Бля
Студенти преди изпит и взели изпит, кандидат студенти след математика (а дано са я преживели) и събрани на 1 място и то не някое обикновено място ами у Лазаров (бах мааму загубих се по пътя дотам :) ) и то не 5-6 души ами доста, и то не случайни хора ами наши си така да се каже или с такава надежда дето се вика. Е че имаше ефекта на гледането странно имаше го ама какво да ги правиш и на тях им предстои 1 година в която, ако дойдат тук шансът животът им да се преобърне на незнам си колко градуса (или гради ако искате за по-тематично) е доста голям или поне се надявам за това, но за тренирали и свикнали с това хора не е никакъв проблем :). Но както е казал мъдрият народен мозък по-важно е качеството, а не количеството,което някак си може и да се пренебрегне. Та липсваше единият Чолаков за Black hole sun, не че е млако де, ама какво да правим мъж под чехъл :(. Този път нямаше кой да ти се обясни колко те уважава, но все едно, това чувство като че ли витаеше във въздуха. То не беше ПИФ, то не беше Disturbed, то не беше Liquido - Narcotic все неща които могат да ти навеят стари(баси стигнах дотам че да викам на преди 1/2 година старо) спомени и да повдигнат поне малко напоследък скапаното ти настроение, защото спомените никога няма да умрат и ще бъдат до теб когато ти потрябват. И след всичко това и 1 бързо минаване през строежа (ех добрия стар строеж кога ли ще отидем пак "за по 1 бира") и да се отбележи в календара - след ядене на флора от страна на Марто, стигнах до дома и направо се насочих не къде да е а към стола пред компа:), там зад мен Марто кърти като пияно и наядено прасе, но все пак ми налива оше спомени от доброто "старо" време. А аз си седя пиша и слушам музика и като че ли от доста врмее насам за пръв път на се чувствам нито "creep", нито "weirdo" и може би единствено чакам "message in a bottle", което най-вероятно няма да пристигне, но и това ще се преживее някакси, защото смятам, че точно в момента "Think I'm just happy" и каквото и да става такива моменти ще има докато около мен са тези хора които правят всеки живот малко по-весел и малко по-смислен - хората коитро знаеш че биха ти дали опора в каквато и дупка да си попаднал и колкото и да те нервят понякога всичко минава и отминава и отново усещаш, че може би най-важното на света е точно 1 нещо, което не искам да споменавам, но което може да ти докара много неприятности слагайки го над всичко друго, но въпреки всичко ти правиш точно това, защото то остава жизненоважно и е нещо от което никой не трябва да се отрича било то по каквато и глупост да е. И каквото и да си мислим и на каквито и да се правим - "how fragile we are" и еъпреки че е най-добре да се справиш сам с "проблемите" си винаги е доста по-добре да има на кой да се опреш ако нещо се пре**е тотално и незнаеш къде да си блъскаш главата. Но вечният въпрос (не не е защо Доналд Дък носи хавлия след като излезе от банята) как да различиш, кой в такъв момент би ти "ударил" едно рамо, кой би те оставил на произвола на съдбата и кой би ти показал стената където да се блъскаш, въпрос който едва ли някога може да се разреши и чийто отговор трябва да намериш сам, колкото и болка да предизвика това у теб. Та аз оставам с компа пред мен и едната надежда да съм намерил правилният отговор, а не след време да имам още един повод за сълзи в определени ситуации, зашото нямам нужда от повече смятам, че дотук са ми достатъчни и предпочитам поводи за усмивки, които като, че ли напоследък не са чак толкова срещани из нашето клошарско общество, но както някой каза "тва 1 курс са супер зле ама тия 2 курс са много готини и точни хора и то не за друго, а защото това сме ние (айде дано не ми искаш патентна такса за цитата) и можем да се надяваме, че сме като точки с определени координати и всеки "ще опъне своя теодолит там където трябва и ще измери точният ъгъл, при което ще се намери някой който да ти нагласи и поправи осовите условия ако не са съвсем наред". [В момента е 2:22 и ми изглежда малко доста spooky да пиша такива излияния в точно този странен час(минутка за лирично отклонение). ] И така ако няма кой да "show me how to live" ще последвам примера и просто "just try to be yourself, don't want to be like somebody else", колкото и това да дразни или пречи на разни хора, хора които не са "те", които са някой друг, клонинги не във медицинския смисъл, а в смисъла на реалния живот, на това създаващо се "голямо село", което се опитва да направи всички еднакви и без лично мнение, но винаги ще има такива които се борят срещу това - хора които ще бъдат отхвърляни от много, но ще бъдат приемани от себеподобните колкото и малко да са те, хора които се подкрепят помежду си докато са обвинявани за затворени общества, секти и тн. Хора които могат да направят този свят малко по-интересен и по-жив, хора на промяната. Всичко това колкото и объркано да звучеше (поне за мен в момента) е специално за всички тях, за тези които знам и за тези които не знам, но бих искал да опозная и към които мога да "sending out a S.O.S.". Дано тези хора имат повече красиви моменти, като този за мен и все по-малко тъжни и болезнени, които за жалост са доста познати.
ПП: Ако има някой неразбиращ нещо от това, или то просто не е предназначено за него да го разбере или аз съм толкова зле, че не мога да се изразя добре. И все пак се надявам който трябва да го схване както трябва:).
ПП2:Ех времето напредва, количеството текст също май е време да се запозная с възглавницата (която ми напява "I need your arms around me"), с надеждата да не ми се налага да правя разходки до 1 помещение на 3-4 метра от леглото и се разделяме с пожеланието на никой от вас да не се налага скоро или, ако се налага да е по-добър повод, т.е. след прекарването на добро време след добра случка. Лека, мека и доброжелателна!!!
posted by Ivan Krushevski @ 1:49 AM
3 comments
