Seattle Night

Докато масовия народ събира пари да отиде на концерта "5 години телевизия планета", една отбрана групичка хора отиде на може би едно от малкото музикални мероприятия в които има заложена идея, а не е просто "дай да идем да посвирим пред хората за кеф и някой лев" и както се оказа не били само те а намерили и доста себеподобни. И така тази вечер се превърна в една от най-хубавите ми напоследък, за което свидетелстват болките по цялото тяло (развивайки сериозно в последно време теорията че има ли болка значи преди това е имало приятно изкарване). И тъй като в момента изобщо не съм в обяснително настоение ще кажа само: да качват снимки в stroeja.com и да идва Seattle Night 8:)

Защо???

Защо никой никога не слуша по-умните и по-опитните от него??? Колкото и странно да изглежда всеки иска, може и дава наляво и надясно съвети, но никой не обръща внимание на такива насочени към него. Едва ли това е от неуважение, нежелание или нещо подобно, може би най-главната причина поради която се прави това е желанието за собствено мнение, за изграждане на личност и нейното израстване. И по тази причина всеки иска да решава сам, да прави сам, да мисли сам, защото тогава се чувства доволен - "това сам го постигнах" е много по-добре от "това го направих с помощта на еди-кой си". В стремежа и желанието за самодействие и постигане на задоволство от това често си навлича главоболия след като е направил това напук на всички съвети които е получил. И след всички усилия и мъки които полага да наложи своето в крайна сметка не става и се връща към предложеното му, факт който може да бъде спестен, но не. Кой ли осъзнава че това да слушаш и да следваш по-знаещите от теб не е загуба на личността а точно обратното развитие защото ти никога не можеш да си същия като онзи а просто ще вземеш някои неща от него и ще ги пречупиш през твоя мироглед за да постигнеш нещо напълно различно. И дори тези които го осъзнават колко ли от тях го спазват?
ПП:Множественото число е използвано за удобство, а не с идеята че всички хора са такива има много такива има и много не, но понякога говорейки за себе си ме удря шизофренията и ми харесва множественото число:)

А днес Цецо пи филтър?!?

Идилия

Мрачно е за да не кажа направо тъмно, нищо че е едва 5 следобед. Кучи студ е сковал отвън и леки снежинки прхвръкват покрай прозореца, но тихото бръмчене на печицата пречи на този студ да проникне до мен. Приятна успокояваща музичка се носи от колонката, а филията с лютеница бавно намалява в ръката ми. Намира се с кой да вържа 2 думи онлайн тъй като наоколо няма никой, а на 15 см от компа ми ме чака 1 купчинка листове част от които трябва да станат на нещо подобно на чертежи, както и няколко листа с задачоподобни купчини числа. Някак си всичко това ми навява хубави мисли и чувства, въпреки че като погледна всяко нещо поотделно няма нито 1 весело, но може би помага факта, че ме връща в 11 клас и ми пълни главата със силни асоциации. Или казано с 1 дума - ИДИЛИЯ.

Good Old Дни

Еми ден като ден щъкане наляво-надясно - всичко свързно с 1-я и неповторим ВИАС който толкова желаем и толкова мразим, мотане и чертане или казано иначе 1 перфектен студентски ден с от всичко по-малко и за да е пълна картинката и 1 парти накрая. Нещо на което малко се бях зачудил по 1 време дали изобщо да ходя, но решението ми бе по-доброто:) (брей и на мен 1 път да ми се случи да направя правилния избор) , защото не просто че се получи добре а се получи old school party тип от преди точно година и точно това наля в мен всякакви асоциации и мисли свързани с какво ли не. И може би и ида прозвучи странно за ен бе толкова яко не зачщото се чувствах само ОК ами имаше моменти когато светът за мен изглежда розов, но имаше и ткива когато бях на крачка да заплача (или може би направих тази крачка? ), но точно това прави за мен вечерта наистина пълноценна защото само когато изпиташ такива крайности можеш да оцениш хубавия момент и да възвърнеш очакванията си той да дойде пак и пак и пак и .... Но стига толкова словоизлияния които най-вероятно са писнали от еднообразност на малкото хора четящи това:), а да минем на темата какво се случи тази вечер, а именно доброто старо събиране на сума ти познати с 1 цел да се позабавляват, но не как да е ами и като се потрудят някак си преди това че да удовлетворят изискванията на идеята на събирането - в случая Хелоуин, който макар и не БГ празник си има своите идеи и ако не друго е забавен за разлика от някои други чужди празници налагащи се и тук, та за пореден път народа се постара, отдели от ценното си време за да се позанимае с нещо на пръв поглед глупаво, но всъщност доста ценно и важно нещо и смятам, че резултата си заслужаваше. А сега ни остават само 3 неща:
1.Да поспим, че да имаме сили за другото такова нещо когато и да е то - може би по-скоро
2.Да чакаме снимките, за да се посмеем на спомени или липсата им
3.Да измислим как да повторим и съответно да не повторим това и отново да си изкараме добре без някакви мега организации които да прецакват всичко
Май май това ми идва на акъла от мен дотук и нека всеки има повече такива вечери в които освен че си изкарва идеално стига и до някои прости, но трудни за достигане изводи (от най-омразните ми).