш да четеш sms-и, не можеш да си видиш телефонния указател, дори като часовник не можеш да го ползваш
Станчо да ти ползва нета – ако пише sms-и забрави да седнеш на компа си в близките 2 часа, а ако сваля неща от DC- то ъо забрави за свободното място на компа си
Всяка седмица да ти се прецаква по някоя част на компа – миналата дъно, тази звък, какво ли ще е следващата
Да опознаеш Наталия – чувството не е особено прияно – мокра е и джвака
Да бъдеш hate-ван от висшите членове на hater-ския клуб – тези хора са истински професионалисти в областта си, ако искат могат така да те наредят, че да си мечтаеш да не си се бил раждал
Всичките ти дискове да бъдат заляни с ракия – „прекрасно” чувство, но се случва отвреме-навреме, кой диск работи и кой не с е решение на съдбата
Да ползваш стъкло+черна блуза вместо огледало – само който не е пробвал не знае е колко е удобноза употреба, а най-весело е когато няма наоколо чена блуза
Цецо да се гаври с леглото ти – нова пружина или направо преместване в нова стая (вече някой избраха 2-то)


Благодаря на всеки който изчете това и ако имам пропуснати култови случки моля пишете ги.


И като за финал може да бъде ползвано и като тест:
Колко от тези случки сте виждали или сте слушали за тях:
Над 80% - вие живеете в 36-и блок
50%-80% - познавате много хора от блока и ги посещавате често
20%-50% - не познавате много хора или просто познавате грешните хора
Под 20% - кой ти е дал пък на теб да го четеш това????

Friday, February 03, 2006

1-вият пост в блог-а за 1-вият взет изпит, но за разлика от изпитите блог-а е от 1-ви опит:)

Та днес беше 1 много приятен ден за мен(който още не е свършил) и усмивката не се изтри от лицето ми. Причината не е само в това, че взех изпита, а и в това че хората около мен също го взеха(кои вчера, кои днес), което ме направи 2-но по щастлив.

И като обобщение на последните няколко дни: Строителните материали бяха тотално прегазени от хората, които се потиха 4-5 дни над пресниманите лекции:)